Решение № 23 от 07.10.2021, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Г., 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря А.Д. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215550100391 по описа за 2021 година

Предявена е молба за защита с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН.

Молителката Д.И.Т. т върди в молбата си за защита, че с ответника живеели на съпружески начала от приблизително 12 години, от което им съжителство имали две малолетни деца Н.Д.И. и М.А.Ж.. През последните две години живели и работили в Х., след което се върнали в България преди около месец. През повечето време от връзката им били в сравнително добри отношения, но от около 2 години ответникът започнал да изпитва неоправдана ревност, която се изразявала в постоянни заплахи и побои над молителката. Не й давал да има собствен телефон и й вземал личните документи, за да не можела да направи нищо без негово знание. Причаквал я на места, които знаел, че посещавала. В името на децата не б и л а предприемала нищо. Издевателствата му над нея о б ач е все повече зачестявали. Изпитвала постоянно безпокойство и страх . Неколкократно посещавала бърза помощ, за да й бъдели поставяни успокоителни, тъй като психическото й състояние било много разклатено. На 30.08.2021 г. в апартамента в град Г. ответникът й нанесъл множество удари с шамари и юмруци, като я съборил на земята, за които прилагала медицинско удостоверение. На посочената дата той осъществил акт на домашно насилие против нея по смисъла на закона. Искането е да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие над молителката и му се забрани да приближава същата и близките й, жилището, в което живеели в момента, местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих, за максималния предвиден в закона срок от 18 месеца, както и глоба 1000 лева.

Ответникът А.Ж.А., чрез пълномощника си, заема становище за допустимост и 1 основателност на молбата, която оспорва само в частта й за поискания с нея срок на посочените в същата мерки за защита и размера на глобата, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след подаване на молбата факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че са живели на съпружески начала, от което съжителство имат две малолетни деца - Н.Д.И. и М.А.Ж.. Не спорят и по факта, че през последните две години са живели и работели в Х., откъдето се върнали около месец преди подаване на молбата за защита.

От представената от молителката и неоспорена от ответника нейна декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН, преценена съвкупно с показанията на разпитания по делото свидетел П.

(първи братовчед на молителката), които, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответника, съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на декларацията на молителката и представеното по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 76- II/2021 г., с е установява несъмнено, че на 30.08.2021 г., около 7 часа, в апартамент на свидетеля П. в гр. Г., ответникът нанесъл множество удари с шамари и юмруци на молителката, като я съборил и на земята, вследствие на което тя получила кръвонасядане по дясната изпъкнала повърхност на дясното рамо, кръвонасядания по лявото бедро и лявата подбедрица, които травматични увреждания са й причинили болки и страдание (л. 3-4). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че молбата за защита е основателна. На посочените в нея дата и място ответникът е извършил посоченият в същата акт на физическо насилие над молителката, изразяващ се в горепосочените й удари с шамари и юмруци, и събарянето й на земята, вследствие на което тя е получила кръвонасядане по дясната изпъкнала повърхност на дясното рамо, кръвонасядания по лявото бедро и лявата подбедрица, които травматични увреждания са й причинили болки и страдание. Този негов акт се установи несъмнено по делото о т показанията на посочения свидетел, преценени съвкупно с представените от молителката съдебномедицинско удостоверение и нейна декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Последната представлява, според чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН , доказателство в настоящото производство, което ответникът не е оспорил, а в същото не само липсват други доказателства, които да я опровергават, но и тя се подкрепя от показанията на разпитания свидетел и съдебномедицинското удостоворение .

При това положение, според изричната норма на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тази декларация на молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява в случая и достатъчно доказателство, от което, в съвкупност с подкрепящите я горепосочени свидетелски показания и съдебномедицинско удостоверение, както и признанието на пълномощника на ответника в 2 съдебно заседание за основателност на молбата на защита, съдът намери за несъмнено установено по делото, че на посочената в същата молба дата и място ответникът е извършил посоченият в същата акт на физическо насилие над молителката. Последният несъмнено представлява такъв на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, защото е извършен от ответника спрямо молителката, негова съжителка, с която имат две деца (чл. 2 и чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДН). Този акт на извършено от последния домашно насилие е достатъчно основание съдът да намери за основателна молбата за защита на пострадалата от него молителка (чл. 2, ал. 1 ЗЗДН). Това налага на ответника да се наложат съответни мерки по чл. 5 ЗЗДН, при налагането на които съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта на същите мерки - да се даде пълна и ефективна защита на пострадалото лице (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН и т. 22 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК).

