Акт от 04.02.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 42

Номер

42

Година

17.07.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.18

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20155100600019 по описа за

2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №4 от 04.02.2015 г., постановена по наказателно частен характер дело № 63/2014 г., Ардинският районен съд е признал подсъдимия И. И. Ч. с ЕГН * за виновен в това, че на 09.11.2014 г., около 10.00 часа в с.Б. и., м. Г., общ. А., обл. К., в съучастие като извършител с М. И. Ч., причинил на В. Н. Ч., с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузии на главата, шията и гръден кош и контузия, и кръвонасядане на лявата ръка- деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл. 130, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 78 „А”, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.36, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба”в размер на 1 000 (хиляда лева);

Със същата присъда е признал подсъдимия М. И. Ч. с ЕГН *, за виновен в това, че на 09.11.2014 г, около 10. 00 часа в с. Б. и., м. Г., общ. А., обл. К., в съучастие като извършител с И. И. Ч. с ЕГН *, причинил на В. Н. Ч. с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузии на главата, шията и гръден кош и контузия, и кръвонасядане на лявата ръка- деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл.130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.0, ал.2 от НК, във вр. с чл.78„А”, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.36, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда лева);

Признал е същоподсъдимия И. И. Ч. с ЕГН * за виновен в това, че на 09.11.2014 г, около 10.00 часа в с.Б. и., мах. Г., общ. А., област К., причинил на М. Н. Ч. с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузия, охлузване и кръвонасядане на лицето, контузия на главата и на шията, контузия и кръвонасядания на лявата очна ябълка- деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.78 „А”, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.36, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба”в размер на 1 000 (хиляда лева). На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил на подсъдимия И. И. Ч., едно общо измежду двете наказания- „глоба”в размер на 1 000 (хиляда лева). Осъдил е подсъдимите И. И. Ч. и М. И. Ч. да заплатят солидарно на В. Н. Ч., сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение от уважен от съда размер на предявения срещу двамата подсъдими граждански иск от пострадалия, за претърпените от деянието неимуществени вреди, като гражданският иск в останалата му част до пълния предявен размер от 3 500 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият И. И. Ч. е осъден също да заплати на М. Н. Ч. сумата в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение от уважен от съда размер на предявения срещу подсъдимия граждански иск от пострадалата, за претърпените от деянието неимуществени вреди, като гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 2 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимите И. Ч. и М. Ч. са осъдени да заплатят солидарно по сметката на Районен съд- Ардино, на основание чл. 2 от ТДТССГПК, сумата от 50.00 лева (петдесет лева), произтичаща от държавна такса 4% върху уважения размер на предявения граждански иск от пострадалия В. Ч.; подсъдимия И. Ч. е осъден да заплати по сметката на Районен съд- Ардино, на основание чл. 2 от ТДТССГПК, сумата от 50.00 лева (петдесет лева), произтичаща от държавна такса 4 % върху уважения размер на предявения граждански иск от пострадалата М. Ч.; на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите И. И. Ч. и М. И. Ч. са осъдени да заплатят солидарно на В. Ч. и М. Ч. сумата в размер на 512.00 (петстотин и дванадесет) лева, направени от тях разноски по делото- възнаграждение за адвокат и деловодни разноски;

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите И. И. Ч. и М. И. Ч., които чрез защитника си – адв.И. Б. от АК- К., я обжалват с твърдения, че същата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава считат за неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Молят да се отмени обжалваната присъда и да се постанови нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни в извършване на престъпленията, за които са предадени на съд, както и да бъдат отхвърлени граждански искове в пълния им предявен размер.

В съдебно заседание жалбодателите лично и чрез адв.Б., поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена. Считат, че свидетелските показания и писмените доказателства приобщени по делото, не установявали по категоричен начин престъпната деятелност на двамата подсъдими, респективно не обосновавали постановения осъдителен акт. Описаното телесното увреждане на Мелиха Чаушева, за което подсъдимите били осъдени било в противоречие с обективните данни описани в приетото медицинско удостоверение №79/2014г., където не се установявало такова увреждане. Това се отнасяло и за телесното увреждане на В. Ч., като в медицинското удостоверение №80/2014г. били описани телесни повреди каквито нямало описани като констатирани.

Ответниците по жалбата – тъжителите В. Ч. и М. Ч., лично и чрез повереника си - адв.В. Х. от АК - Кърджали, оспорват жалбата и молят същата да се остави без уважение, като неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд намират за правилна и законосъобразна, поради което молят да се потвърди. Претендират за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:

Жалбата е неоснователна.

