Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4927 от 19.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31499/2022
Вид
Решение № 4927
Подписан
19.03.2024
В сила
19.03.2024
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4927 гр. С, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110131499 по описа за 2022 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника К. К. Д. за признаване за установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г., срещу която длъжникът е възразил мотивирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 1511,08 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. С, ж.к. О, бл. ****, вх. А, ет. 3, ап. 8, абонатен номер *******, 220,61 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., 22,10 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., 4,69 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56634/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

Ищецът твърди ,че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има 1 качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответницата. Във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК последната е изложила, че вземанията са погасени чрез принудително събрани суми по изпълнително дело. Не претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 30.09.2021 г. "Топлофикация С" ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. К. Д. за следните суми: сумата от 1511,08 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. С, ж.к. О, бл. ****, вх. А, ет. 3, ап. 8, абонатен номер *******, 220,61 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., 22,10 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., 4,69 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г

С разпореждане от 07.12.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 35,17 лв. държавна такса и 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на Д. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК , която е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото са приети: Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 10.12.1990 г., видно от който на 10.12.1990 г. К. К. Д. и П. Димитров Дойчинов са придобили жилище, представляващо апартамент № 8, находящ се в жк „О 2“, бл. ****, вх. А, ет. 3.

Представен и приет е и протокол от проведено на 12.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, жк „О 2“, бл. ****, вх. А, на което е взето решение да се сключи договор с " Б.Б." ООД за извършване на услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да сключат договора от името на етажната собственост.

2

Към този протокол е съставен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу процесния апартамент № 8 и абонатен № ******* е положен подпис за П. Димитров Дойчинов, който не е оспорен по делото.

Представен и приет е договор № 1894/17.09.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, жк „О 2“, бл. ****, вх. А, като възложител и "Б.Б." ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от една годин, като е уговорено, че същият продължава автоматично действието си с всяка една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, представено месец преди изтичане на срока на действие на договора – чл. 24 от същия.

Приет е договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ от 28.05.2018 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б“ ООД.

Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от 05.05.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м. 05. 201 8 г. – м. 04. 20 19 г. и за период м.

05. 2019 г. – м. 04. 20 20 г. за абонатен № ******* и документи за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, неносещи подпис за клиент.

От страна на "Топлофикация София" ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период.

За установяване доставката и цената на ТЕ в хода на производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК. От него се установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от "Б.Б." ООД. Пълният отопляем обем на имота по проект е 142,65 куб. м., а заедно с общите части – 155 куб. м. За периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало 3 броя отоплителни тела с измервателни уреди. В банята е имало щранг лира (отоплително тяло без уред за дялово разпределение). Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота.

За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 155 куб. м., както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 1 бр. водомер. За процесния период е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. Според вещото лице дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период е извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, ДВ. бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването , обн. ДВ бр.

25/20.03.2020 г. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Експертът не е констатирал добавяне на топлинна енергия към изчислената такава за сградна инсталация от фирмата за дялово разпределение за двата отчетни периода. Установено е, че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били 3 за сметка на "Топлофикация София" ЕАД съгласно нормативната уредба.

Вещото лице е посочило, че за исковия период 01.05.20 18 г. - 30.04.2020 г. (с отчитане на изравнителните сметки) главницата за ТЕ възлиза на 2995,78 лв.

В тази сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди, както не са включени и стойности по фактури за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ. От заключението се установява също, че топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на 12.06.2017 г. , на 12.04.2019 г. и на 12.10.2021 г., като не са констатирани отклонения.

От приетата съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжницика по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че за исковия период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което се е задължил да доставя до имота на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно действащата към съответния момент нормативна уредба, които са в размер поне на исковата сума, че е извършена услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която поела задължение да заплатят тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

На първо място следва да се установи дали ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно 4 разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.