В този смисъл, с оглед мястото и лицето, спрямо което ответникът е извършил процесното домашно насилие, както и неговият вид, тежест, продължителност и вредни последици, подходящи мерки за защита на пострадалата от същото молителка се явяват тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН, изразяващи се в задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и забрана да приближава същата и жилището в -, което молителката е посочила като свой адрес и живее след насилието, видно от покозанията на разпитания по делото свидетел, а в петитума на молбата не посочила и друго жилище (без местоработата й и местата за социални контакти и отдих, както и специлизирани програми, защото такива не са посочени). Поради това следва с настоящото решение да се задължи ответникът да се въздържа в бъдеще от извършване на домашно насилие спрямо своята съжителка и му се забрани да приближава същата и горепосоченото в молбата й като неин адрес жилище, в което живее след насилието. Тези мерки съдът намери за подходящи, защото налагането им ще ограничи контактите на ответника с молителката, по който начин ще се предотврати в бъдеще опасността от извършване на последващи негови актове на домашно насилие над нея, което всъщност е и законовата цел на мерките (аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН и т. 22 от ТР 6-2013-ОСГТК на ВКС). При определяне на срока на посочените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, съдът съобрази, че те не са наказание за извършителя, а акт на съдебна защита на пострадалото лице срещу упражнено спрямо него домашно насилие (аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН). В този смисъл, при определяне на срока, за който се налагат, съдът следва да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай - доколкото е необходимо и достатъчно, за да се осъществи чрез тях пълна и ефективна защита на пострадалото лице (т. 22 от ТР 6-2013-ОСГТК на ВКС).

Поради това и в случая, процесните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да се наложат за срок над минималния по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, или за 5 месеца. Този срок съдът намери за съответен и подходящ да даде на молителката исканата защита от извършеното от ответника процесно домашно насилие над нея. Не само с оглед на конкретния му вид и тежест, и осигуряване на нужната превенция за предотвратяване на бъдещи негови актове на такова насилие над нея, които, видно от показанията на разпитания по делото свидетел, не са ицидентен случай в живота на ответника и обуславят, въпреки неоснователните доводи за 3 противното на пълномощника му, определянето на срока на процесните мерки над минималния. Но и с оглед обстоятелството, че по делото няма данни на ответника да са налагани и други мерки по ЗЗДН, което да обуслави извод, че те не са изиграли своята роля, след като е извършил и процесното домашно насилие. Поради това съдът намери, че срока на процесните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да е над минималния по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, а именно 5 месеца.

Eто защо, съдът намери, че следва да уважи молбата за защита и да наложи на ответника посочените мерки за посочения срок. При този изход на делото следва да бъде издадена и заповед за защита, която да съдържа предупреждението към ответника за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН (чл. 15, ал. 2 и чл. 16 ЗЗДН).

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и глоба в размер над минималния или 300 лева, която, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника му, съдът намери за съответна на извършения от него процесен акт на домашно физическо насилие, с оглед неговия вид, тежест, продължителност и вредни последици за физическото здраве на пострадалата от него молителка. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в тежест на ответника следва да се възложи и дължимата се за производството държавна такса от 25 лева (чл. 16 ТДТКССГПК). При този изход на делото, само молителката има право да й се присъдят сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, но до приключване на съдебното дирене няма нейно или на пълномощника й искане за присъждането им, поради което такива не й се и присъждат с настоящото решение, поради диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 1 ГПК).

Воден от горните мотиви, Гълъбовският районен съд

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА извършителя А.Ж.А., с ЕГН **********, с адрес -, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалата си съжителка Д.И.Т., с ЕГН **********, с адрес -.

ЗАБРАНЯВА на извършителя А.Ж.А., с ЕГН **********, с адрес -, да приближава пострадалата си съжителка Д.И.Т., с ЕГН **********, с адрес -, както и жилището в -, в което живее, за срок от 5 (пет) месеца считано от постановяване на настоящото решение.

ОСЪЖДА А.Ж.А. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, глоба в размер на 300 лева и държавна такса за производство в размер на 25 лева.

ИЗДАВА заповед за защита, която да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР Г., за 4 сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в 7 - дневен срок от връчването му, като обжалването му не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Г.: _______________________

5