Решение № 158 от 01.02.2022, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 158 Година 2022, 01.02. Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав на

03.11.2021 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 15 по описа за 2021 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от К.Т.Р. *** срещу Решение №Ц2153-15-272/21.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, в ЧАСТТА, потвърждаваща Разпореждане №РНП-1-4-15-00844574/23.11.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване/ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на сумата от 4 324,64 лв., от които 3 384,76 лв. главница за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2020г. и лихва в размер на 939,88 лв., начислена към 23.11.2020г.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира сторените разноски.

Ответникът по жалбата

Ръководител ТП на НОИ - Пловдив намира същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано становище.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със заявление/Предложение за пенсиониране/ вх. №71043/24.01.2001г. Р. поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване/ЛПИОЗ/, към което приложил документи за осигурителен стаж и такива, удостоверяващи намалена неработоспособност/л.6 и сл./.

С писмо изх.№**********/24.01.2001г., с оглед констатирани нередовни документи, на Р. е върната 1 бр. трудова книжка и е изискано представянето на УП-2 – осигурителен доход за три години/с рекапитулация на доход/ - кои години са по избор от последните 15 години на стажа до 31.12.1996г., както и УП-2 с осигурителен доход от 01.01.1997г. до 31.01.1997г., 01.01.2000г. до 28.02.2000г., от 01.03.2000г. до 15.07.2000г. и от 01.09.2000г. до 30.09.2000г. /л.20-21/. Указано му е, че същите следва да се представят след коригиране в отдел „Пенсионно осигуряване“ в тримесечен срок от датата на уведомяването, в противен случай на основание чл.1 ал.1 ППЗП молбата му ще бъде оставена без последствие. По делото няма данни дали, кога и какви документи е представил Р. в отговор на отправеното му искане.

С писмо от 15.03.2001г. същият е уведомен, че на 24.01.2001г. му е била върната трудова книжка, която следва незабавно да бъде представена в РУСО – Пловдив, в противен случай, на основание чл.1 ал.7 ППЗП, молбата му ще бъде оставена без последствие и върната в пощата/л.22/. Отново няма данни дали, кога и какви документи е представил Р. в отговор на това писмо, но от приложените и описани в заявлението документи се установяват такива, издадени след датата на неговото входиране/24.01.2001г./ сред които и Удостоверение обр.УП-2 №01/19.03.2001г., издадено от ЕТ „Я.Г.“, в което е удостоверен положен стаж на длъжността „ел. техник“ за периода 01.01.2000г. до 29.02.2000г./л.10-11/.

Последвало е издаването на Разпореждане

№119/N01027/06.04.2001г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Р. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 18.10.2000г. Размерът на пенсията е определен с коефициент 1.284, съгласно представените документи за осигурителен доход за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1987г./11 122,00 лв./ и за периода от 01.01.1997г. до 30.09.2000г./1 411,92 лв./. Индивидуалният коефициент е изчислен в съответствие с приложимата редакция на чл.70 ал.3 КСО, а именно: от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997г. и от осигурителния доход за периода след тази дата до началната дата на пенсията/л.24/.

След тази дата, отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. е била периодично осъвременявана и преизчислявана служебно от органите на пенсионното осигуряване, в т.ч. и въз основа на нови ЕР на ТЕЛК е възобновявана, като е определян размер въз основа на първоначално подадените данни и при съобразяване с последващо подадени от Р. данни за положен осигурителен стаж след датата на първоначалното пенсиониране/л.26 и сл./.

Със Заявление вх.№Ц2113-15-7/04.03.2020г./л.139/ жалбоподателят е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/, като към приложените документи, е представил и Осигурителна книжка №**********/03.04.1997г. с осигурителен стаж и доход за периода от 01.03.1997г. до 31.05.1999г. при осигурител ЕТ „Я.Г.“/л.229 и сл./, които е констатирано, че не са били взети предвид при определяне на размера на отпуснатата с разпореждане от 06.04.2001г. ЛПИОЗ.

