Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 198 от 22.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4657/2023
Вид
Присъда № 198
Подписан
22.05.2024
В сила
25.11.2024
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Диана Василева, Антон Николаев Урумов

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда, постановена по ВНОХД № 4657/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав

С присъда № 120 от 16.03.2023 г., постановена по НОХД № 11418/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 106-ти състав, подс. А. Н. М. е призната за невиновна в това, че на 18.09.2020 г., около 03.30 часа, в град София, на бул.

„Константин Величков“, в района до № 133, държала без надлежно разрешително (изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП), високорискови наркотични вещества – хероин, включени в списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, на обща стойност 10,80 лева (десет лева и осемдесет стотинки), както следва: обект № 1 – хероин, с нетно тегло 0,08 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент диацетилморфин 40 %, на стойност 7,20 лева (седем лева и двадесет стотинки), и обект № 2 – хероин, с нетно тегло 0,04 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент диацетилморфин 40 %, на стойност 3,60 лева (три лева и шестдесет стотинки), и случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. А. Н. М. е оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

С присъдата и на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, а именно: обект № 1 – хероин, с нетно тегло 0,08 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент диацетилморфин 40 %, и обект № 2 – хероин, с нетно тегло 0,04 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент диацетилморфин 40 %, като е постановено да бъде унищожен по надлежния ред, след влизане на съдебния акт в законна сила.

С присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест с допълнение от Т. Н. – прокурор при СРП. В така депозирания протест срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения, че същата е неправилна. Сочи се, че от анализа и съвкупната оценка на събраните и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, се извежда по категоричен начин, че същите от фактическа страна разкриват обективната истина и доказват както извършеното престъпление, така и неговото авторство.

Отправя се искане към Въззивният съд да отмени обжалваната оправдателна присъда на СРС и да постанови нова такава, с която да признае подс. А. Н. М. за виновна по повдигнатото й от СРП обвинение, като й наложи справедливо наказание в рамките на санкционната част на правната норма.

В допълнението към така подадения протест се излага, че при оценката и анализа на доказателствата СРС е допуснал нарушение на основни принципи на наказателния процес, 1 уредени в чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК, а именно – разкрИ.е на обективната истина и постановяване на присъда, основана на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Сочи се, че тези нарушения са довели до погрешни фактически и правни изводи, а оттам – и до неправилно приложение на закона. Твърди се, че първият Съд е извел противоречиви и взаимоизключващи се правни изводи, като първоначално е приел, че липсват доказателства за държане от страна на подс. М. на високорискови наркотични вещества, а впоследствие, в разрез с този извод, е приел, че обществената опасност на деянието, макар същото формално да осъществява състава на престъплението с посочената в обвинителния акт правна квалификация, е явно незначителна по смисъла па чл. 9, ал. 2 от НК. Излагат се твърдения, че решаващият Съд е оценил доказателствата в разрез с действителния им смисъл, като неоснователно и немотивирано е дал приоритет на обясненията на подсъдимата в правото й на последна дума и е игнорирал всички останали доказателства, по който начин, според прокурора, не е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, да даде убедителен отговор – защо дава вяра на едни и отхвърля достоверността на други доказателствени средства.

В допълнението към протеста се излагат аргументи, че Районният съд е допуснал нарушение на принципа на служебното начало при събирането на доказателства в хода на съдебното следствие, тъй като не е положил усилия за изясняване на създадения в РУ вътрешен ред за приемане, съхраняване и предаване на веществени доказателства, представляващи наркотични вещества, вкл. чрез установяване и разпит на свидетели; не е събрал доказателства за личността на подс. М., нито за изготвените от свидетелите официални документи с характер на писмени доказателствени средства, свидетелстващи за изпълнението на служебните им задължения на инкриминираната дата.

Твърди се, че изложените от Районния съд мотиви са очевидно противоречиви, което на практика води до липса на такива, тъй като волята на решаващия орган остава неясна. В подкрепа на тази теза се развиват съображения, че първоначално СРС на стр. 3, абзац втори от мотивите приема, че по делото безспорно са установени датата, часа и мястото, на което подс. М. се е намирала; извършената полицейска проверка и предадените от нея 2 бр. полиетиленови сгъвки, увити в станиол с големината на грахово зърно (зелени), съдържащи кафяво прахообразно вещество, докато в пълен разрез с така приетото, в следващия абзац Съдът е обосновал, че липсват доказателства, дали процесните предмети са се намирали във фактическата власт на подс. М.; какво е тяхното съдържание и количество, както и дали впоследствие са били предадени от полицейските органи на органа на досъдебното производство. Сочи се, че по неясни за държавното обвинение аргументи, СРС е приел, че подс. М. е предала обекти, които не са били във фактическата й власт, при все, че св. Ф. и св.

С. са заявили категорично, че познават същата и нееднократно са я спирали, а при извършени проверки във владението й били установявани забранени от закона вещества.

