Решение № 5045 от 30.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5045 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при уч.ието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110144693 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане по договор за потребителски кредит от 21.07.2020 г. за сумите 975,80 лв. главница по отпуснатия кредит, 267,74 лв. - възнаградителна лихва за периода 10.12.2020 г. – 05.01.2022 г. и 267,58 лв. - мораторна лихва за периода 11.12.2020 г. – 05.01.2022 г., както и осъдителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата 606,68 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 10 289/2022 г. на СРС, 153 състав до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото.

Ищецът твърди, че между него, като кредитор и Х.С.Г. и ответника Г. А.

А., като солидарни длъжници, е сключен договор за потребителски кредит № .. от 21.07.2020 г. Посочва, че въз основа на договора по банкова сметка на Х.Г. бил предоставен кредит в размер на 1200 лева и усвоен от него, срещу което за ответника като солидарен длъжник съществувало задължението да върне получената сума на 18 месечни погасителни вноски, ведно с договорна /възнаградителна/ лихва. Твърди, че на 05.01.2022 г. е обявена предсрочна 1 изискуемост на всички вземания по кредита. Твърди се още, че по договора за кредит е закупен допълнителен пакет с услуги „Ф.“ и „Ф.“, за което не е платено дължимото възнаграждение.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че няма качеството солидарен длъжник в кредитното правоотношение, а притежава качеството поръчител. Прави възражение, че не е спазен преклузивният 6-месечен срок за ангажиране отговорността на главния длъжник, поради което поръчителството е прекратено. Оспорва да е спазена процедура по предоставяне на преддоговорна информация. Оспорва да е предоставена на заемополучателя уговорената в договора сума. Оспорва предявените искове за възнаграждение за допълнителни услуги с аргументи, че клаузите в договора, въз основа на които са начислени претендираните суми са неравноправни и нищожни, а от там - нищожност на договора за кредит.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна.

На 21.07.2020 г. между „П.” ЕООД и Х.С.Г. /заемополучател/ и Г. А. А.

/солидарен длъжник/ е сключен договор за кредит № .., представен и приет по делото, по силата на който кредиторът „П.” ЕООД се задължил да предостави сумата 1 200 лв. Уговорено е кредита да се върне на 18 равни месечни вноски по 88,87 лв. всяка и 88,32 лв. за последната вноска при годишен лихвен процент 41 % и годишен процент на разходите 48,78%, съгласно погасителен план към договора. Ответникът е подписал и споразумение за преодставяне на допълнителен пакет услуги съгласно т.15 от Общите условия към договора, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е заплащането на възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 360 лв. за услуга „Ф.“ и 420 лв. за услуга „Ф.“, които също следва да се заплатят на равни месечни вноски в размер на 43,33 лв. всяка и 43,39 лв. за последната вноска, съгласно погасителния план. Общият размер на пакетното задължение по договора е посочено 2 379,41 лв., а на погасителна вноска 132,20 лв. и 2

132,01 лв. за последната вноска. Първото дължимо месечно задължение е уговорено, че е с падеж 10.08.2020 г., а последното на 05.01.2022 г. В т.12.1 от Общите условия към договора е уговорено в случай на просрочие на всяка месечна вноска да се начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10%, а в т. 2 възможността кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане с писмено уведомление до клиента/респективно солидарния длъжник.

На 21.07.2020 г., видно от приетото по делото извлечение от банков превод, „П.” ЕООД е превело по посочената в договора в Ю.Е.Д.Б. АД банкова сметка уговорената сума по кредита в размер на 1 200 лв.

От приетото по делото извлечение от сметката към процесния кредит е видно, че последната заплатена вноска е на 09.11.2020 г., след която дата е преустановено погасяването на кредита. Общата платена сума е в размер на 528,80 лв., с която са погасени 224,20 лв. главница, 131,28 лв. възнаградителна лихва и 173,32 лв. за закупената допълнителна услуга.

Останалата непогасена ч. от кредита възлиза на 1 850,22 лв., от които 975,80 лв. – главница, 267,74 лв. – договорна лихва и 606,68 лв. възнаграждение по закупения пакет за допълнителни услуги.

С Уведомително писмо от 06.01.2022 г., изпратено по пощата до Г. А., в качеството на солидарен длъжник, „П.“ е обявило договора за предсрочно изискуем, считано от 05.01.2022 г. От представената обратна разписка, се установява, че същото не е получено от ответника.

