Решение № 7979 от 30.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7979 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.ОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110116673 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Р. П. К., ЕГН **********, гр. София, кв. „Б” бл. 222Б, вх. Г, ет. 3, ап. 80, чрез адв. К. К. – САК с адрес в гр. София, бул. „КМЛ“ 95, ет. 1, против Т. И. М., ЕГН **********, гр. София, кв. „ХБ”, ул. 517 № 41, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищеца едно кученце по избор, от поколението, създадено между собствените на страните кучета порода „уелско корги“, в условията на евентуалност да заплати сумата в размер на 1533,88 евро, равностойност на 3000 лева, представляваща цената на дължимата престация, както и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 511,29 евро, равностойност на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на договорното неизпълнение.

В исковата молба са изложени твърдения, че Р. К. и Т. М., притежават домашни любимци – кучета, порода „Уелско корги“, като ищецът е собственик на мъжко куче, а ответника на женско. Поддържа, че страните осъществили заплождане на домашните им любимци по естествен път, като кучето на 1 ответника е родило пет здрави кученца през септември, 2023 г., като всичките към момента на подаване на исковата молба са в негово владение. Сочи, че страните имали обичайната уговорка за такъв тип отношения, а именно собственикът на мъжкото куче да получи едно кученце по негов избор, когато те са достатъчно големи да се отделят от майката. Поддържа, че след раждането на кученцата, ответникът отказал да предаде кученце, като ищецът отправил нотариална покана за изпълнение на задължението.

Излага твърдения, че кученцето, което е следвало да получи от ответника, последният е обещал да предаде безвъзмездно на свои близки приятели, което не успял да изпълни, поради неизпълнение на задължението от страна на ответника и това довело до влошаване на отношенията с неговите приятели. Сочи, че и към момента на исковата молба той изпитвал притеснение и неудобство, когато контактувал с тези хора и въпреки, че са му близки, стараел се да ограничава контактите си с тях по тази причина.

Поддържа, че от това неминуемо са пострадали социалните му контакти с тези хора и навежда твърдение, че щяло да е необходим дълъг период от време, докато ищецът спре да изпитва притеснение и срам от тях, поради неизпълненото от него обещание, съответно отношенията им да бъдат възстановени до нивото, което са били преди да им е обещал кученцето. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Признава наличието на комуникация между страните, извършен опит за създаване на поколение между домашните любимци на страните, както и наличието на уговорка, при успешно заплождане на собственото на ответника женско куче, ищецът, в качеството си на собственик на мъжко куче да получи едно малко кученце след раждането. Излага обаче, че е налице неизпълнение от страна на ищеца, доколкото при направен опит за чифтосване между мъжкото куче на ищеца и женското на ответника не настъпило оплождане.

След неуспешния опит била проведена и ветеринарна консултация, при което било установено, че не е настъпила овулация при женската, както и че не е имало ефективно проникване, като е направен още един опит при специалист, но отново неуспешен, при който ветеринарят е дал заключение, че невъзможността за оплождане се дължи на поведенческата неопитност и липса на правилен инстинктивен отклик от страна на мъжкото куче. Предвид 2 изложеното, поддържа, че поради невъзможността собственото му женско куче да бъде оплодено, не дължи изпълнение на задължението за предаване на малко куче на ищеца.

Излага твърдения, че след неуспешния опит с мъжкото куче на ищеца, ответникът намерил друго такова, бил направен опит за чифтосване, в резултат на който се родили шест здрави малки кученца. Въпреки, че същите не са биологични наследници на кучето на ищеца, ответникът решил да прояви лоялност и коректност и макар неуспешния опит да предаде едно малко кученце на ищеца, като единствено условие за това било, ищецът да заплати храна на малкото куче и направени ваксини, докато все още е при майката, което ищецът отказал да изпълни. Поддържа, че е канил ищецът лично да отиде и да си избере кученце, но последният отказал и изпратил нотариална покана. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

За да бъде уважени предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, изразяващи се в успешно реализирано чифтосване между собственото на ищеца мъжко куче и собственото на ответника женско, от което са се родили шест малки кученца, тоест произход на кученцата, родени от собственото на ответника женско куче, от мъжкото куче, собственост на ищеца – по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и да докаже наличие на претърпени от него неимуществени вреди следствие на противоправно действие или бездействие на ответника, посочено в исковата молба, както и размера на вредите, настъпили за ищеца, както и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава исковата си претенция.

В тежест на ответната страна е да докаже по делото всички положителни факти и твърдения, на които основава оспорването на исковете, в това число и че е предоставил на ищеца възможност да си избере куче.

С определение от 29.08.2025 г. съдът е отделил като безспорно и 3 ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между тях е била налице уговорка за чифтосване между собственото на ищеца мъжко куче и собственото на ответника женско и че при създаване на поколение, ответникът щял предаде на ищеца едно малко кученце по избор на ищеца, че собственото на ответника женско куче е родило шест здрави малки кученца, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Основното спорно по делото обстоятелството е дали родените от собственото женско куче на ответника е родило кученца, произхождащи именно от мъжкото куче на ищеца, респективно дали е налице изпълнение на условието, при което възниква задължението на ответника за предаване на кученце.

