Решение № 14122 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14122 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110109567 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от Г. Й. М., ЕГН: ********** срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК: 121076907, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищеца сумата в размер на 11 478,50 евро (22 450 лева), представляваща неплатена част (в размер на 50 %) от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Киа“, модел „Стингер“ с рег. № СТ1563РА, сключена между ищеца и ответника, за настъпило застрахователно събитие – противозаконно отнемане от неизвестен извършител на застрахованото МПС марка „Киа“, модел „Стингер“ с рег. № СТ1563РА, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 08.04.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0310Х0027157 от 03.06.2025 г., със срок на застрахователното покритие от 03.06.2025 г. до 02.06.2026 г., при уговорено покритие клауза „Пълно каско“ по отношение на лек автомобил марка „Киа“, модел „Стингер“ с рег. № СТ1563РА. Поддържа, че съгласно застрахователния договор договорената застрахователна сума била в размер на 44 900 лева. Твърди, че за времето от 21:30 ч. на 18.09.2025 г. до 12:30 ч. на 19:09.2025 г. на 30.06.2025 г. в гр. София, ж. к. „Красна П.на“, зад бл. 329, е настъпило застрахователно събитие - противозаконно отнемане от неизвестен извършител на собствения му лек автомобил марка „Киа“, модел „Стингер“ с рег. № СТ1563РА, застрахован при ответника по застраховка „Каско“. За настъпилото застрахователно събитие при ответника била заведена щета № 10025030113757/2025 г., по която било определено застрахотвателно обезщетение в размер на 10 865,74 евро (21 251,56 лева), която сума била изплатена на ищеца на 1

09.03.2026 г. Посочва, че сумата била изчислена като действителната стойност на процесния автомобил в размер на 44 900 лева, но намалена с 50 % поради непредставяне на свидетелство за регистрация на МПС част II, както и с размера на дължимите трета и четвърта вноски от застрахователната премия в размер на 1198,44 лева. Сочи, че въпреки подадената до ответника жалба, последният не изплатил останалите 50 % от дължимото застрахователно обезщетение. Ето защо предявява настоящия иск. Петендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „Армеец“, с който оспорва иска по основание и размер. Навежда, че с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност на процесното МПС е изпълнил надлежно и в пълен обем задълженията си по застрахователния договор, доколкото в чл. 94.1 от ОУ било предвидено, че при непредоставяне на свидетелство за регистрация на МПС - част II, застрахователят изплаща на застрахования обезщетение в размер на 50% от действителната стойност на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка излага съображения, че при уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие ищецът собственоръчно бил декларирал, че малкият талон, по негов спомен, бил останал в автомобила. На самостоятелно основание оспорва размера на предявената претенция, доколкото липсвали доказателства за действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие, включително за състоянието му, пробег, година на производство, пазарна конюнктура и съпоставими сделки. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразявайки правилото на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ ищецът трябва да докаже пълно и главно по делото наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие (противозаконно отнемане от неизвестен извършител на собствения му лек автомобил марка „Киа“, модел „Стингер“ с рег. № СТ1563РА), за което застрахователят носи риска; причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; действителният размер на вредите, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие в предвидения срок.

При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително и възражението си за наличие на основание за редуциране на обезщетението до размер на 50 % от действителната стойност на процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Още с проекта си за доклад по делото, позовавайки се на нормата на чл. 153 ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на застрахователното събитие (от 21:30 ч. на 18.09.2025 г.

2 до 12:30 ч. на 19:09.2025 г. на 30.06.2025 г.) между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0310Х0027157 от 03.06.2025 г., със срок на застрахователното покритие от 03.06.2025 г. до 02.06.2026 г. по отношение на лек автомобил марка „Киа“, модел „Стингер“ с рег. № СТ1563РА.

Спорният по делото въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахования при ЗАД „Армеец“, автомобил, респ. в какъв размер е възникнало вземане на ищеца. В обхвата на доказване, ерго, е само размера на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение. Това е така, тъй като ответникът с извънпроцесуалното си поведение по признаване и последващо заплащане на половината от претенцията, е признал индиректно основанието на вземането, макар и не в пълен размер. В подкрепа на това умозаключение е и фактът, че в отговора по чл.

