Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 29.07.2022, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 657/2021
Вид
Решение № 160
Подписан
29.07.2022
В сила
17.08.2022
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.25, ал.1 изр.първо · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.2, ал.1, т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §46 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4л · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Нова Загора, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220100657 по описа за 2021 година

Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по искова молба от Д. Т. С. с ЕГН ********** и адрес: *********, чрез адв.М.Х. против Община Нова Загора.

Ищцовата страна иска от съда да признае за установено спрямо Община Нова Загора, че общината не е собственик на недвижим имот с идентификатор *** в местността „Мечия камък – запад” в землището на с.Кортен, общ.Нова Загора, обл.Сливен.

Ищецът посочва, че е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-1486/13.08 2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Мечия камък - запад“ в землището на с.Кортен, общ.Нова Загора с площ от 1621 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, категория на земята при неноливни условия 0, при съседи имот №№ ***, ***, ***, ***.

Станало му известно, че този имот е бил включен в групата на тези имоти, които попадат под разпоредбите на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Заявява се, че имота никога не е бил държавен или общински, не е бил предоставян за ползване на физически лица и не е бил предоставен за ползване на държавни или общински организации, същият имот не бил внасян в ТКЗС, следователно в настоящия случай била неприложима разпоредбата на чл.6 от ЗС и държавата, в частност общината не била 1 придобила имот, който няма собственик.

Ищецът твърди, че собствеността си върху този имот придобил, като установил върху същия владение, продължило повече от десет години.

Спрямо този имот той бил упражнявал фактическата власт, като го държал като свой собствен. За периода oт 2007 г. до настоящия момент упражнявал владението върху имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Обработвал го - засадил плодни дръвчета, за които се грижел и към настоящия момент.

Посочения недвижим имот бил съседен на собствения му и го бил завладял oт наследниците на С.И.Д.. Последният го бил придобил като заменил друг свой имот с ТКЗС с.Кортен на 02.03.1955 г.

Твърди също, че към 08.03.1967 г., датата на която баща му бил придобил съседния имот с частен договор, С.И.Д. бил посочен за собственик на съседен имот.

Като такъв бил записан и в разписните книги при Община Нова Загора.

Сочи, че след влизане в сила на кадастралната карта за землището на с.Кортен, общ.Нова Загора и след справка в кадастралните регистри, установил, че имотът е записан като общински.

Ищецът твърди, че този имот никога не е бил общински и го е придобил по давност от наследниците на С.И.Д., като упражнявал владение върху него постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено от 2007 г. до 2017 г. И към настоящия момент упражнявал владението. Сочи, че не би могъл да се снабди с нотариален акт за собствеността върху имота, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, тъй като незнайно по какви причини този имот вече бил записан като общинска частна собственост.

Това обуславяло правния му интерес да поиска от съда да признае със силата на присъдено нещо спрямо ответната община, че последната не е собственик на имота.

Моли съда да признае за установено спрямо Община Нова Загора, че общината не е собственик на имот с идентификатор № ***.

Представя писмени доказателства и претендира деловодни разноски.

Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, които ще установяват, че е придобил имота от наследниците на С.И.Д..

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение по силата, на което да се снабди с данъчна оценка на имота от Община Нова Загора.

В срока по чл. 131 ГПК ответника Община Нова Загора, представлявана от Н.Г.Г. – кмет на общината е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становището си по предявената срещу Община Нова Загора искова молба.

Счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, и го оспорва изцяло.

2

Счита предявеният иск за недопустим, поради липса на правен интерес от страна на ищеца. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост бил налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая ищецът твърдял, че е собственик на ПИ с кадастрален № *** в местността „Мечия Камък - запад“ по КККР на с.Кортен, като бил придобил този имот по давност, но не представял документ за собственост върху цитирания имот, нито можел да го придобие по давност.

Посочва се, че процесния имот е земеделска земя по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, и бил включен в плана за новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „Мечия камък - запад“ в землището на с.Кортен, одобрен със Заповед № РД-11-09-007/20.11.2018 г. на Областния управител на Област Сливен.

Твърди, че ищецът не се явява бивш собственик или ползвател, за да претендира възстановяване или придобиване на собствеността. Относно твърдението, че процесният имот бил придобит от С.И.Д. чрез замяна с ТКЗС през 1955 г., завладял този имот, и в негова полза била изтекла придобивната давност, тъй като го бил владял необезпокоявано, спокойно и постоянно от 2007 г. до 2017 г. ответната страна посочва, че то не е вярно, тъй като ПИ с кадастрален № *** в местността „Мечия Камък - запад“ по КККР на с.Кортен отговарял на имот с кад.№ 70 по стар кадастрален план за местност „Мечи камък - запад“ в землището на с.Кортен от 1987 г. и попадал под разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Разяснява се, че земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ били такива, върху които е било предоставяно право на ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. С оглед на това, редът за възстановяване или придобиване на тези земи бил специален, и бил регламентиран в §4а-§4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и в подзаконовите актове за неговото прилагане. Уточнява се, че ищецът не се явявал бивш собственик или ползвател, за да може да претендира възстановяване или придобиване на собствеността върху процесният имот.

