Решение № 145 от 27.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Ловеч, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500365 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Постъпила е жалба от В. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес ****, чрез адв. Р. К. В., с адрес на кантората: ****, срещу Разпореждане от 25.04.2025 г. за начислени такси и разноски по ТТРЗЧСИ по изп.дело №20198790402678 по описа на ЧСИ В. П., рег.№879 на КЧСИ, обективирано в уведомление за дължими такси изх. № 17315/25.04.2025 г. на основание чл. 435,ал. 2, т. 3 и т. 7 от ГПК. Сочи, че от приложеното към делото уведомление определените от ЧСИ дължими такси са в размер на 1 793.18 лева. Оспорва същите, с изключение на начислените такси по ТТРЗЧСИ са по т.1, т. 2, т. 4 - 4 бр. и по т. 26-върху сумата от 287.10 лв. Изтъква се, че по изпълнителното производство до момента на доброволното погасяване на задължението към основния взискател единствените действия, предприети от съдебния изпълнител по възлагане съгласно чл. 18 от ЗЧСИ са налагане на запори, за които такси не се дължат, тъй като не са превеждани суми от третите задължени лица и се явяват неприложени способи по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Освен това счита за недопустимо начисляването на 35 броя такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ-за извършени справки, тъй като има начислена такса за пълно имуществено проучване - по т. 2 от ТТРЗЧСИ, а всички начислени такси след подаване на молбата от взискателя - Община Ловеч за прекратяване на делото са недължими, тъй като са за действия, за които ЧСИ не е бил овластен . Изтъква, че дори да са останали непогасени такси, конкретно по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху единствено събраната сума в производството, а именно тази в размер на 287.10 лв., платена директно на взискателя, съдебния изпълнител е бил длъжен да прекрати производството, тъй като от този момент той няма възложени правомощия да изпълнява. Посочва, че изключение 1 правят хипотезите, в които с изпълнителен титул /изпълнителен лист, АУЗ и др., но не и с удостоверения по чл. 456 от ГПК, а още по-малко с удостоверение по чл. 191 от ДОПК/ има други присъединени взискатели по делото.

Оспорва начислената такса по т. 11 от ТТРЗЧСИ, тъй като се начислява авансово за взискателя, който е подал изрично молба за присъединяване по реда на чл.

456 от ГПК и едва при събиране на вземането му следва да бъде възстановена на този взискател, заедно с другите сторени разноски в производството. Счита, че погрешно са начислени и посочените в разпореждането такси във връзка с незаконосъобразно предприетото изпълнение срещу недвижимо имущество на длъжника. Позовава се на ДОПК, чл. 191 ал. 1,ал. 2 , ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7. Сочи, че същите не създават качеството „взискател" на Държавата за публичните задължения на длъжника в изпълнително производство, провеждано по реда на ГПК, а само регламентира как следва да се разреши въпроса при наличието на паралелно водено изпълнително производство по реда на ДОПК от публичен изпълнител и по реда на ГПК от ЧСИ или ДСИ. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като същият изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Посочват, че единствените случаи, в които съдебния изпълнител следва да приеме Държавата за присъединен взискател е при започнато от него изпълнение и при извършване на разпределение, каквото към настоящия момент по делото няма..

