Решение № 497 от 28.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Пазарджик, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №150/15.05.2025г., постановено по гр.д.№62/2023г. по описа на РС- Велинград е отхвърлен предявения от Д. С. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр.**********************, против С. Ж. Ж., с ЕГН ********** и адрес: гр.********************, иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, с който иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 23697,63лв., представляваща надплатено от него задължение по договор за ипотечен кредит от 31.07.2006г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, финансов център Бургас, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба- 18.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е

Д.

С.

Б., с

ЕГН

********** и адрес: гр.********************** да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК на С.

Ж. Ж., с ЕГН ********** и адрес: гр.********************, сумата от 1300лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Д. С. Б., чрез пълномощника му адв.К. С..

1

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

В тази насока се твърди, че за да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД съдът е приел, че ответницата е доказала по един безсъмнен начин главния факт, поради което е стигнал до извода от събраните по делото верига от косвени доказателства за доказан факта на плащане на припадащата и се част от дълга, поради което искът следвало да се отхвърли изцяло.

Сочи се, че за ищецът, а вероятно и за въззивната инстанция остава неясно как първата инстанция стига до този извод, както и кои косвени доказателства са ценени и в каква връзка между тях са обсъждани от съда.

В тази насока се счита, че решението е недопустимо, като постановено при липса на мотиви.

От друга страна се приема, че то е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този аспект се визира, че в открито съдебно заседание от 14.01.2025г., Протокол рег.

№8/17.01.2025г., съдът на основание чл.146, ал.1, т.З и т.4 от ГПК е приел за безспорно между страните, че;

-при поемането на процесното общо задължение към Банка ДСК АД по погасяване на заема, във вътрешните им взаимоотношения всеки от тях е бил длъжен да понесе половината, както и обстоятелството, и че -физическият вносител на всички суми на каса в погасяване на общото задължение към банка ДСК АД е бил ищеца /относно представените с исковата молба 15 броя преводни нареждания/.

Твърди се, че в това заседание, съдът е одобрил още проекта за доклад по делото, в който пълномощника на ответника е изменил писменото си становище, като е заявил, че погрешно е посочил в писмения отговор по чл.131 от ГПК, че парите изпратени от бащата на ответницата са изпратени през 2019г.- 2021г. /периодът в който ищецът е погасил изцяло кредита със сумата с 14000лв./, а че това е станало през 2009- 2010г. и е поискал срок в който да представи преводните нареждания.

Твърди се, че в писмения отговор

2 по чл.131 от

ГПК вх.

№2292/03.05.2023г., ответницата е оспорила иска с твърдение, че „...през 2018г., баща й Ж.Т.Ж. и е дал сумата от 5000лв., Б. също намери отнякъде още 5000лв. и той- Б. е внесъл на 19.03.2018г. общо 10000лв. с които погасил част от кредита. През месец септември 2021г., Б. отново я накарал да поиска от баща си 4000лв. и след като той и ги дал Б. и погасил изцяло сумата по кредита, но с нейните пари…“.

Сочи се, че при съществени нарушения на ГПК, съдът е приел на стр.8, че от разпита на единствения свидетел е било установено, че ответника е погасявал кредита, чрез своя сметка, а впоследствие от сметка на ищеца, но с пари давани от ответницата, но не се е доказало, кога и в какъв размер са били тези плащания.

Визира се, че ако съдът е бил мотивирал своето решение действително със съвкупност от доказателствата по делото, той е следвало да стигне до извода, че сметка №2360670 е открита и е с титуляр- Д. С. Б. и че в тази сметка няма внасяни суми непосредствено преди погасяване на вноските по кредита, включително и преди погасяване на части от кредита по банков път на 19.03.2018г. в размер на 10000лв., на 21.09.2020г.- на 3949.01лв.- така както твърди ответницата. Това се установява както от разпечатките от банковата сметка на ищеца, така и от заключението на вещото лице Л..

Твърди се, че съдът не е направил изобщо съвкупна преценка на веригата от доказателства включително и не е обсъдил в цялост заключенията на двете вещи лица- приети по делото. В този смисъл се сочи, че в.л.Т. установява, че кредита в размер на 25000лв. е усвоен от С. Ж. на 17.08.2006г.; че заемът е погасен, като платените суми възлизат на 47395,25лв., включваща /главница, лихви и разноски/; че изплащането на вноските е станало чрез две разплащателни сметки, първата е на открита на името на С. Ж., съгласно договора за кредит, чрез която е погасяван до 25.05.2010г.- погасителни вноски общо в размер на 9121,95лв.- и втора открита на името на ищеца Д. Б., от която е погасена директно останалата част кредита в размер на 24324,29лв.

ВЛ е установило още, че с още две вносни бележки е погасена по банков път и сумата от 13949,30лв. с което кредита е погасен изцяло. В точка 5 от заключението ВЛ е изчислило, че половината от погасения кредит възлиза на 23697,63лв. /исковата сума/.

Сочи се, че ако съдът е бил обсъдил това заключение в цялост е щял да 3 достигне до извода, че първите погасителни вноски в общ размер на 9121,95лв. са заплатени от ищеца Д. Б. с оглед приетото от съда за безспорно, че всички вноски по кредита, внесени на каса от ищеца по сметка №9093516 са заплатени от ищеца.

