Решение № 634 от 21.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. К., 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245510100621 по описа за 2024 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Д. заявява, че ответникът е титуляр на партида с № *** в ЕООД “В.” за имот в с.

П., общ. Г., ул. ***.

Твърди, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникват договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начисляват лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Сочи, че Ш. А. А. има неизплатени в срок задължения към дружеството, което представлява в размер на 1003.55 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 12.03.2021 г. до 01.11.2022 г., за което са издадени 20 бр. фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 191.08 лв. за период от 28.05.2021 г. до 24.11.2023 г.

Отчитането на количествата доставена и отведена вода е ставало, съобразно разпоредбите на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, като е обективирано чрез запис в електронен карнет, като платежния документ - фактура за отчетеното количество се издава в края на месеца, в който е извършено отчитането. Срокът за заплащане на дължимата сума по него е 30 дни от датата на издаване на документа* /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция 1 на ОУ в сила до 27.09.2014 г., вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая са издадени 19 бр. фактури, сумите по които не са заплатени.

Срещу Ш. А. А., с ЕГН ********** от с. П., общ. Г., ул. ’*** от страна на ищцовото дружество ЕООД „В.” – С. е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1714/ 08.12.2023г. по ч.гр.д. № 2882/ 2023г. по описа на Районен съд - К.. На длъжника е разпоредено да заплати на ЕООД „В.” - гр.

С., следните суми: 1003.55 лева за главница; 191.08 лева - лихва върху тази сума за периода от 28.05.2021 г. до 24.11.2023г.; законната лихва от 05.12.2023г. до окончателното заплащане на сумата; 25 лева за заплатена държавна такса, както и 400 лева за адвокатско възнаграждение и 2,50 лева за банков превод.

Предвид обстоятелството, че Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, Районен съд - К. е дал на заявителя, ЕООД „В.” - гр. С., указания да предяви иск относно вземането си.

Поради изложеното по-горе счита, че за ЕООД „В.” – С. е на лице правен интерес от воденето на настоящото дело.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Ш. А.

А., с ЕГН ********** от с. П., общ. Г., ул. ’***, че дължи да заплати на ЕООД “В.” – С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., кв. ***, представлявано от управителя инж. Р.И.М. сумата на 1003.55 лв., произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 12.03.2021 г. до 01.11.2022г., за което са издадени 20 бр. фактури, ведно със законната лихва от 05.12.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 191.08 за период от 28.05.2021 г. до 24.11.2023г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист – извлечение от сметките, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. № 2882/2023 г. по описа на Районен съд - К., разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 2,50 лева за банков превод.

Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка: банка „Ц.” АД – С., IBAN: ***. Претендира присъждането на разноски и в настоящото производство. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Т.

Д. в качеството й на пълномощник на ответното дружество, която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Т. Т., с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.

Счита исковата претенция за основателна, но изявленията на ищеца за действителното фактическо положение за неправилни, неверни и неистинни, предвид което искът е неоснователен и недоказан, поради недължимост на исковата претенция.

Оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, 2 като счита същия за изцяло неоснователен и недоказан.

Излага следните съображения:

Ищцовото дружество неправилно е насочило исковата претенция срещу защитаваното от адв. Т. лице. С исковата молба се излагат твърдения, че лицето е ползвател на услугата, но не се представят доказателства за основанието за приемането му за такъв, а именно няма доказателства, послужили като основание за откриване на партида в ответното дружество на името на Ш. А. А.. Липсата на качеството „потребител“ на предоставяните от „ВиК“ ЕООД С. услуги обуславя извода за липса на задължение за защитаваното от нея лице за заплащане на посоченото количество вода, което прави предявения иск неоснователен.

Наред с това и при условие, че бъде прието, че именно Ш. А. А. е задълженото за плащане лице, респ. ответник, оспорва изцяло посоченото като потребено количество вода, тъй като няма данни дали това количество вода е отчетено по установения ред – в присъствието на Ш. А. А. или неин представител. От представените фактури не става ясно на коя дата и в чие присъствие е направено засичането, както и дали е направено коректно и законосъобразно. В тази връзка оспорва истинността на представените по делото фактури като изходящ от ответната страна частен документ, който не носи подписа на Ш. А. А.. Счита за спорен и въпроса дължи ли ответницата на ищеца сочената сума?