Съдът счита, че от събраните гласни доказателства не се за установява по категоричен начин осъществяването на успешно оплождане между конкретните две кучета. Свидетелката К. Г., живееща на семейни начала с ищеца, сочи, че е присъствала на един опит за чифтосване, при който „актът се случил“ и че е имало съдействие от ветеринарен лекар, като страните изчакали т.нар. „заключване“ на кучетата. Показанията обаче са лишени от конкретика относно мястото, лицата и обстоятелствата около твърдяното оплождане – свидетелката не може да посочи нито населеното място, нито ветеринарния лекар, нито клиниката, в която е осъществено събитието. Освен това същата възпроизвежда част от информацията като получена от ищеца, включително относно настъпила бременност, което намалява доказателствената стойност на показанията .

Свидетелката Д. У. не е присъствала на чифтосването и няма преки възприятия относно настъпването на оплождане, като сочи единствено, че е видяла кореспонденция между страните, без да може да възпроизведе конкретно съдържанието , включително не потвърждава изрично наличие на съобщение, че кучето на ответника е бременно. Показанията в тази част са косвени и не установяват релевантния факт на произход на кученцата.

От друга страна, свидетелката И. Я., ветеринарен лекар, сочи, че женско куче на ответника е било доведено в клиника за изследване и процедура по заплождане, като от извършените прегледи не е установена настъпила бременност след съответната манипулация. Макар и показанията да не индивидуализират категорично конкретното куче, те въвеждат сериозно 4 съмнение относно твърдението на ищеца за успешно оплождане именно от неговото куче.

Свидетелят К. Л., доведен от ответника, потвърждава, че ответникът притежава повече от едно куче от съответната порода и че е правен опит за заплождане, но също не установява, че родените кученца са от кучето на ищеца, нито конкретизира участващите животни.

При така събраните гласни доказателства съдът намира, че същите са вътрешно противоречиви, непълни и не позволяват да се направи сигурен извод за произхода на родените кученца. Особено съществено е обстоятелството, че самият ответник притежава повече от едно женско куче от породата „уелско корги“, което се подкрепя и от свидетелските показания, поради което не може да се изключи възможността роденото поколение да е от друго мъжко куче.

Съдът съобрази и заключението на допуснатата съдебно-киноложка експертиза, от което се установява, че по делото липсват данни, въз основа на които да се установи произходът на кученцата от конкретно мъжко куче, както и че не са налице обективни доказателства за извършено успешно оплождане между кучетата на страните. Вещото лице изрично сочи, че при липса на надлежно документиране и проследяване на разплодния процес не може да се направи категоричен извод за бащинството на поколението, като същевременно дава само ориентировъчни стойности относно пазарната цена на кученца, без да обвързва тези стойности с конкретно установен произход. В част „В“ на Констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, цитат: „Твърди се, че са били осъществени две връзки, с две различни женски кучета, собственост на ответника. Първият опит на заплождане на първото женско куче от въпросното мъжко куче се твърди, че е извършен на 19.04.2023 г. Оспорва се неговата ефективност от страна на мъжкото куче. Твърди се, че е било извършено заплождане от друго неидентифицирано мъжко куче. Въпреки това, през месец юли (разбирай един месец преносване – което е биологически невъзможно) се раждат 5 малки кученца, които впоследствие са били умрели. Ако тази хипотеза е вярна, то към 19.04.2024 г. въпросното женско куче не е било в подходящия пик на еструса и заплождането не е било възможно да се осъществи, независимо от опитността или неопитността на въпросното мъжко куче. Вторият опит е от 5 началото на м. август 2023 г., когато въпросното мъжко куче или друго, неизвестно кое, запложда второто женско куче на ответника и в края на м. септември 2023 г. (съмнително кратка бременност) се раждат шест броя живи и здрави кученца.“ (л. 73 от делото).

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обосновано, доколкото същото е изготвено въз основа на наличните по делото данни и отговаря на поставените задачи, включително и с оглед направените уточнения в съдебно заседание относно липсата на обективни критерии за доказване на произход без съответната документация и контрол върху разплодния процес.

От писмените доказателства по делото също не се установява по безспорен начин твърдяното от ищеца обстоятелство. Липсват ветеринарномедицински документи, удостоверяващи бременност на конкретното куче в резултат на покриване с кучето на ищеца, както и липсва каквато и да е официална документация относно произхода на родените кученца.

При така установеното съдът приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на основния за спора факт – че родените кученца са резултат именно от чифтосване между неговото мъжко куче и женското куче на ответника. Това обстоятелство е елемент от фактическия състав на претендираното право и при недоказването му не възниква задължение за ответника да предостави кученце, респективно да заплати равностойността му на ищеца. С оглед на изложеното, предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен.