Решение № 370 от 09.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. П., 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500499 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „Т.С. „ ЕАД , ЕИК **********, против Е.

А. К. от гр. П. , ЕГН ************.

С исковата молба са предявени следните обективно съединени искове :

Иск за заплащане на сумата 1915, 25лв. , представляваща незаплатена топлинна енергия за времето от 01. 05. 2016г. до 30. 04. 2018г. ;

Иск за заплащане на сумата 351,18лв. ,представляваща изтекли лихви за забава върху главницата за периода 15. 09. 2017г. – 19. 06.2020г. ;

Иск за заплащане на сумата 35, 48лв. , представляваща незаплатена цена за дялово разпределение;

Иск за заплащане на сумата 9,03лв. ,представляваща изтекли лихви за забава върху главницата за периода 01. 05. 2017г. – 19. 06.2020г. ;

С Решение № 626/ 02.06.2023г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 4260/2021г. по описа на същия съд, предявените искове са отхвърлени, като неоснователни.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство ,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените 1 искове. Прави се искане за присъждане на инстанции. сторените съдебно- деловодни разноски в двете

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .

По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност и процесуална недопустимост на обжалваното съдебно решение. Възраженията във въззивната жалба се отнасят до правилността на съдебното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .

Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове за заплащане на консумирана и незаплатена топлинна енергия за заплащане стойността на услугата „дялово разпределение“.

Правното основание на предявените искове е по чл. 139, чл. 150 и чл. 155 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, чл. 61, чл.62, чл. 63 ал. 1 и чл. 72 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването( тази Наредба е действала за процесния период от време), издадена от Министъра на икономиката и енергетиката, и чл. 12 от Общите условия на Т.С. ЕАД , приети с Решение по Протокол № 7/ 23. 10. 2014г. на СД на „Т.С. „ ЕАД и одобрени с Решение от 27. 06. 2016г. на КЕВР.

По делото е безспорно установено ,че процесния имот в гр. С. (апартамент в общ. „С.“ , ж. к. „М.“) е придобит по наследство от ответницата Е. А. К..Апартамента се намира в жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ и от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза/СИЕ/ се установява ,че за периода от 01. 05. 2016г. до 30. 04. 2018г . ( за период от 2 години ) топлинното дружество е доставяло топлинна енергия в апартамента,а клиента е ползвал доставената топлинна енергия.

По силата на чл. 62 ал. 1 и чл. 63 ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването в сграда-етажна собственост задължително се въвежда система за дялово разпределение на ползваната топлинна енергия, като потребителите са длъжни да инсталират за своя сметка средствата по чл. 52 от Наредбата за отчитане на консумираната топлинна енергия. Договорът между

2 топлопреностното предприятие и дружеството , което извършва дяловото разпределение се сключва при Общи условия ,одобрени от ДКЕВР, в съответствие с чл. 139в от ЗЕ.

В чл. 72 ал. 3 от Наредбата за топлоснабдяването е записано ,че при смяна на собственика или на титуляра на вещното право новия потребител е длъжен да поиска от топлопреностното предприятие да извърши по ред , определен с договора по чл.63 ал. 1 от Наредбата, междинно отчитане и изготвяне на изравнителна сметка , което действие се заплаща от потребителя .Установено е по делото ,че в конкретния казус потребителя не е поискал и такава изравнителна сметка не е изготвяна от доставчика или от топлопреностното предприятие.

В чл. 139 от ЗЕ е посочено ,че Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

В чл. 150 от ЗЕ е посочено ,че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:

1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;

2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;

5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления;

6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение;

7. видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие, включително, но не само: а) имена; б) единен граждански номер; в) адрес.

Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.

Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В чл. 155 от ЗЕ е посочено ,че клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, 3 заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:

1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;

2.на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска;

3. по реална месечна консумация.

Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с Наредбата по чл. 125, ал. 3.

За да отхвърли иска районния съд е приел ,че ищеца не е доказал правоприемството между наследодателя А.П.Д.( починал на 18. 07. 2009г. ) и неговата дъщеря , ответницата Е. А. К. от гр.

П.. Приел е ,че не е установено наследника да е приел наследството по начините , които са посочени в Закона за наследството/ЗН/.

Този извод на районния съд е необоснован и незаконосъобразен.

В ЗН са посочени следните правни и фактически способи за приемане на наследството:

1.В чл. 48 от ЗН е казано ,че наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.

Посочено е ,че приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена за това книга.