Определение № 1059 от 26.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1059 гр. Благоевград, 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500834 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. Д.

К., С. С. К. и В. С. К., чрез адв. Н. К. - Ч., съдебен адрес: гр. *** против определение № 367/12.07.2023 г., постановено по гр.д. № 455/2023 г. по описа на РС- Гоце Делчев, с което е прекратено производството пред РС- Гоце Делчев и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на РС- Гоце Делчев, поради нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че предявеният иск е иск на потребител, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК за изборна подсъдност, която дерогира общата подсъдност по чл. 105 ГПКпо седалището на юридическото лице - ответник. Сочи се, че разпоредбата на чл.

113 ГПК намира приложение не само по исковете по ЗЗП и не само по отношение на физически лица. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС- Гоце Делчев за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е връчен на ответната страна, която в указания срок не е депозирала отговор.

След проверка на приложените по делото съдебни книжа, съдът намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд, поради което допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред РС- Гоце Делчев е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М. Д. К., С. С. К. и В. С. К., чрез адв. Н. К. – Ч. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците в качеството на наследници на С. С.ов К., починал на 25.10.2021 г., не дължат сумата от 10910,86 лева, начислена по фактура № 0003453576/31.01.2023 г., издадена от ответника въз основа на извършено преизчисление на количества електрическа енергия за периода 10.08.2022 г. – 09.11.2022 г., след извършена проверка и съставен 1

Констативен протокол № 2002923 от 09.11.2022 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становище за допустимост на иска, а по същество- за неоснователност. В отговора е направено и възражение за местна неподсъдност на делото.

С обжалваното определение районният съд е приел, че възражението за местна неподсъдност на делото е основателно, поради което е прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане от Софийски районен съд, в чийто район е седалището на ответното дружество.

Общото правило на чл. 108, ал. 1 ГПК предвижда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по поС.ния.

За преценка на настоящата съдебна инстанция относно правилността на обжалваното определение, обуславящ е въпроса дали искът може да бъде квалифициран като иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК.

Понятието потребител не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни материални закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за който се отнася конкретният закон.

В определение № 241/05.04.2013 г., постановено по ч.т.д. № 1395/2013 г., на ВКС, II т.о. е прието, че възможността за подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги.

В процесния случай, предмет на спора са правоотношения по договор за доставка на електрическа енергия, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците, приложимият материален закон е Законът за енергетиката, който се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите, доколкото урежда и регулира предоставянето и ползването на услуги.

Съгласно §1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преноса и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Видно от дефиницията, нормата не прави разграничение между физически и юридически лица. В § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ е дадено определението за краен клиент и това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Дефиницията ползвател на мрежата е дадена в § 1, т. 41а, б.“а“ от ДР на ЗЕ и това е физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдяването от такава мрежа.

В настоящия случай, се твърди, че наследодателят на ищците е имал сключен договор за доставка на електрическа енергия, следователно същият е краен клиент и ползвател и попада под обхвата на легалната дефиниция за потребител по смисъла на ЗЕ. В определението на краен клиент и ползвател няма 2 разделение според нуждите, за които се използва енергийната услуга, разпоредбата предвижда единствено да е за собствено ползване. Независимо от предназначението на електроснабдения имот- за складова база, това не означава, че не е потребител на енергийна услуга по смисъла на ЗЕ. Понятието потребител в контекста на чл. 113 ГПК следва да се тълкува в широк смисъл на думата, поради което подсъдността е приложима и към исковете на физически и юридически лица – в този смисъл определение № 172/08.03.2013 г. по ч.т.д. № 1143/2013 г. на ВКС, II т.о., определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д. № 1395/2013 г. на ВКС, II т.о., определение № 873/26.10.2011 г. по ч.т.д. № 127/2011 г. на ВКС, II т.о., определение № 359/13.05.2011 г. по ч.т.д. № 335/2011 г. на ВКС, I т.о., определение № 268/09.04.2010 г. по ч.т.д. № 148/2010 г. на ВКС, II т.о., определение № 507/05.07.2011 г. по ч.т.д. № 83/2011 г. на ВКС, II т.о.

Настоящият съдебен състав намира, че ищците имат качеството потребител по смисъла на ЗЕ, следователно предявен е иск на потребител и за него е налице специалната задължителна местна подсъдност по реда на чл. 113 ГПК, която дерогира общата такава. Ищците са с настоящ адрес в гр. Гоце Делчев, поради което предявените искове следва да бъдат разгледани от РС- Гоце Делчев.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд - Гоце Делчев за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 367/12.07.2023 г., постановено по гр.д. № 455/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев, с което е прекратено производството пред РС- Гоце Делчев и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Гоце Делчев за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3