Решение № 5507 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5507 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20221110154206 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т С ЕАД срещу Т. А. Г. , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия, по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

София, ж.к. .......... с аб. № 403358. Поддържа, че съгласно договора е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 122,37 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 11.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 20,18 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.12.2019 г. до 04.04.2022 г., сума в размер на 27,37 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. – м. 10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,77 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.05.2022 г. по 1 ч.гр.д. № 18928/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер, като сочи, че в имота не е ползвано отопление от 2012 г. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът частично основателен. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ (в редакцията в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. По силата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 17.07.2012 г.) – "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

По делото е приложен писмен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т С АД на потребители в гр. София по чл.

2

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ № 40171/403358 от 08.10.2018 г. /л. 51), сключен с ответника Т. А. Г. по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „......, с аб. № 403358. По отношение на сочения имот е приложено и заявление от Т. А. Г. от 09.10.2018 г. за откриване на партида на нейно име като потребител на топлинна енергия за стопански нужди. От приложен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот /л. 5354/ се установява и принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в полза на ответницата Г..

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за небитови нужди между страните по делото.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответната страна недвижим имот, за който е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, и намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение между „Бруната България“ ООД и потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 484, вх. А и Б. Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. За процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Същите са коректно отразени в изравнителните сметки. Вещото лице е установило, че по данни на фирмата за дялово разпределение в процесния имот е имало монтиран топломер и водомер за топла вода. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата, при данни за отопляем обем на процесния имот от 96 куб.м.

Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 108,23 лв. за целия имот, след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, начислена по изравнителни сметки.

По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи частично, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 108,23 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 108,23 лв. до пълния предявен размер от 122,37 лв., искът подлежи на отхвърляне.

3

По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г.

За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.

В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.

На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза (таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. са издадени описаните в таблица 3 от заключението фактури на обща стойност – 41,51 лв. Вещото лице посочва, че разликата между посочената от ищеца сума и изчислената такава в експертизата се обяснява с обстоятелството, че сумите за дялово разпределение за периода от м.03.2020 г. до м. 04.2020 г. и м. 11.2020 г. до м. 04.2020 г. са посочени като суми за топлинна енергия. С оглед диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/ съдът дължи присъждане на суми само на наведеното от ищеца основание и в рамките на посочения от него размер.

По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.

Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи за пълния заявен размер, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 27,37 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 31.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

В случая, за процесния период са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т С ЕАД /л. 9 и сл./. на битови клиенти в гр. София. Съгласно чл. 40, ал. 1 от същите купувачите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в 4