След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителите В. Ч. и М. Ч. и подсъдимите И. Ч. и М. Ч. били роднини и притежавали съседни къщи в с.Б. и., м. Г. От няколко години отношенията им били обтегнати във връзка с невъзможност да разрешат възникнали между тях битови проблеми. На 09.11.2014 г., около 9.30-10.00 ч., В. и М. Ч. били на двора на старата си къща и видели, че част от оградата им е съборена. Решили да попитат съседката си Р. Ч., която им била и роднина дали знае кой е съборил оградата им. Р. Ч. им отговорила, че не знае, но видяла предната вечер подсъдими И. Ч. и М. Ч. да минават оттам. След разговора с Р. Ч. тъжителите тръгнали към тяхната къща и видели, че подс.М. Ч. върви надолу към тяхната къща, а след него вървял и баща му – подс.И. Ч.. Тъжителят В. Ч. попитал подсъдимия М. Ч., дали той е съборил оградата им, на което подсъдимият отговорил, че лично той я съборил и го попитал какво ще му направи. В. Ч. от своя страна му казал, че щом събарят оградата ще огради целия двор, за да не могат да преминават през него. Подс.М. Ч. се върнал към В. Ч., хванал го за дрехата под гърлото и започнал да го друса, като му казал, че ще го хвърли от резервоара за вода надолу по склона. Подс.И. Ч. също се отправил към тъжителят В. Ч. с думите „ти ли ще ни кажеш да не преминаваме”. В този момент М. Ч. започнал да удря тъжителят с юмруци по тялото и главата. И. Ч. също се приближил до тъжителят, но М. Ч. застанала пред подс.И. Ч., при което той я ударил с юмруци по тялото и главата и тя паднала на земята, след което започнала да вика за помощ, но никой не се отзовал. След това подс.И. Ч. отишъл до В. Ч., който също бил паднал на земята и го ударил с юмруци и ритници по главата и тялото, а М. Ч. се опитал да му стъпи на шията, след което двамата подсъдими се прибрали вкъщи. Тъжителят В. Ч. се изправил и се обадил на тел.112, а след това и в РУ”Полиция”- гр.А. и ги уведомил за случилото се. Около 11.00 ч. двамата тъжители пристигнали в гр.А. и посетили полицейското управление, където подали жалби и им били снети обяснения за случилото се, след което посетили и Ф„СМП”- А.. При извършен преглед било установено, че тъжителката М. Ч. е с контузна рана на главата, а тъжителят В. Ч. с травма на гръдния кош от лявата страна, на 6, 7 и 8- мо ребра. След прегледа и обработката на раната на главата, която била в областта на дясното око, тъжителката била насочена към специалист офталмолог. Извършителите на деянието били издирени от органите на полицията, доведени в РУП- Ардино, където им били снети обяснения и съставени АУАН по ЗМвР. Такива Актове били съставени и двамата тъжители. По случая в РУП-Ардино бил заведен ЗМ № 113/09.11.2014г.

От приетите по делото два броя фишове за спешна медицинска помощ №№ 2206 и 2207, се установява, че М. Ч. и В. Ч. на 09.11.2014г. в 12.20 ч. са били прегледани и им е била оказана медицинска помощ в ЦСМП-Кърджали, филиал- Ардино, а на М. Ч. е бил издаден и амбулаторен лист №2466 от 10.11.2014г, след извършен преглед от лекар- специалист.

При извършен на 10.11.2014г. преглед на пострадалата М. Ч. от специалист- офталмолог, било установено наличието на хематоми по двата клепача на дясното око, както и под конюнктивата и леко долу и й била поставена диагноза: травма на конюнктивата и контузия на роговицата без споменаване на чуждо тяло.

На 13.11.2014 г. двамата тъжители посетили съдебен лекар при МБАЛ- Смолян, където били освидетелствани.

Видно от представеното по делото СМУ № 79/2014 г. от 13.11.2014г. издадено от съдебен лекар, при прегледа на М. Ч. и от представените медицински документи е установено, че при инцидента на 09.11.2014г. й е било причинено: контузия, охлузване и кръвонасядане на лицето; контузия на главата и на шията; контузия и кръвонасядания на лявата очна ябълка. Било е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като описаните травматични увреждания на пострадалата са получени по механизма на действието на твърд тъп предмет, със значителна кинетична енергия, и е напълно възможно да са причинени по време и начин, така, както съобщава освидетелстваната и в отразените констатации в представената медицинска документация, а именно при побой.

От приетото като доказателство по делото СМУ № 80/2014 г. издадено от съдебен лекар се установява, че на В. Ч. е било причинено: контузия на главата, на шията и на гръдния кош; контузия и кръвонасядане на лявата ръка, които са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като описаните травматични увреждания на пострадалия са били причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет, със значителна кинетична енергия и било напълно възможно да са причинени по време и начин, така, както съобщава освидетелствания и както било отразено в представената медицинска документация, а именно- при побой.

От заключенията по извършените на въззивното съдебно следствие съдебномедицински експертизи №31 и №32 от 2015 г. и разпита в съдебно заседание на съдебния лекар – д-р Н. М., се установява, че: на М. Н. Ч. е било причинено: оток и кръвонасядания по лицето и дясната очна ябълка; охлузване на кожата на дясната скула; контузия на шията, като описаните травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила пострадалата; на В. Н. Ч. е било причинено: оток и кръвонасядания на лявата ръка; контузия на главата и гръдния кош, като описаните травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият. И в двете заключения е посочено, че е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.