Решение № 699 от 21.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 873/2025
- Вид
- Решение № 699
- Подписан
- 21.02.2025
- В сила
- 28.03.2025
- Състав
- РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461 т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 699 гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20251110200873 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) серия Г № 0070948, издаден от СДВР, с който на „***********, с ЕИК 202345456, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ.
В жалбата се сочи, че обжалваният ЕФ бил незаконосъобразен, тъй като не съдържал надлежно описание на нарушението и била налице неяснота относно санкционирания субект. С тези аргументи се иска отмяната на ЕФ и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпращат представител. По делото са депозирани писмени бележки, с които се изразява становище за неоснователност на жалбата, прави се искане за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Адвминистративнонаказателното производство е образувано със съставянето на ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0070948, издаден от СДВР, с който на „***********, с ЕИК 202345456, със законен представител Н.Ив.К. за допуснато нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ и на основание чл. 638 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461 т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Същият е издаден за това, че на 22.11.2024 г., в 10:36 часа, в гр. София, по бул. „Вл.
Вазов, срещу № 83, с посока на движение от ул. „Ген. Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“, 1 при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, след приспаднат толеранс 3% в полза на водача, с АТСС АRН САМ S1 120ссЬ2, е било установено управление на МПС товарен автомобил марка и модел „БМВ X 3 X ДРАЙВ 20Д“ с рег. № ********, което било регистрирано в Р. България и не било спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна „застраховка Г.“
Видно от приобщените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка, използваното АТСС е от одобрен тип и същото е преминало успешно необходимата метрологична проверка.
От доказателствата по делото се установява, че към дата 22.11.2024 г. товарен автомобил марка и модел „БМВ X 3 X ДРАЙВ 20Д“ с рег. № ******** е бил собственост на дружеството-жалбоподател „*********** и не е имал валидна застраховка ГО.
Съдът установи посочената фактическа обстановка на база на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и вещественото доказателство – изготвеният снимков материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш не съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно описание на нарушението, като е налице и посочената от жалбоподателя неяснота относно санкционирания субект.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Нормата на чл.638, ал.1, т. 2 от КЗ предвижда, че на лице по чл. 483. ал. 1. т. 1. което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2 000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец, докато според ал.4 на същия член, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. По силата на посочената норма приложение следва да намери разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вкл. регламентираните изисквания за съдържание на електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, 2 начините за доброволното й заплащане.
В случая издаденият електронен фиш, в хипотезата на установено с автоматизирано техническо средство/система нарушение на КЗ, не съответства на императивните формални изисквания по чл. 189, ал. 4 ЗДвП досежно неговото съдържание.
Налице е неотстранима неяснота относно санкционирания субект, доколкото в електронния фиш не е посочено по ясен и недвусмислен начин лицето, което е извършило твърдяното нарушение. В издадения ЕФ са посочени собственикът, на когото е регистрирано МПС – „*********** и лицето, представляващо дружеството собственик – Н.Ив.К.. В санкционната част не е индивидуализиран нарушителят, на когото се налага административната санкция, като начинът на словесно структуриране и използвано обръщение създава впечатление, че санкциониран е представляващият дружеството.
Съобразно наложеното наказание по тълкувателен път може да се изведе, че санкционирано е юридическото лице, собственик на МПС, посредством налагането на имуществена санкция. Индивидуализирането чрез тълкуване на нарушителя е недопустимо, тъй като извършването на деянието и неговия извършител следва да бъдат посочени и установени по несъмнен начин. Липсата на изрично посочване на нарушителя не позволява да се извърши преценка относно индивидуализиране на наказанието, а също така и препятства процеса на изпълнение на наложеното наказание.
Допълнителна неяснота поражда и посочването в обстоятелствената част на ЕФ на приложимото ограничение на скоростта за населено място и че бил приспаднат толеранс от 3 % в полза на нарушителя, при все това, че става въпрос за установено движение на МПС без действаща застраховка ГО. Наред с това следва да се отбележи и че в оспорения електронен фиш липсва посочване на вида задължителна застраховка, за която се твърди, че не е била сключена от собственика на процесното МПС.
Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ, тъй като за неговия собствен автомобил с регистрационен номер ******** на 22.11.2024 г. действително е липсвал сключен договор за застраховка „ГО“. Това се установява безспорно от справка в Гаранционен фонд, приложена по делото.
Въпреки това с оглед липсата на задължителен реквизит в съдържанието му (липса на словесно описание на нарушението и надлежно посочване на санкционирания субект), електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото в полза на дружеството-жалбоподател на основание чл. 63д от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно представените по делото Договор за правна защита и съдействие, преводни нареждания и списъка на разноските, жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лева, като от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя върху стойността на наложената имуществена санкция, като при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е равно на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв. В случая минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 500 лева. Предвид обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение не превишава значително минимално дължимото такова, отчитайки и обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателя се е явил в откритото съдебно заседание по делото, както и положените усилия и предоставената правна помощ, съдът прецени, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и същото следва да бъде присъдено в пълен размер от 600 лева в полза на дружеството-жалбоподател и в тежест на СДВР.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0070948, издаден от СДВР, с който на „***********, с ЕИК 202345456, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати в полза на „***********, с ЕИК 202345456, сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4