Освен това по отношение на процесния и идентични по статут имоти до влизане в сила на плана на новообразуваните имоти давност не можела да тече, поради следното:

Чл.6 от Закона за собствеността в първата му редакция изв. бр.

92/16.11.1951 г., а и в тази от 1991 г. /ДВ бр.77/17.09.1991 г./ предвиждал, че държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Затова и съобразно Конституцията от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, 3

ТКЗС, обществени организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Поради това, доколкото с приемане на Конституцията от 1947 г. и ЗС от 1951 г. е била въведена забрана за придобиване по давност на държавни имоти, имота не можел да бъде придобит по давност. В периода 1990 г. до 1996 г. е била в сила забраната на чл.86 от ЗС /доп. ДВ бр.33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г./, а с §1 от ЗД на ЗС е била спряна давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31 декември 2022 г. При това положение следвало да се приеме, че на заявеното придобивно основание ищецът не можел да се легитимира като собственик на процесния имот или да има възможност да придобие имота по давност. Давност в негова полза не би могла да тече, поради което искът се явявал недопустим и не следвало да бъде уважен.

Ответника отбелязва в отговора си, че между ищеца и Община Нова Загора бил воден исков процес по гражданско дело № 649/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора за същия имот. С решение № 302/24.10.2019 г. по цитираното дело предявеният от П.Т.С.-И. и Д. Т. С. положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно: поземлен имот с идентификатор *** в местността „Мечия камък - запад“ в землището на с.Кортен, общ.Нова Загора, който бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. С Решение № 21 от 31.01.2020 г. по възз.гр.дело № 3 по описа за 2020 г. на Сливенския окръжен съд Решение № 302/24.10.2019 г. по гр.д.№ 649/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора било потвърдено като правилно и законосъобразно.

Посочва се, че предявеният иск е неоснователен и Община Нова Загора е собственик на процесния имот по силата на закона. Видно било от становището на началника на отдел „Кадастър, регулация и вертикална планировка“ при Община Нова Загора, че имотът попада под разпоредбите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В Община Нова Загора не били налице данни за реституционни претенции по отношение на ПИ с кадастрален № *** в местността „Мечия Камък - запад“ по КККР на с.Кортен. Този имот не бил и обект на изкупуване по реда на §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на които са били предоставени за ползване земи по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Не били налице данни относно това бил ли е предоставян този имот за ползване или не е бил. Нямало данни да има характер и на държавен имот. За местността „Мечия камък - запад‘ в землището на с.Кортен, общ.Нова Загора със Заповед № РД-11-09-007/20.11.2018 г. на Областния управител на Област Сливен бил одобрен план на новообразуваните имоти. Планът не бил оспорван и влязъл в законна сила. Тъй като имотът не бил възстановен или придобит на или от правоимащи по §4а или 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. не принадлежал на граждани или юридически лица и не бил държавен, по силата на императивната разпоредба на чл.25, ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ, имотът бил 4 общинска собственост, като в този случай Общината не следвало да доказва начина на придобиване на имота.

С отговора си ответника оспорва автентичността и съдържанието на представените писмени доказателства, като моли съдът да изиска оригиналите от представените документи и след като им даде възможност да се запознаят с тях - да изразим становище по тях.

Представя писмени документи по опис и моли съдът да ги приеме като доказателства по делото.

В с.з.страните,чрез процесуалните си представители-адв.М.Х. и юрк.Б. поддържат съответно предявения иск и отговора,с изложените вече съображения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са представили на съда следните писмени доказателства по делото: Договор за правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно, Договор за покупко-продажба от 08.03.1967 г., разписен лист на Община Нова Загора, препис- извлечение за замяна, скица на поземлен имот ***, вносна бележка на л.18 по делото, удостоверение за данъчна оценка на л.23 и 24 по делото, преводно нареждане на л.25 по делото, Становище на началника на отдел „Кадастър, регулация и вертикална планировка“ при Община Нова Загора; Заповед № РД-11-09-007/20.11.2018 г. на Областния управител на Област Сливен; Решение № 302/24.10.2019 г. по гр.д.№ 649/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, Решение № 21 от 31.01.2020 г. по възз.гр.д.№ 3 по описа за 2020 г. на Сливенски окръжен съд, юрисконсултски пълномощни, възз.гр.д.№ 17 по описа за 2022 г. на Сливенски окръжен съд.

От препис-извлечение, копие, на което е приложено на л.7 по делото става ясно, че на 02.03.1955 г. С.К.Д. е заменил собствената си овощна градина с площ 1.1 дка, с лозе на ТКЗС с.Кортен с площ 1.8 дка с граници: съседни имоти на С.И.Д. и Ч.С..

Видно от приложеното на л.6 от делото копие на 08.03.1967 г. собствения имот на бащата на ищеца - Т.А. С. е придобит с частен Договор за покупко-продажба със страни С.К.Д. /продавач/ и Т.А. С. /купувач/. В този частен договор, като собственици на съседни имот са посочени С.И.Д. и Ч.С..