Решение № 1419 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20211000502467 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №262707/26.04.2021 г. по гр.д. № 995/2020 г. на СГС, I-30 състав е отхвърлен предявения от Д. В. Р. срещу „УМБАЛ Софиямед“ ООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 80 000 лева обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. Й., настъпила в резултат на лечение, извършено по възлагане на ответника и осъществено при неспазване на медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното плащане.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на болницата - ЗД „Евроинс“ АД.

Ищцата Д. В. Р. е депозирала въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло. Поддържа че пръвоинстанционното решение е необосновано, постановено при неизяснена в цялост фактическа обстановка, при допуснати нарушения при допускане на доказателствата, ограничили правата на ищцата. Също така при превратно интерпретиране на събрани гласни, писмени и експертни доказателства. Намира, че изводите на съда се базирали на две СМЕ, които обаче не били отговорили на основен въпрос за смъртта на пациента, а именно - правилно ли е бил преведен в реанимация чак на 07.01.2019 г. и дали изчакването е довело до необратимо задълбочаване на болестния процес. Жалбоподателката оспорва твърдения на 1 ответника, че С. Й. е пушел в стаята и на двора и състоянието му не изисквало интензивно лечение. В тази насока поддържа, че през целият болничен престой неговото здравословно състояние е било тежко. Жалбоподателката поддържа още, че съдът в нарушение на процесуалните правила приел представи от ответника две командировъчни заповеди от 31.12.2018 г., които или представени извън сроковете за събиране на доказателства и въпреки възражението на ищцата. Последната поддържа още, че съдът необосновано кредитирал и придал сериозна доказателствена тежест на представените от ответника протоколна книга за назначения и рапорт на медицинските сестри, които нямали достоверна дата и същата била оспорена от ищцата с твърдения, че те са създадени за целите на процеса и са антидатирани. Не било изяснено и противоречието между списъците с лекарски наблюдения декурзуси и значително по- подробните данни, вписани в книгата и тетрадката, и значението им за спора. Жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното решения и искът й да бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД в първоинстанционното производство „УМБАЛ Софиямед“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, трето лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство - ЗД „Евроинс“ АД, действащо чрез процесуалния си представил, е депозирало отговор на въззивната жалба, който е наречен „становище“. С него се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Д. В. Р. срещу „УМБАЛ Софиямед“ ООД за осъждането на ответника да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. Й., настъпила в резултат на лечение, извършено по възлагане на ответника, 2 осъществено при неспазване на медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно е от удостоверение за наследници, издадено на 05.12.2019г. от СО, р-н Банкя, че ищцата Д. В. Р. е преживяла съпруга на почналия на 07.01.2019 г. С. Й..

В първоинстанционното производство е приета като доказателство история на заболяването /ИЗ/ №164/2019г., издадена от Клиника по вътрешни болести при „УМБАЛ Софиямед“ ООД. Видно е от съдържащата се в нея епикриза, че С. Й. е постъпил в лечебното заведение на 02.01.2019 г. през спешното отделение в 17:13 ч. с диагноза: Абсцедирала бронхопневмония.

Захарен диабет — ИЗТ. Късен дегенеративен синдром. Състояние след операция заради оклузио на лява феморална артерия. Ампутация на палеца на ляв долен крайник. Артериална хипертония. Остра сърдечно - съдова недостатъчност. Анамнезата била снета по данни от лицето и наличната медицинска документация - от около седмица с повишена температура до 39.6 градуса, отпадналост, безсилие, лесно изморяване, виене на свят.

Извършено било рентгенографско изследване на белите дробове, при което били установени двустранни възпалителни изменения с плеврална реакция вляво. В документа за резултат от образното изследване е посочено, че се констатират нехомогенни засенчвания в двете белодробни основи и периферно двустранно в средно белодробно поле с инфилтративен характер, плеврален излив в левия к. д. синус. Пациентът е насочен към контролна рентгенография. От приложения резултат на компютър - томографска ангиопулмография се установява, че заключението на извършилия го лекар е за наличие на двустранни възпалителни изменения с конфлуиране и зони на деструкция. Приложен е резултат от микробиологично изследване, според който не е установен бактериален растеж в кръвта на пациента. Направени са изследвания на кръв и урина.

От лист за наблюдение на болния (намиращ се на л. 45 от делото пред СГС) се установява, че след приемането на 02.01.2019 г. на пациента са били назначени редица изследвания, вкл. консултация с ендокринолог по повод данните за захарен диабет, както и терапия с посочени в листа медикаменти.

На 04.01.2019 г. е отбелязано, че пациентът продължава да поддържа повишена температура. На 07.01. повърнал кръв. Състоянието му е оценено като тежко и увредено, със силно изразен задух. По повод влошеното състояние на 07.01.2019 г. пациентът е преместен в интензивно отделение.