Визира се, че вещото лице Л. е установила в своето заключение, че ищецът Д. Б. през целия период на връщане на кредита- от 2006г. до 21.09.2020г. е имал достатъчна наличност от средства по сметката си за погасяване на кредита от 25.05.2010г. до 21.09.2020г., като по сметката му в брой няма внасяни непосредствено преди погасяването на кредита суми в размер на 10000лв. или 4000лв., както и суми в размер на 181,35лв.

/представляваща месечни погасителна вноска/.

Твърди се, че съдът е дал вяра само досежно доходите на С. Ж. от 105370,37лв. /приложение 1/ и доходи на ищеца Б. от 82759,11лв. /приложение 2/, без да отчита факта, че той е получавал наеми от апартамент в С.достатъчен по размер да погасява анюитетната вноска по кредита, факта, че той през целия период от 2006г. до 2020г. е получавал доходи по трудов договор, доходи от работа във фирмата на майка си и покупка на МПС.

Твърди се, че съдът се е опитал да обоснове своето решение и с „нормалната житейска логика“, като е приравнил фактическото съжителство между страните с наличието „фактически брак”, между тях, въпреки, че е приел, че това няма юридическа стойност. По този начин е стигнал до извода, че разходите им като домакинство „семейство”, било логично да се поемат общо от двамата.

Сочи се, че приетото за безспорно от съда, че само ищцата е погасявала всички режийни сметки на домакинството, вноските по кредита, издръжката на домакинството и детето не намират опора в събраните по делото преки доказателства, а именно; разпечатки от банковите сметки на страните Банка ДСК за ищеца и 2 банки на ответницата- Банка ДСК и ОББ. Двете съдебносчетоводни експертизи и най- вече заключението и приложенията към него на вещото лице Л. /приложение 1 даващо доходите и разбити по години/ от което се установява, че за периода от 2008- 2010г. ответницата е била в майчинство с доходи годишно от 2533лв.- 2703лв., пред 2010- 2012г. тя е получавала обезщетение за безработица- дори с преводи на родителите и за обучение от 3300лв., тя е с доход от 2984лв., а през 2013г. доходите и са от 1652лв.

4 годишно, което не може да покрие само месечните вноски към банката от 181,35лв. х 12- 2176лв. Успоредно с това, тя е учила платено образование.

Задава се въпросът, как с тези доходи, които не стигат дори за кредита, тя е поемала всички разходи за домакинство и детето, семейството и кредита.

Твърди се, че е останало извън вниманието на съда още, че тези преведени суми, веднага са теглени на банкомат в Пловдив /примерно превод от 17.10.2011г. на 700лв. от Ж.Ж. и теглене на 18.10.2011г. на 400лв. Без отговор е останало и обстоятелството, че в сумата като доходи от С. Ж. от 105370лв. е включен превод от 410лв. на 22.08.2017г. от Д. Б.- необходими и за операция, както и факта, че като учител нейните доходи са скочили последните 3- 4 години, чийто сбор от 2017г. до 2020г. е 57842лв., което е над половината от доходите и 15 годишния период на връщане на кредита. С други думи за периода на кредита от 2006г. до 09.2016г. включително /за 10 години/ е бил минимален и недостатъчен в пъти за да може ответницата да заплаща кредита и да изхранва домакинството.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение, вместо което съдът се произнесе по съществото на спора, като осъди ответника по иска- С.

Ж. Ж., да заплати на Д. С. Б., сумата от 23697,63лв.- представляваща половината от изплатената от ищеца сума по договор за ипотечен кредит от 31.07.2006г. с Банка ДСК АД, финансов център Бургас, ведно със законната лихва върху сумата от 23697,63лв., считано от датата на завеждане на исковата молба- 18.01.2923г. до окончателното изплащане на сумите и сторените разноски по делото за двете инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. Ж. Ж., чрез процесуалния й представител адв.В. А..

Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е неоснователна и в тази връзка се моли тя да бъде отхвърлена.

Счита се, че решението е допустимо, при спазване на материалния и процесуалния закон, базирано на събраните по делото доказателства и мотивирано.

Твърди се, че с гласните и писмени доказателства е установено по безспорен начин, че С. Ж. Ж. е имала значително по- високи доходи, като тя е издържала цялото семейство. От друга страна Б. е криел факта, че притежава апартамент в С. и по никакъв начин не е допринасял за изплащането на заема 5 за апартамента и издръжката на него, ответницата, с която живеел на семейни начала и дъщеря им, освен да вземе дадените от Ж. пари и да отиде до банката, за да ги внесе по заема.

Споделят се напълно мотивите на първоинстанционния съд.

Искането е да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноските на втората инстанция в полза на С. Ж..

В съдебно заседание, жалбоподателят Д. С. Б., редовно призован се явява лично и с процесуалния му представител адв.К. С.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена. Съответно се моли да се постанови решение, с което се отмени първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано с уважаване на предявения иск. Съображения се излагат и в представени пред съда писмени бележки.

Ответникът С. Ж. Ж., редовно призована се явява лично и с процесуалния й представител адв.В. А.. Процесуалният й представител оспорва подадената въззивна жалба. Моли да се отхвърли иска и се присъдят в полза на доверителката му разноски по делото.

В указания срок за представяне на писмени бележки на пълномощникът на ответницата, такива не са сезирани пред настоящия съд.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано подадена искова молба

Д.

С.

Б., с