Заявява, че ищецът не сочи доказателства, че ответницата е собственик, притежател на ограничени вещни права, наемател или ползвател на имота към датите на предявените вземания и, че живее в него - т.е. кръга на лицата потребители по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Очевидно е, че същата не е намерена на този адрес, както и няма данни как е съставян електронния карнет и за автентичността и достоверността на съставяните електронни фактури.

Отбелязва, че електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябва да съдържа елементите, които се изискват с Директивата за ДДС. Съгласно Директивата за ДДС, за да може една фактура да бъде считана за електронна фактура, същата трябва да бъде издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. Счита, че не всички фактури, издадени в електронен формат, могат да бъдат считани за електронни фактури. Фактури, които са създадени и изпратени в електронен формат посредством използването на счетоводен или друг софтуер, и получени на хартиен носител, не са електронни фактури. Фактурите трябва да отразяват действителните доставки, поради което следва да бъдат осигурени тяхната автентичност, цялост и четливост. (чл. 233, т. 1 и т. 2 от Директива 2010/45/ЕС; чл. 114, ал. 6 от ЗДДС; чл. 114, ал. 10 от ЗДДС, във вр. с ал. 11 от същата разпоредба; § 1, т.

65 и т. 66 от ДР на ЗДДС; чл. 14, ал. 6 от ЗДДС)

Счита, че ищецът не установява, че ответникът е „потребител“ на ВиК услугите по смисъла на Наредба № 4 към момента на претендиралите вземания, независимо, че на негово име се водила партидата. Сам ищецът сочи, че данните на техническото средство за измерване се отчитали 3 електронно – чрез електронна карнетка, каквато няма представена по делото.

Твърди, че приложените електронни фактури не отговарят на изискванията за автентичност. Не се установява и доказва, че те са били в електронен обмен и са достигнали до знанието на ответника, чието неотменимо право по ОУ на Договора с ищеца е да ги оспори.

Оспорва съдържанието и автентичността им, поради липса на формата за това /липса на електронен подпис и справка за електронния обмен на данни между страните/. Същите не установяват доставка на услугата, няма и връзка с първичния документ, с който се установява задължението. Сама по себе си една фактура, недостигнала по адреса не установява факти, обективирани в нея. Ответницата не е потребила претендиралите с фактурите ВиК услуги, не е получила информация за тях и задълженията си. Последните не са падежни и изискуеми.Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание адвокат Т. Т. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното частно гражданско дело № 2882/2023 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1714/08.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение, срещу длъжника Ш. А. А. за сумите: 1 003.55 лева главница за доставена и незаплатена питейна и отведена вода от 12.03.2021 г. до 01.11.2022 г., 191.08 лева лихва за забава от 28.05.2021 г. до 24.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и 387.80 лева разноски по делото.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

По делото са представени и приети като доказателства: справка за неплатени задължения за абонат *** по партида ***, 20 бр. фактури от 28.04.2021 г. до 15.11.2022 г.

Представено е и досие на абонатен номер *** на името на Ш. А. А..

/лист 66 и 67 от делото/

Представено е и заявление от Ш. А. А. до управителя на ищцовото дружество, подадено в качеството й на титуляр на партида № ***, с адрес село П., улица ***. От същото се установява, че ответницата желае да й бъде разсрочено плащането на изразходвано количество вода в размер на 1 151.06 лева към дата 23.12.2022г. по партида № *** село П.. От заявлението се установява още, че дължимата сума ще бъде платена на 12 вноски като първата вноска е в размер на 50 лева, а останалите единадесет следващите 11 месеца на равни вноски по 100 лева./лист 65 от делото/.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът 4 възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че към ищцовото дружество има неизплатени 20 броя издадени фактури за периода 12.03.2021г. до 01.11.2022г. по партида № *** за имот в село П., община Г., улица *** на името на Ш. А.

А.. От експертизата се установява още, че издадените фактури са за потребени услуги в периода 12.03.2021г. до 01.11.2022г. Фактурираните количества, предоставени ВиК услуги, отговарят на отчетените такива и записани по партидата на потребителя. Стойността на услугите е отразена по действащите за съответния период цени, утвърдени от КЕВР. Вещото лице сочи, че общо задължението по 20 броя издадени фактури е 1 003.55 лева.От заключението се установява още, че лихвата, дължима по реда на чл.40, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията е реда за присъединяване на водоснабдителните и канализационните системи за забава на плащането на всички фактури е общо 184.84 лева..