Излагат се съображения, че липсата на спомен у свидетелите за точното място, от което подсъдимата е извадила предадените впоследствие лично от нея наркотични вещества, се дължи на изминалия продължителен период от време и естеството на служебните им задължения. Изтъква се, че житейски и юридически неиздържано е твърдението на Районния съд, че предадените от подс. М. обекти е възможно да са различни от изследваните от вещото лице, изготвило Физико–химичната експертиза.

В подкрепа на изложената от прокурора теза се аргументира, че в настоящия случай е налице логически и юридически необорима връзка между предадените, изследваните и инкриминираните обекти, доколкото предадените такива са били запечатани в присъствието на подсъдимата с картон и силиконов печат, като именно в този вид са постъпили в ОЕКД – СДВР, където е била назначена първоначалната експертна справка. Сочи се, че обектите са били описани във вида, в който са били получени за изследване, вкл. серия и номер на картон и силиконов печат. В тази връзка се излага, че всички доказателствени източници са еднопосочни и не допускат извод, различен от този, че изследваните високорискови 2 наркотични вещества, са именно предадените от подс. М..

В допълнението към така подадения протест се твърди и, че от мотивите към атакуваната присъда не става ясно въз основа на кои точно доказателства първият Съд е достигнал до извод за явна незначителност на обществената опасност на деянието, доколкото изводите на Съда в тази насока не почиват на конкретни факти, а са изведени въз основа на общи теоретични постановки, които, обаче, са неотносими в конкретния случай. В тази връзка се твърди, че СРС необосновано е акцентирал на понятието „болно лице“, като фрапиращ за държавното обвинение се явява изводът на Съда, че държавата не полага необходимите грижи за „болните лица“, а вместо това Прокуратурата непропорционално използва наказателна принуда. Според представителя на държавното обвинение, неуместно се явява изложеното в този дух от решаващият Съд в мотивите към протестираната присъда, доколкото липсват законови основания за упражняване на принуда при лечението на наркотична зависимост, вкл. и съгласно разпоредбите на Закон за здравето. Сочи се, че именно СРС е неглижирал високата степен на обществена опасност на дееца и деянието, като е оставил без коментар и оценка факта, че държането на високорискови наркотични вещества от страна на подс. М., влече след себе си извършването и на други престъпления – против собствеността и по транспорта. Твърди се, че Районният съд напълно е пренебрегнал събраните в хода на делото данни за личността на подсъдимата, която няма трудови доходи, а поведението й следва еднопосочна линия на явно незачитане на установения правов ред.

Изтъква се, че първоинстанционния Съд е пренебрегнал и случаите на установено държане и употреба от страна на подсъдимата на различни по вид наркотични вещества, което индикира, че нейното „болестно състояние“ е насочено към всички високорискови наркотични вещества, което от своя страна опровергава извода за явна незначителност на деянието, вменено във вина на подс. М. и описано в обвинителния акт. В тази връзка се обосновава, че аргументите на Прокуратурата се потвърждават от справката за съдимост; от справката за неприключени наказателни производства, водени срещу подс. М. и от изисканите от страна на прокурора съобщения за образуване на наказателни производства, експертни справки и постановления за прекратяване на наказателното производство.

Според застъпените от прокурора доводи, по делото са събрани достатъчно доказателства за извършеното от подс. М. престъпление, за което тя е обвинена по воденото производство, както и, че нейната личност разкрива завишена степен на обществена опасност, доколкото същата е осъждана многократно за различни престъпления, вкл. тежки и такива, свързани с наркотични вещества. Изтъква се, че наркотичната зависимост на подсъдимата М. не следва да бъде ценена като оневиняващо вината обстоятелство, доколкото очевидно провокира извършването на множество други престъпления. Излагат се доводи, че СРП и сама би приложила състава на чл. 9, ал. 2 от НК, ако е имало основания за това, но цялостното поведение на подсъдимата е в очевиден противовес с посочените в правната норма предпоставки. Прокурорът изразява становище, че необоснованото прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, води до неизпълнение на целите на специалната и на генералната превенция, като по този начин у извършителите и обществото се създава усещане за безнаказаност.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, прокурорът при СГП поддържа депозирания протест с допълнение по съображенията, изложени в същия. Намира, че от събраните в хода на наказателното производство, включително и в хода на въззивното съдебно следствие, доказателствени източници, обвинението, повдигнато срещу подс. М., се явява безспорно доказано. Релевира доводи, че неправилно първият Съд е преценил, че деянието, осъществено от подсъдимата, е явно малозначително, като в тази насока изтъква, че подсъдимата е многократно осъждана и разкрива завишена степен на обществена опасност.

3

Предлага присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подс. М. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение. Счита, че с оглед личността на подсъдимата и наличието на наркотична зависимост при същата, следва да й бъде наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

Защитникът на подс. А. Н. М. – адв. Е.Б. – от АК – Благоевград, желае присъдата на първия Съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а протестът на прокурора при СРП да бъде оставен без уважение. Намира, че при постановяване на присъдата си първият Съд не е допуснал твърдяното от СРП противоречие между фактическите и правните си изводи, тъй като, при правилно установената фактическа обстановка, въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, Съдът е приел доказателствена необезпеченост на повдигнатото обвинение, а след това е развил аргументация, че дори да беше доказано, самото деяние би било явно малозначително.