Счита, че начислените такси не се дължат и съгласно чл. 73а от ГПК, тъй като са прекомерни спрямо размера на вземането на Община Ловеч, както и сумата в размер на 600 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице, тъй като ЧСИ не е имал правомощия да възлага оценка на вещото лице, да разплаща разноски за своя сметка от името на взискателя - Община Ловеч и този разход по т. 31 от ТТЗЧСИ , представляващ допълнителен такъв се дължи , само ако е налице издаден надлежен разходен документ по Закона за счетоводството. Изтъква, че в конкретния случай фактурата е с получател гражданското дружество на ЧСИ В. П.. С оглед на това изтъква ,че всички разходни документи могат да бъдат издавани само на страните по делото-взискател или длъжник, но не и на самия ЧСИ.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени начислените такси и разноски по ТТРЗЧСИ с Разпореждане от 25.04.2025 г. по изпълнително дело 20198790402678, обективирано в уведомление с изх.№ 17315/25.04.2025 г. с изключение на начислените такси по ТТРЗЧСИ са по т.1, т. 2, т. 4 -4 бр. и по т. 2 6-върху сумата от 287.10 лв. Освен това прави искане да й бъдат присъдени разноските по делото както следва съдът да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, в настоящото производство и това по г.д. 819/2024 г.-на Окръжен съд – Ловеч на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, както и да бъдат присъдени сторените разноски - 50 лв.-2 бр. такси на Окръжен съд - Ловеч и 96 лв.-такси на ЧСИ В. П. по администриране на жалби по настоящото дело и тези по в.гр.д.№ 819/2024 г. на Окръжен съд -Ловеч.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., регистрационен номер 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч. Същият счита ,че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 299 от ГПК , а по същество е неоснователна.

Сочи, че съгласно Решение № 211/23.10.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по 2 в.гр.д. № 20244300522588 по описа за 2024 година е изготвил Разпореждане за определяне на размер на такси и разноски от дата 25.10.2024 г. и е преизчислил размера на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, съобразно указанията на съда. Изтъква, че съгласно Решение № 58/25.03.2025 г. на Окръжен съд - Ловеч по в.гр.д. № 20244300500819 по описа за 2024 година е изготвил Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ с изх. № 17315/25.04.2025 г., в което, следвайки инструкциите на Съда е посочил точно и се е мотивирал, относно броя и дължимостта на сумите и изпълнителните действия, за които те се отнасят.

Сочи, че жалбата повтаря съдържанието на жалба с вх. № 128403/15.11.2024 г., поради което счита, че е налице сила на присъдено нещо и съдът е сезиран с вече решен спор.

Моли настоящата инстанция да остави жалбата без разглеждане, алтернативно ако съдът я разглежда по същество да я остави без уважение като неоснователна и недоказана ,като прилага писмени доказателства.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, приема че същата е подадена от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване акт /разноски по изпълнението/, в предвидения от закона срок и компетентен да разгледа същата е Ловешкия окръжен съд.

От приложените към делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

По описа на ЧСИ В. П., рег №879, район на действие Окръжен съд Ловеч, по молба на Община Ловеч, ****, и въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 16583-1/27.06.2019 г. по описа на Дирекция „Местни приходи" при Община Ловеч, на 13.11.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198790402678 срещу В. П. К. ЕГН **********, за заплащане на сумите както следва: главница в размер на 164.19 лв., ведно със законната лихва върху нея от 08.11.2019 г., изтекла лихва до 07.11.2019 г. в размер на 52.71 лв., неолихвяема сума, представляваща сторени в изпълнителното дело разноски, в размер на 1907.80 лв., присъединени на осн. чл. 458 от ГПК публични задължения към Национална агенция за приходите, които съгласно Удостоверение с вх. № 83754/13.10.2023 г. в размер на 29,326.13 лв. и пропорционална такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 2,444.22 лв.

На 25.10.2023 г. взискателят Община Ловеч е депозирал молба, с която уведомява ЧСИ, че дългът към него е погасен и след събиране на дължимите такси и разноски по делото същото следва да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С покана за доброволно изпълнение изх.№33265/14.11.2023 г. ЧСИ П. е уведомил В. К., че следва да заплати публично държавно вземане в размер на 29 326.13 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 3065.18 лева.