3

Приложен е и резултат от образно изследване, проведено на 07.01.2019 г. — рентгенография на гръден кош - лицева, при което са констатирани:

Нехомогенно засенчени двустранно белодробни половини, както при белодробен едем. Не може да се изключи суперпониране на инфилтративни изменения. Десен к. д. синус свободен, левият не може да бъде оценен. В листа за наблюдение на болния, намиращ се на л. 48 от делото пред СГС, е посочено, че в 08:30 ч. болният е седиран, рекалсиран и интубиран. В 14:45 ч. е констатирана тежка брадикардия до асистолия. Пациентът не е реагирал на приложената терапия и в 15:15 ч. е регистрирана смъртта му.

От приетия като доказателство аутопсионен протокол за извършена на 08.01.2019 г. аутопсия, се установява патологоанатомична диагноза двустайна лобарна конфлуираща хеморагична пневмония , обхващаща всичките дялове на двата бели дроба, с десностранен плеврален излив - обем 200 мл., интерстициален и алвеоларен белодробен оток, тромби в микроциркулацията, хипертонично сърце, генерализирана атеросклероза с усложение плаки, хронична аретериална недостатъчност на долни крайници състояние след операция заради оклузия на лява феморална артерия и ампутация на 1-ви пръст на ляво ходило, артерио - и артериолосклеротична нефросклероза, захарен диабет — интерстициална фиброза и липоматоза на панкреаса, огнищна дребно и среднокапчеста чернодробна стеатоза, хронични възпалитени инфилтрати в порталните пространства, цианоза на вътрешните органи. Като причина за смъртта се сочи основното заболяване, довело до остра сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност.

Като част от ИЗ по делото пред СГС са представени от ответника декларация за информирано съгласие за хоспитализация и лечение от 02.01.2019г. и декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на болничния престой. Подписът, положен за С. П. в тези документи е оспорен от ищцовата страна, като в тази връзка е открито производство по чл. 193 ГПК. В първоинстанционното производство е изслушано заключението на съдебно графологична експертиза на вещото лице Г. М., неоспорена от страните, която въззивният съд също кредитира изцяло. От заключението се установява, че положените подписи не са изпълнени от лицето С. Й.. Подписите за „пациент“ и „декларатор“ в посочените документи са положени от неговата съпруга Д. Р.. Ето защо, оспорването е доказано и първоинстанционния съд правилно е изключил тези два документа от доказателствата по делото.

От епикриза на С. П., издадена от Клиника по гнойно- септична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, се установява, че същият е постъпил в клиниката 08.11.2018 г. с поставена диагноза „Гангрена диабетика педис синистри“. След провеждане на необходимите изследвания и консултации, е назначено антибиотично лечение и след проведена предоперативна подготовка е извършено оперативно лечение, а именно: под венозна анестезия Excisio laesio, лаваж и дренаж. На 12.11.2018 г. пациентът е изписан в стабилизирано състояние, със стихване на острите възпалителни 4 промени, с мнение за консултация със съдов хирург за инвазивна диагностика и евентуално лечение. Насочен към ендокринолог за проследяване на кръвнозахарен профил.

От епикриза на С. Й., издадена от Отделение по съдова хирургия при „УМБАЛ Софиямед“ ООД, се установява, че пациентът е бил хоспитализиран в периода 12.11 - 15.11.2018 г. с диагноза емболия и тромбоза на други артерии. На 13.11.2018 г. е извършена оперативно Impalntatio stents in AIE dex 8/57 mm et in AIC sin 9/37mm / имплантация на стент. Изписан с подобрение.

От друга епикриза, издадена на пациента Й. също от „УМБАЛ Софиямед“ ООД, но от Отделение по съдова хирургия, се установява, че в периода 21.12.2018 г. - 27.12.2018 г. лицето е било на болнично лечение в посоченото отделение по повод поставена диагноза Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. На 21.12.2018 г. под инфилтрационна анестезия е извършено Recanalisatio et PTA AFS sin. След гладко протекъл следоператиен период, на 27.12.2018г. пациентът е изписан афебрилен, със стабилна динамика, спокойно пункционно място, без данни за хематом.

По първоинстанционното дело са приети като доказателства още резултати от изследвания, направления за хоспитализация, медицински направления, епикризи, консултативни прегледи, медицинско свидетелство за смърт от 07.01.2019 г., препис - извлечение от протоколна книга Назначения, започната на 02.08.2018 г., препис - извлечение от журнал Рапорт медицински сестри на ответното лечебно заведение, започнат на 02.07.2018 г. и завършен на 27.05.2019г. Тези доказателства са анализирани от приетите от СГС и въззивния съд шест съдебно-медицински експертизи, поради което е излишно да бъдат обсъждани поотделно.