Решение № 36 от 30.05.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Стара Загора , 30.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тодор Минов при участието на секретаря Деяна И. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20215530201012 по описа за 2021 година

Обжалвано е наказателно постановление № 24 – 002923 от 22.03.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено административно нарушение, както и че неправилно е приложен материалния закон. В съдебно заседание, чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. В постъпилото писмено становище се излагат допълнителни съображение, като се претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Лекина взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта 1 за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че „К БГ“ ООД в качеството си на работодател – ЮЛ – е приел чужденец – гражданин на трета държава / Република Турция/ Е.С със служебен № от регистъра на НАП 3076970415 да предоставя работна сила в град Стара Загора на 02.11.2020 година без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Г. /актосъставител/ и Й.Й., справка за актуално състояние;

АУАН №24-002923/22.02.2021 година; пълномощно; писмо от Агенция по заетостта изх.

№1010-24741/27.01.2021 година; трудов договор

№00000488/28.10.2020 година; справка от

НАП изх.

№

24388193055555/10.10.2019 година; допълнително споразумение към трудов договор; Длъжността характеристика, Служебна бележка, Заповед за командировка, списък на командировани лица, удостоверение за регистрация изх.№ 2400771902520840/10.10.2019 година; опис на представените документи „К БГ“ ООД; справка от информационна система на ИА „ГИТ“; писмо от ДИТ Стара Загора до ИА „ГИТ“; писмо от дирекция за международна трудова миграция с приложен списъка на чуждестранните лица.

При така посочената фактическа обстановка, която се потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните доказателствени средства административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и е наложил имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Жалбоподателят „К БГ“ ООД, безспорно има качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.

2

В конкретния случай към момента на деянието лицето Е.С /както и множество други лица/ е предоставял работна сила /наемен труд/ за другиго - „К БГ“ ООД с всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение /чл.66, ал.1 КТ/. Основание за този извод дават следните обстоятелства : Полагането на наемен труд/предоставянето на работна сила /от страна на работник за работодател – изпълнявана е трудова функция /длъжностна характеристика/, сключен е трудов договор, регистриран в НАП / трудов договор справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления/, бил е включен в производствения процес, предоставяне на оръдия на труда от работодателя, Определено е място на работа, Определен характер на работа / трудов договор/ , трудът се предоставя от работника възмездно – срещу възнаграждение /трудов договор, споразумение/.

Следователно при наличието на всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и при предоставяне на работната сила от страна на работника за жалбоподателя, съдът приема, че се касае за трудови правоотношения между работник и работодател. Работникът обаче се явява гражданин на трета държава по смисъла на параграф 1 т. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовота мобилност – не е български гражданин или гражданин на държава членка на ЕС, или гражданин на държава страна по споразумението за ЕИП, не е гражданин на Швейцария, а е гражданин на Република Турция /удостоверение за регистрация от ТД на НАП/. Това обстоятелство – гражданин на трета държава – налага изискването работникът да постъпи на работа след съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта. Видно от Справка /писмо/ № 10-10-24741 /27.01.2021 година на Агенция по заетостта не е издавано разрешение и липсва регистрация за работника, който е гражданин на трета държава.

Работодателят и жалбоподател в настоящото производство не се е съобразил с тези свои задължения и не е изпълнил абсолютната и безусловна забрана за допускане до работа на работник гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта, с което несъмнено е нарушил чл.75а, ал.2 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Нарушението по чл.75а, ал.2 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е от категорията на формалните административни 3 нарушения – в състава му не са обхванати съставомерни обществено опасни последици, съставомерен резултат. Същото е било извършено към момента на постъпване на работа на работника и е продължило във времето до откриването му. Административното нарушение е извършено от работодател имащ качеството на ЮЛ, поради което АНО е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.

Възраженията в жалбата и доразвити в писмената защита са неоснователни. Събраните писмени и гласни доказателствени средства из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакво противоречие, взаимно се допълват, което ги прави убедителни. Те водят до единствено възможния извод относно посочената фактическа обстановка и доказват по несъмнен и безспорен начин фактическия състав на административното нарушение, което прави възраженията за недоказаност изцяло неоснователни.

Не може да възприеме тезата, че съставът на чл.75а, ал.2 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е за допустителство. Това административно нарушение е от категорията на формалните, както бе посочено по-горе и обхваща състав за неизпълнение на задължение от страна на работодател – да приема на работа чужд гражданин след разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

Видно от самият АУАН същият е съставен в присъствието на един свидетел, на когото са посочени трите имена, ЕГН и адрес. В случая административното нарушение е установено въз основа на официални документи и актосъставителят съгласно чл. 40, ал. 4 ЗАНН е имал възможност да го състави и без свидетел. В този смисъл съдът приема, че са спазени разпоредбите на чл.40 и чл.42 т.7 ЗАНН.

АУАН е съставен и връчен непосредствено след съставянето му на пълномощник на нарушителя, с което са спазени изискванията на чл.40 и чл.43 ЗАНН.

Претендираните до тук пороци в АУАН и отхвърлени от съда не са от категорията на съществените процесуални нарушения и сами по себе си по силата на чл.53, ал.2 ЗАНН не могат да обосноват опорочаване на наказателното постановление и отмяната му.

В обстоятелствената част на наказателното постановление и на 4

АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН.

Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му. Административно-наказващият орган няма задължението изрично да обсъжда в наказателното постановление налице ли са предпоставките на чл.28 ЗАНН, когато няма основание за отпадане на АНО на това основание, какъвто е и настоящият случай.

При така установеното и доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението на имуществената санкция по чл.75а, ал. 2 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Същата е наложена при превес на смекчаващите вината обстоятелства като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност и с целите на чл.12 ЗАНН. Няма основание за намаляване на наложената имуществена санкция. Същата е определена значително под средния размер при превес на смекчаващите обстоятелства, в близост до минимума, но не в абсолютния минимум, което е правилно.

При индивидуализацията на имуществената санкция следва да се отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената санкция да се определи над минималната. Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското законодателство, но и международните актове по които РБ е страна. Спазването на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гаранция за защита правата на работника и регулатор на трудовата миграция. Следователно всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а напротив – със завишена. Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез намаляване. Изложените обстоятелства свързани с обществената опасност на нарушението не дават основание да се приеме, че може да се приложи и разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Извършеното административно нарушение не е с по-ниска или незначителна обществена 5 опасност, а със завишена, поради, което приложението на чл. 28 ЗАНН би довело до неоправдан либерализъм, което е недопустимо.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди. Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева.

Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 90 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-002923 от 22.03.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „К БГ“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по 6 същия текст от закона, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.