Акт от 03.10.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

295 град

Велико Търново, 03.10.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IV - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА при участието на секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 516/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано е по жалба, подадена от адв. С.К., като пълномощник на П.П.К. ***, против Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022 г. в частта, с която са отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ части от поземлени имоти с идентификатори съответно *** и ***, и двата с местонахождение землището на с. Дъскот, общ. Велико Търново, собственост на жалбоподателката, като е определено обезщетение за това в размер на съответно 2 793 лева за първия имот и 5 654 лева за втория.

Жалбоподателката счита, че размерът на определеното обезщетение е неадекватно ниско на пазарните реалности, което е в нарушение на материалния закон. Излага доводи за противоречие на нормативната уредба на ЗДС с Конституцията на Република България и с практиката на ЕСПЧ. Предвид изложеното от съда се иска да измени решението на МС като се увеличи размера на обезщетението за отчуждените имоти. В съдебно заседание поддържа тези съображения и претендират направените разноски.

Ответната страна – Министерският съвет на Република България, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, чрез своя пълномощник излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С

Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията (ЗУТ) и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.

За обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с.

Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.

Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП-ПП).

С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.

34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други. По възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.

След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.

34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.

34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.

Въз основа на предложението Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от такива - частна собственост, подробно описан в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, в землището с. Дъскот се отчуждава за държавна нужда - за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ части от поземлени имоти с идентификатори съответно *** и ***, и двата с местонахождение землището на с. Дъскот, общ. Велико Търново, собственост на П.П.К.

***, като е определено обезщетение за това в размер на съответно 2 793 лева за първия имот и 5 654 лева за втория.

Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.

МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.

От АПИ са представени доказателства, че обжалваното решение е връчено редовно на жалбоподателката на 07.07.2022 г. Жалбата е подадена чрез ответника на 21.07.2022 г.

Ответникът е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. Приети като доказателства са допълнителни нови, изготвени след тази оценка, нотариални актове, по които е работило вещото лице при определяне на актуалната пазарна цена на отчуждения имот. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-оценителска експертиза от вещото лице М. Л., която е дала заключение в различни варианти.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лица, притежаващи активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211/07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение за отчуждените за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ части от поземлени имоти с идентификатори съответно *** и ***, и двата с местонахождение землището на с. Дъскот, общ. Велико Търново, собственост на П.П.К. ***, като е определено обезщетение за това в размер на съответно 2 793 лева за първия имот и 5 654 лева за втория.

Посочените имоти са собственост на жалбоподателката по силата на договор за доброволна делба на земеделска земя от 27.11.1997 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според

§

1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2 "София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет.

Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл.

34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението, регламентирани в чл.

34, чл. 34а и чл.

34б, ал. 2 от ЗДС.

По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Съгласно чл.

32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.

Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.

32, ал. 2 от ЗДС.

В §

1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон.

Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са

„осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“. Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти. Съгласно §