На 25.02.2022 г. ищецът е подал във СРС заявление по чл. 410 ГПК срещу Х.С.Г. /заемополучател/ и Г. А. А. за остатъка, дължим по кредита, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 10829/2022 г. по описа на СРС, 153 състав. От направена от съда служебна справка за физическо лице е установено, че Х.С.Г. е починал на 10.12.2020 г. На основание чл. 411 ГПК съдът е издал срещу Г. А. А. заповед за изпълнение за сумата от 975,80 лв. – главница по договор за кредит № ../21.07.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 267,74 лв. – договорно възнаграждение за период от 10.12.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата от 267,58 лв. – мораторна лихва за период от 11.12.2020 до 05.01.2022 г., сумата от 25,12 лв. – мораторна лихва за период от 06.01.2022 до 24.02.2022 г.

В законоустановения срок е постъпило възражение на ответника срещу заповедта. В следствие на това, ищецът е предявил н.оящия установителен 3 иск.

С разпореждане от 15.03.2022 г. по ч. гр. д. № 10829/2022 г. на СРС, 153 състав е отхвърлено изцяло заявлението срещу Х.С.Г., както и ч.ично срещу Г. А. А. в ч.та за сумите от 280 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Ф.“ и 326,68 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Ф.“ по договор за кредит № ../21.07.2020 г. В следствие на това, ищецът е предявил н.оящия осъдителен иск.

Други относими към изясняване спора доказателства не се ангажираха по делото.

От правна страна.

Основателността на предявените искове изисква установяването на следните предпоставки: 1/ сключването на описания в исковата молба договор за заем; 2/ изпълнение от заемодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на заемателя; 3/ уговорка за заплащане на допълнителни услуги, както и че услуга реално е ползвана от ответника; 4/ н.ъпилата изискуемост на вземането; и 5/ изпадането на длъжника в забава.

По делото се установява наличие на договор за потребителски кредит, по който ответникът е солидарен длъжник. Сумата по кредита 1 200 лв. е получена от кредитополучателя, т.е. налице е валидна облигационна връзка между страните по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Задълженията по договора са станали изискуеми при н.ъпил краен падеж на всички вноски на 05.01.2022 г., с оглед на което ответникът дължи връщане на непогасената ч. от заетата сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно чл. 122 ЗЗД.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит съгласно уговорените параметри и условия.

Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, какъвто е процесният.

4

Съгласно чл. 15.1 от ОУ услугата „Ф.“ е допълнителна и незадължителна услуга, която предоставя възможност за разглеждане на искането за отпускане на кредит приоритетно и в рамките на 1 час от постъпването му. Видно от представените и приети по делото доказателства длъжниците са посочили в искането за кредит от 21.07.2020 г., че искат да се възползват от нея, като в рамките на същия ден сумата по кредита е предоставена по банков път на Х.Г.. Посочената допълнителна услуга е на стойност 360 лв. Посочената допълнителна услуга е на стойност 360 лв., или 30% от стойността на заетата сума.

Съгласно чл. 15.2 от ОУ услугата „Ф.“ е допълнителна и незадължителна услуга, която предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, но при определени условия и след съгласието на кредитодателя. Видно от представените и приети по делото доказателства длъжниците са изявили желание за услугата, макар и да не са се възползвали от нея. Посочената допълнителна услуга е на стойност 420 лв. или 35 % от стойността на заетата сума.

От гореизложеното е видно, че за допълнителните услуги, включени в процесния договор се дължи сума в общ размер на 780 лв., което е приблизително стойността на отпуснатия кредит. Възнаграждението, което са се задължили потребителите да заплатят за предоставения пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Още повече, че няма доказателства услугите, за които се дължи допълнително възнаграждение, реално да са предоставени. Тези разпоредби от договора противоречат на чл. 10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. С оглед на гореописаното клаузите от договора, с които се уговаря възнаграждение за допълнителни услуги, са неравноправни и нищожни.

Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не се дава възможност на длъжниците да избегнат плащането на възнаграждение за услуги „Ф.“ и „Ф.“, доколкото същите са неразделна ч. от договора за 5 потребителски кредит, от погасителния план и от общите условия на „П.“ ЕООД. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора. Възнаграждението е уговорено като сигурна ч. от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния процент на разходите /ГПР/, което в случая не е сторено. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, н.оящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 48.78 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва ч. от разходите за кредита, а именно – възнаграждението за допълнителните услуги „Ф.“ и „Ф.“, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално з.рахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на възнаграждението за допълнителни услуги обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение за допълнителните услуги „Ф.“ и „Ф.“ по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.