Решение № 3594 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3594 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110150070 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца .............” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. ................., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника „........“ ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. ............. за сумата 192,97 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 39,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 30.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.06.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 31686/2023 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът .............“ ЕАД твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа, че за процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия на стойност 192,97 лв. до собствения на ответника топлоснабден имот, находящ се в гр. ................ Посочва, че ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Твърди, че била налице и забава, поради което ответната страна следвало да заплати сумата от 39,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 30.05.2023 г. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете при възражения, че е заплатил всичките си задължения към ищеца, като при плащанията е посочвал изрично кои вземания и за кой период погасява, което следвало да бъде съобразено. Счита, че представените от ищеца доказателства включвали суми и за други имоти, обединени в обща договорна сметка.

В условията на евентуалност поддържа, че не дължи плащане, тъй като се касаело за непоискана услуга. Развива аргументи, че не бил ползвател, а само собственик на процесния имот, като отдавал същия под наем и именно наемателите следвало да сключат договор за доставка на ТЕ и да отговарят за заплащането й, каквато уговорка била налице и в договорите за наем. Твърди, че не е сключил договор с ищеца, тъй като 1 не бил съгласен с предлаганите от последния типови договори и общи условия, а предложил индивидуален такъв по законоустановения ред, но ищецът не взел отношение по него. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства, като развива доводи, че не се установява размерът на доставената и потребена топлинна енергия. Оспорва претенцията за мораторна лихва с аргументи, че не е поставян в забава чрез отправена покана за плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „...............” ООД в предоставения от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 155, том I, рег. № 3350, дело № 141 от 09.11.2012 г. се установява, че ответникът „........“ ЕООД е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент ............... находящ се на адрес: гр. ........................ както и на други апартаменти в същата сграда.

Представен е протокол от общото събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. .................., проведено през януари 2011 г., с което е избрано третото-лице помагач „...............“ ООД (тогава с фирмено наименование „...............

България“ ООД) да извършва дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост, както.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от .............“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови клиенти.

По делото е представена справка за дължимите суми за процесния период, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „...............“ ООД.

Представени са по делото платежно нареждане в полза на ищеца за сумата от 950 лв. с посочено основание за плащане ДС2200017144, главница по фактури от 2020 г. до 2021 г. без дялово разпределение и ЕИК.................; разписка за извършено плащане в полза на ищеца за сумата от 1523,95 лв., с посочено основание ДС2200017144, главница по фактури от м. 1 до м.4 2022 г. без дялово разпределение и лихви, ЕИК.................; разписка за извършено плащане в полза на ищеца за сумата от 303,30 лв., с посочено основание ДС2200017144, главница по фактури от м. 1 до м.4 2022 г. без дялово разпределение и лихви, ЕИК................. и разписка за извършено плащане в полза на ищеца за сумата от 1515,90 лв., с посочено основание ДС2200017144, главница по фактури от м. 5 до м.12 2022 г. без дялово разпределение и лихви, ЕИК................. и справка за издаваните фактури и кредитни известия за периода от 31.01.2020 г. до 31.12.2022 г.

Видно от приложения по делото договор за наем от 20.09.2017 г. ответникът е отдал под наем процесния имот на трето неучастващо в делото лице.

По делото е представено и заявление от ответника до ищеца с предложение за сключване на индивидуален договор по отношение на собствените му имоти за доставка на топлинна енергия.

Според първоначалното заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, няма данни в счетоводните регистри да са извършени плащания, като общият размер на неплатените суми за процесния период е 192,97 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно изравнителните сметки за отоплителния сезон през м.

7.2021 г. ищецът е осчетоводил сума за връщане в размер на 12,68 лв., през м. 07.2022 г. сума за доплащане в размер на 21,49 лв., през м. 09.2022 г. сума за доплащане в размер на 0,19 лв., през м. 10.2022 г. сума за доплащане в размер на 5,32 лв. и през м.

10.2022 г. сума за доплащане в размер на 0,97 лв., или общо за периода от 05.2021 г. до 30.04.2022 г. сума за доплащане в размер на 27,97 лв. По прогнозни данни за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г. е начислена сума за 2 доставена топлинна енергия в общ размер на 172,09 лв., а след годишното изравнение сума в размер на 178,57 лв. Според заключението по ССчЕ дължимата закона лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от датата на забавата до 30.05.2023 г. е в размер на 34,28 лв.

Според допълнителното заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, и след като е взело предвид представени от ответника документи за извършени плащания и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, е установило, че общо начислените задължения за топлинна енергия по фактури за договорна сметка 2200017144 за периода от м.01.2020 г. до м. 12.2020 г. вкл. са в размер на 2590,19 лв., от които за процесния апартамент 18 е начислена общо сумата от 248,54 лв. След справка в счетоводството вещото лице е установило, че платените суми не са отнасяни за погасяване на посочените в платежните фактури, а са погасявани разноски по различни съдебни дела. При съобразяване на посочените основания за плащане в платежните нареждания, вещото лице е установило, че за периода от 01.2020 г. до м. 12.2020 г. е останала неплатена сума в размер на 5,24 лв., но не може да се установи за кой конкретно апартамент се отнася. За периода от м.01.2022 г. до 30.04.2022 г. по посочената договорна сметка са начислени суми за доставена топлинна енергия в общ размер на 1825,45 лв., от които 98,92 лв. са за процесният апартамент 18. След справка в счетоводството на ищеца, вещото лице е посочило, че платените от ответника суми, касаещи задължението му за периода от 01.2020 г. до м. 12.2020 г. не е съобразено с посочените в платежните нареждания основания и ищецът е погасявал задължения за дялово разпределение и задължения за лихви. Вещото лице е установило, че извършените от ответника плащания ако се съобразява посоченото в платежните нареждания основания са достатъчни да погасят цялото задължение по откритата договорна сметка за процесния период, в това число за процесния апартамент 18.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите през исковия период, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наведените правоизключващи възражения, вкл. и възражението, че е заплатил процесните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди, така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).

По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

В случая по делото не е спорно, че между страните не е сключен писмен договор за доставяне на топлинна енергия за небитови нужди, съобразно изискването на 3 посочената разпоредба. Същевременно представеното по делото заявление от ответника до ищеца с изразено несъгласие с общите условия, одобрени от КЕВР и съдържащо предложени за сключване на индивидуален договор по проект на ответника, не би могло да се приеме, че замества договор, доколкото личи ясното несъгласие на ответника с предлаганите от ищеца договорни условия. При тези факти съдът намира, че отношенията следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници – чрез института на неоснователното обогатяване.

Между страните не е спорно, а и въз основа на представения по делото нотариален акт, може да се обоснове извод, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи, като доказателствената тежест за това е на ищеца. От представения по делото и неоспорен от ищеца договор за наем от 20.09.2017 г. се доказа, че ответникът е отдал под наем процесния имот на трето неучастващо в делото лице, следователно ползвател в имота, респективно и ползвател на доставяната топлинна енергия е трето на спора лице, който факт от своя страна изключва твърдението на ищеца, че именно ответникът е ползвал доставената топлинна енергия. Обстоятелството, че партидата е открита на собственика не променя този извод. Ето защо, съдът приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на претендираното вземане за неоснователното обогатяване срещу ответника.