В тази връзка с Разпореждане

№**********/Протокол №Ц2136-15-9/06.10.2020г. ЛПИОЗ на Р. е изменена на основание чл.99 ал.1, т.2 б.“д“ КСО от датата на нейното отпускане по отношение на осигурителен стаж, осигурителен доход и индивидуален коефициент, като при определянето на нейния размер, са взети предвид и данните от представената осигурителна книжка. Със същото разпореждане са изменени и всички последващи разпореждания след отпускането на пенсията. Това разпореждане е влязло в сила, доколкото няма данни да е било оспорено от Р./л.196-201/.

При това положение е прието, че Р. е бил недобросъвестен както при подаване на заявление вх.№71043 от 24.01.2001г. за отпускане на ЛПИОЗ, в което не е декларирал и представил въпросната осигурителна книжка, така и при получаване на отпуснатата пенсия в по-висок размер, която не му се е полагало. С тези доводи е издадено и процесното Разпореждане №РНП-1-4-15-00844574/23.11.2020г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено същият да възстанови недобросъвестно получената сума за пенсия, ведно със законната лихва и лихва по чл.113 КСО/л.202/.

По жалба на лицето с Решение

№Ц2153-15-272/21.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено по давност задължението за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014г. в размер на 2 114,73 лв. и лихва в размер на 2 028,65 лв. и е оставено в сила разпореждането в останалата му част за събиране на сумата от 4 324,64 лв., от които 3 384,76 лв. главница за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2020г. и лихва 939,88 лв., начислена към 23.11.2020г., която част е именно и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство/л.233/. Като неразделна част от решението са приложени справки за размера на задължението/л.234 и сл./.

След постановяване на решението, предмет на разглеждане в настоящото производство, въз основа на депозираното заявление за отпускане на ЛПОСВ от Р., е постановено и Разпореждане №**********/Протокол № 01086 от 04.03.2021г., с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а КСО, считано от 04.03.2020г./л.306/.

В хода на съдебното производство по делото са приобщени доказателства за компетентността на органите, издали процесния административен акт, както и такива, удостоверяващи заверяването на спорния стаж в осигурителната книжка от служител при ТП на НОИ – Пловдив – Р., в периода 2001г. – 2010г. и съхранените документи в осигурителното досие на осигурителя ЕТ „Я.Г.“/л.264 и сл., л.318 и сл. и л.330 и сл./.

При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ посочен като правно основание за издаване на процесното разпореждане, длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл.98 ал.1, т.1 КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. С разпоредбата на чл.98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл.114 ал.3 КСО.

Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл.114а ал.3 или чрез предвидените в чл.114 ал.5 способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл.98 ал.2 КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.

В разпоредбата на чл.114 ал.1 КСО също посочена като правно основание за издаване на процесното разпореждане, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. В чл.114 ал.2 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1.по чл.40, ал.7, чл.54е и чл.54м, ал.2, т.2; 2.когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3.на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.

В случая процесното разпореждане е издадено след влизане в сила на разпореждането по чл.99 ал.1, т.2 б.“д“ КСО, т.е. с влязъл в сила акт са разрешени въпросите за размера на отпуснатата пенсия, осигурителният стаж и възраст, включително и размерът на индивидуалния коефициент на лицето. Ето защо, възраженията на жалбоподателя относно тези въпроси не са относими към Разпореждане №РНП-1-4-15-00844574/23.11.2020г., потвърдено с Решение №Ц2153-15-272/21.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив в частта, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Безспорно, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за определяне на ЛПИОЗ в размера, получаван от него до 31.10. 2020г., но такова доказване не е извършено, поради което и с влязлото в сила разпореждане от 06.10.2020г., е установено, че съобразявайки данните от коментираната осигурителна книжка, индивидуалният коефициент, с който следва да бъде определен размерът на пенсията му не е 1,284, а 1,028, поради което и след като не са били налице условията за получаване на по-висок размер на пенсия, каквато е получавана от лицето, то същото дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предходно разпореждане по чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ КСО, а именно Разпореждане №**********/Протокол №Ц2136-15-9/06.10.2020г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. Тези изводи не бяха оборени в хода на настоящото съдебно производство.