Акт от 28.08.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№…………. Гр.София, …………. г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4 ” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Димитър Ковачев при участието на секретаря

Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11498 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.В.Н. срещу решението на СРС, 39 състав от 14.09.2017г., постановено по гр. дело № 25145/ 2014г., изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение от 09.07.2019г. в частта, с която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД насрещен осъдителен иск срещу жалбоподателката, като М.В.Н. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 435,95лева, представляваща неиздължената стойност на доставена топлинна енергия за периода м.01.2012г.- м.04.2013г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.***********с аб.№ ******, ведно със законната лихва от 25.07.2014г.- до окончателното изплащане.

Въззивницата

–ответник по предявения насрещен иск поддържа доводи за недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Възразява, че решението е недопустимо като постановено по нередовна насрещна искова молба, поради невнесена дължима държавна такса. Счита за неправилен и извода на първата инстанция , с който е прието за доказано наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца по насрещната претенция. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд е прието, че в предявената от нея първоначалната искова молба се съдържа признание на горепосочения правно-релевантен факт, тъй като липсва такова. Що се отнася до представеното по делото бракоразводно решение, въззивницата поддържа, че с него й е предоставено от съда само облигационното право на ползване върху процесния топплоснабден имот, но съдебното решение не учредява вещно право на ползване, а именно последното право би обусловило качеството й на клиент на ТЕ. С изложените доводи, подробно развити в жалбата въззивницата мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него- постановяването на друго ,с което предявеният насрещен иск в частта за главницата- цена на ТЕ да бъде отхвърлен изцяло. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна- ищец по предявения насрещен иск, „Т.С.” ЕАД – не депозира отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното производство заявява бланково оспорване на жалбата.

Третото лице – помагач на ищеца -

„Техем сървисиз” ЕООД - не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди становището и доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба са подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.Съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата-ответник по насрещната претенция за недопустимост на решението в обжалваната част като постановено по нередовна искова молба, произтичаща от невнесената дължима по нея държавна такса. Действително, по предявената насрещна искова молба не е внесена дължимата държавна такса, но процесуалния пропуск на първата инстанция в тази връзка е отстранен по приложимата в тази хипотеза норма на чл.77 от ГПК, като със съдебното решение ищецът по насрещният иск е осъден да заплати по сметката на СРС дължимата по насрещната искова молба държавна такса.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения насрещен осъдителен иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ до доказания по делото размер от 435,95лв. – цена на ТЕ за периода м.01.2012г.- м.04.2013г.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата-ответник по предявения насрещен иск, заявено с жалбата- за липса на облигационно правоотношение между нея и ищеца, основано на твърдението, че не е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден недвижим имот. Настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, /отм., но приложим към част от исковия период от време м.01.2012г.до 17.07.2012г. / и съответно - клиент на ТЕ - по смисъла на пар.1,т.2“а“ от ДР на ЗЕ /приложим за останалата част от исковия период 17.07.2012г.- м.04.2013г./ . Това обстоятелство се установява безспорно от съвкупната преценка на представените по делото доказателства : представеното по делото бракоразводно решение от 1987г., по гр.дело № 217/1986г. , с което процесният топлоснабден имоте предоставен за ползване на ответницата, както и представените по делото : списък на етажните собственици на бл.******от делото на СРС:, в който ответницата е декларирала лично срещу подпис /т.14/ обема на процесния топлоснабден имот за изчисляване на дължимата цена на ТЕ за сградна инсталация, както списъкът към протокола от 18.09.2002г. на етажната собственост за избор на ФДР, в който ответницата лично срещу подпис /т.14 от списъка – л.34 и л.35 от делото на СРС/ е заявила необходимият за процесния топлоснабден имот брой уреди за индивидуално разпределение. Последните два документа представляват извънсъдебно признание на ответницата по насрещния иск на качеството й на потребител/клиент на ТЕ за процесния имот, намиращ се в облигационна връзка с ищеца по насрещния иск, попадаща в приложното поле на чл.149 и чл.150 от ЗЕ.

Това извънсъдебно признание на ответницата по насрещния иск съдът цени и като воля именно тя да встъпи в правоотношение с ищеца за целия топлоснабден имот, предоставен й за ползване с бракоразводното решение. Поради което съдът приема, че облигационната връзка за доставката на ТЕ за процесния имот обвързва ищеца по насрещния иск и ответницата. В този смисъл е и задължителното разрешение на ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълк.дело № 2/2017г. На ОСГК на ВКС. С оглед изложените мотиви, съдът приема, че по делото е безспорно доказано качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия на процесния имот по смисъла на приложимите към исковия период от време норми на пар.1,т.42 от ЗЕ /отм./, пар.1т.2“а“ от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник Дневник от 14.01.2008г. , действали през исковия период от време. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не твърди и не установява да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приела.

На последно място , макар да липсва изричен довод във въззивната жалба за извършените от ответницата по насрещния иск плащания в хода на процеса, следва да се посочи в изпълнение на нормата на чл.235,ал.3 от ГПК, че те са зачетени от първата инстанция, с оглед приетото по делото и неоспорено заключение на ССЕ.

Със заключението на ССЕ е установен правно-релевантният факт, че във всеки платежен документ – представен по делото , както и проверените в счетоводството на „Т.С.“ ЕАД, е посочена фактурата /фактурите, които касаят плащанията и е установено, че платежните документи правилно са отнесени счетоводно от ищеца по насрещния иск като погашения към посочените в тях задължения/ и като последица от това предявеният насрещен иск за главницата- цена на ТЕ за исковия период от време е уважен за останалата след плащанията неиздължена част от цената на ТЕ.

С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение- за законосъобразно и правилно, което като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските по делото: При горния изход на делото въззивникът-ответник дължи на въззиваемата страна- ищец, направените в настоящото производство разноски по делото. От ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но във въззивното производство от упълномощения от ищеца процесуален представител не са извършени реално никакви процесуални действия – не подаден отговор на жалбата , не се е явил в съдебно заседание, подадена е само бланкетна молба с която единствено е заявено бланкетно оспорване на жалбата, поради което съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не се дължат на ищцовата страна.

Воден от горните мотиви СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 39 състав от 14.09.2017г., постановено по гр. дело № 25145/ 2014г., изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение от 09.07.2019г. в обжалваната част, с която М.В.Н. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 435,95лева, представляваща неиздължената стойност на доставена топлинна енергия за периода м.01.2012г.- м.04.2013г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.***********с аб.№ ******, ведно със законната лихва от 25.07.2014г.- до окончателното изплащане.

В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1/ 2/