Определение № 5360 от 02.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 30006/2023
- Вид
- Определение № 5360
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 02.02.2024
- Състав
- РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5360 гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20231110130006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК
Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В срока и реда по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника, с което възразява, че не дължи изпълнение по заповедта.
С разпореждане от 24.11.2023г., постановено по настоящото дело, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като е указал и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на последния на 06.12.2023г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 11.12.2023г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията (един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, 1 ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в определения месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя указания.
Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2023г., издадена по ч.гр.д. № 30006 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по силата на която е разпоредено С. Д. Д., с ЕГН **********, да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения " АД ,с ЕИК 207172780 сумата 576,76 лева (петстотин седемдесет и шест лева и 76 стотинки), представляваща главница, съгасно договор за кредит № 919965/ 22.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 28.04.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 47,60 лева (четиридесет и седем лева и 60 стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.02.2022г. до 25.04.2023г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). на основание чл.
415, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийския градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3