131 от ГПК възраженията на ответното дружество – застраховател се свеждат до претенция за приложимост на специална клауза от ОУ на застрахователя, предоставяща му право да намали на половина дължимото на застрахования водач обезщетение при съответния покрит риск, в случая - противозаконно отнемане от неизвестен извършител на процесния лек автомобил марка „Киа“, модел „Стингер“ с рег. № СТ1563РА.

В хода на проведеното на 06.07.2026 г. открито съдебно заседание, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, в светлината на нормата на чл. 153 от ГПК още следните факти и обстоятелства: наличието на сключена застрахователна полица Каско № 0301Х0027157 за на л. а. марка Киа, модел Стингер, с рег. номер СТ 1563 РА; 2.противозаконното отнемане за времето от 21,30 ч. на 18.09.25 г. до 12,30 ч. на 19.09.25 г. в гр. София, ж. к. „Красна П.на“, зад бл. 329 на застрахования л. а. марка Киа, модел Стингер, с рег. номер СТ 1563 РА; 3. уведомяването на 19.09.25 г. на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие противозаконно отнемане; 4. завеждането на преписка по щета № 10025030113757/2025 г. в ЗАД „Армеец“ във връзка с противозаконното отнемане на процесния автомобил; 5. определяне на дължимо застрахователно обезщетение от страна на ответника, в размер на 22 450 лева, представляващо 50 % от застрахователната стойност на автомобила, която е определена на 44 900 лева и приспадане от размера на дължимото застрахователно обезщетение на размера на дължимите трета и четвърта вноски от застрахователната премия по застрахователна полица № 0310Х0027157/03.06.2025 г. в размер на 1 198,44 лв. /хиляда сто деветдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/.

Отделно, съдът приема, че безспорен още между страните се явява и фактът на извършено частично плащане от страна на ответника в полза на ищеца, комуто е платено обезщетение в размер на 10 865,74 евро.

При тези аргументи, следва, че първоинстанционният съд е ангажиран да изследва не основанието (което се явява безспорно между страните) на вземането на ищеца, а неговия размер.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика, 3 възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като принципът на обезвредата, възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ.

В тази връзка по делото е изслушано и прието заключение на съдебноавтотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че действителната стойност на процесния лек автомобил марка „Киа“, модел „Стингер“ с рег. № СТ1563РА, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, е 43 906 лева с еквивалент от 22 448,78 евро.

Първоинстанционният съд изцяло се доверява на изчисленията и заключенията на вещото лице. Последното е специалист в съответната област на науката, със завиден професионален и практически опит, заключението е обосновано, пълно и добре защитено устно пред съда в хода на процедурата по чл. 200, ал. 2 от ГПК.

На следващо място, безспорно е между страните, че ответникът е заплатил преди завеждане на делото на ищеца сумата в размер на 10 865,74 евро (21 251,56 лева), с преводно нареждане на 09.03.2026 г. Остатъкът възлиза на сумата в размер на 11 583,04 евро. Сумата е с по-голям размер от претендирания от ищеца.

Веднага обаче следва да бъде разгледана претенцията на ответника за приложимост на чл. 94.1 от ОУ, в която клауза било предвидено, че при непредоставяне на свидетелство за регистрация на МПС - част II, застрахователят изплаща на застрахования обезщетение в размер на 50% от действителната стойност на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.

От съдържанието на клаузата на чл. 94.1. от ОУ на застрахователя става ясно, че в случай на събитие по клауза „Кражба на МПС“ (включително и когато тя е част от клауза „Пълно каско“) при непредоставяне на свидетелство за регистрация на МПС – част Втора, застрахователят не може да откаже изцяло плащането на застрахователното обезщетение, а изплаща на застрахования обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие. Правилото по предходното изречение не се прилага при риска „Грабеж“, както и в случаите, когато отнемането на МПС се предхожда от кражба с взлом, при която е отнето свидетелството за регистрация на МПС – част Втора.