Решение № 3365 от 02.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3365 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100510003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №5168/22.03.2024г. по гр.д. № 54319 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 29-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Й. М. Г., ЕГН ********** дължи на Топлофикация

София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане сумата от

1947,69лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.11.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 87 в гр. София, ж.к. Люлин“, бл. ****, абонатен № 214239 за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 38,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.11.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамента за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 319,70лв. представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.10.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 6033/2022г. по описа на Софийски районен съд, като ч е Й. М. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от 95,14лв. по заповедно дело и 185,24лв. по исковото дело, ; като са отхвърлени исковете за горницата над 1947,69лв. до 1985,22лв и за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2019г; за сумата от 8,24лв. като обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за 1 периода от 01.12.2019г. до 24.10.2022г., като Топлофикация София”ЕАД е осъдена да заплати на адв. С. К. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.

38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 0,97лв. възнаграждение по заповедното дело и сумата от 7,79лв. възнаграждение по исковото дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 133895/23.04.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете че Й. М.

Г. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено по делото да е в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Не било прието по делото безспорно доказателство, установяващо че е вещен ползвател на имота или негов собственик. Не бил изпаднал в забава на плащанията на сумите , че са публикувани фактурите на интернет-страницата на ищеца, а това не било доказано. Не било доказано вземането на ищеца по основание и по размер за цената на дяловото разпределение на енергията. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Техем Сървисис”ЕООД , ЕИК 130036512 не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 274315/04.10.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Й. М. Г., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че Й. М. Г., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 1985,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.11.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 87 в гр. София, ж.к. Люлин“, бл. ****, абонатен № 214239 за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 38,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.11.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамента за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 319,70лв. представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.10.2022г., сумата от 8,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 24.10.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 6033/2022г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят 2 съдебни разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Й. М. Г., ЕГН ********** е оспорил исковете по основание, като е посочил, че не оспорва размер на претенциите за топлинна енергия и за забава. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Посочил е, че задълженията били погасени по давност. Не бил в облигационни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия, не било установено да е вещен ползвател или собственик на имота, нямало основание ищецът да претендира сумите за дялово разпределение на енергията, трето лице било извършило същото. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - Техем Сървисис”ЕООД , ЕИК 130036512 не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 60033/2022 по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 238305/04.11.2022г. е издадена заповед, с която е разпоредено Й. М. Г., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 1985,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.11.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 87 в гр. София, ж.к. Люлин“, бл. ****, абонатен № 214239 за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 38,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.11.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамента за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 319,70лв. представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.10.2022г., сумата от 8,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 24.10.2022г., съдебни разноски от 97,03лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 23.02.2023г, на 25.01.2023г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е в облигационни отношения със заявителя, а и задълженията са погасени по давност, на 12.09.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 04.10.2023г.

С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в имота е доставена топлинна енергия в количества и на стойност през процесния период в размер на сумата, която се претендира, както и че същата не е платена.

По делото е приет неоспорен от страните договор от 30.05.1001г. съгласно който на 30.05.1991г. Й. М. Г. е закупил по реда на Наредбата за държавните 3 имоти държавен имот, представляващ апартамент №87 в гр. София, ж.к.

Люлин“, бл. ****

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 09.10.2014г , заявление , съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к.**** е избрало и посочило че на „Техем Сървисис”ЕООД че тое избрано да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., съгласно които изпадането в забава е след изтичане на 45 дни от периода, за който се отнася изравнителната сметка.

Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 1,99лв. до 2,05лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 150, чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД– иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за дяловото й разпределение на топлинна енергия, лихва за забава на плащането на топлинната енергия, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД издадена е заповед за изпълнение с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

4

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването .

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.