След актуализиране размера на публичните задължения и по искане на длъжника е изготвена сметка на основание чл. 79 от ЗЧСИ с актуален размер на задължението към 25.04.2024 г., съгласно която задължението е било в общ размер на 21 987.33 лева, от които 24 лева по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 60 лева по т. 2 от ТТРЗЧСИ, 210 лева по т. 3 от ТТРЗЧСИ, 84 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ, 168 лева по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 72 лева по т. 9 от ТТРЗЧСИ, 36 лева по т. 10 от ТТРЗЧСИ, 60 лева по т.11 от ТТРЗЧСИ, 36 лева за изготвяне на разпределение, 60 лева по т. 20 от ТТРЗЧСИ, 2 400 лева по т.26 от ТТРЗЧСИ, 35 лева по т.31 буква а, 5.60 лева по т. 31 буква б от ТТРЗЧСИ, 216 лева по 3 т.31 буква и от ТТРЗЧСИ, 14 лева по т. 202431 буква к от ТТРЗЧСИ, 18 506.12 лева присъединени публични държавни вземания.

С молба вх.№77639/26.07.2024 г. до ЧСИ П., В. К. е поискала да бъдат преизчислени дължимите по изпълнителното дело такси, като бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а останалите такси счита за недължими. С Постановление от 29.07.2024 г. ЧСИ е отказал да преизчисли размерът на таксите.

На 14.08.2024 г. в кантората на ЧСИ е постъпила жалба срещу Постановлението за отказ. По жалбата Окръжен съд – Ловеч се е произнесъл с Решение №211 от 23.10.2024 г., постановено по в.гр.д. №588/2024 г. С решението съдът е отменил действията на ЧСИ, обективирани в обжалваното постановление, тъй като е счел, че т.26 е неправилно изчислена, а по отношение на посочените в постановлението такси по т. 31 букви „и“ и „к“ не са приложени доказателства. По отношение на т. 20 ЛОС е приел, че ЧСИ правилно е изчислил същата.

В изпълнение на съдебното решение ЧСИ В. П. с Разпореждане от 25.10.2024 г. е редуцирал общия размер на дължимите такси до 1 793.18 лева, като в разпореждането е посочил, че се дължат следните такси: 24 лева по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 60 лева по т. 2 от ТТРЗЧСИ, 210 лева 35 броя по т. 3 от ТТРЗЧСИ, 84 лева 7 броя по т.

4 от ТТРЗЧСИ, 360 лева 15 броя по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 72 лева 4 броя по т. 9 от ТТРЗЧСИ, 36 лева 2 броя по т. 10 от ТТРЗЧСИ, 60 лева по т.11 от ТТРЗЧСИ, 136.80 лева по т. 20 от ТТРЗЧСИ , 115.38 лева по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 35 лева по т.31 буква „а“ от ТТРЗЧСИ и 600 лева такса по т. 31 буква „д“ от ТТРЗЧСИ.

Длъжникът по изпълнителното дело В. К. е подала жалба срещу разпореждането на ЧСИ от 25.10.2024 г., като счита, че освен таксите по т. 1, т.2, т.4 – 4 броя и по т. 26 върху сумата в размер на 287.10 лева, другите начислени и търсени от ЧСИ такси са недължими.

С Решение №58/25.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №819/2024 г. Окръжен съд – Ловеч е отменил Разпореждане на ЧСИ В. П. от 25.10.2024 г., постановено по изпълнително дело №2678/2019 г., тъй като е счел, че липсват мотиви, които да обосновават дължимостта на посочените такси. По- конкретно в разпореждането си ЧСИ не е посочил кои са действията, които да обосновават дължимостта на всяка една от таксите.

След постановяване на съдебното решение и в изпълнение на указанията на съда, ЧСИ В. П. е изготвил Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ с изх.

№17315/25.10.2025 г., адресирано до В. К., с което ЧСИ В. П. е съобщил, че съгласно Решение № 211 от 23.10.2024 г. на Окръжен съд Ловеч, влязло в законна сила на 23.10.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 20244300500588 по описа за 2024 г. и Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, дължимите такси и разноски към ЧСИ В. П., peг. № 879 по изпълнително дело № 20198790402678 е в общ размер на 1,793.18 лв., представляващи:

- 24.00 лв. - такса на осн. т. 1 от ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело.