Определение № 598 от 14.08.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 350/2026
- Вид
- Определение № 598
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 598 гр. Ловеч, 14.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500350 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.****, представлявано от А.Д. и М.М.-изпълнителни директори, чрез адв.Л. Р.САК,със съдебен адрес в гр.****, срещу Разпореждане № 2791/02.07.2026г., пост. по ч.гр.д.
№1316/2026г. по описа на РС-Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението за претендираната неустойка от 2316 евро за предсрочно прекратяване на договора и неспазен срок по вина на абоната и сумата 136.51 евро-законна лихва върху това вземане,начислена от първия ден на забавата до датата,предхождаща подаването на заявлението.-11.10.2025г.-28.06.2026г. Счита разпореждането в отхвърлителната част за незаконосъобразно и моли да се отмени. Излага подробни съображения за диспозитивен характер на нормата на чл.87,ал.1 от ЗЗД,поради което приема, че страните могат да уговарят начина на прекратяване на правоотношението им свободно, както е сторено.Договорът е прекратен автоматично и това не е обвързано със задължение на мобилния оператор да известява абоната.Прекратяването е поставено под условие-забавено плащане в определен срок и това е настъпило.
Излага и мотиви за неприложимост на критериите по отношение на неустойката, регламентирани в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Позовава се на съдебна практика и твърди,че не са налице предвидените в тълкувателното решение предпоставки,а именно неустойката да излиза извън присъщите й три функции. Позовава се и на практика на Съда на ЕС.Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и заявлението се уважи изцяло.
По допустимостта.
Жалбподателят е уведомен за обжалваното разпореждане на 03.07.2026г., жалбата е подадена на 06.07.2026г.-т.е. в законовия срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
1
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1316/2026г.по описа на РС-Тетевен, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:
На 29.06.2026г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.
№1316/2026г. по описа на съда. Заявителят „А 1 България“ЕАД с ЕИК **** предявява вземане срещу „Крафт Ауто Сървисис“ЕООД с ЕИК **** и седалище в гр.****, формирано от вземания за : главница от 794.84 евро, за периода от 16.08.2025 г. 15.02.2026г.,формирана от неплатени месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 50605****, партида 11016****, за периода 16.08.2025г.- 15.02.2026г.,за които са издадени описани фактури, ведно със законната лихва от 54.40 евро за периода 10.10.2025г. - 28.06.2026 г., от 29.06.2026г., неустойка от 2 316 евро за неизпълнение на договора и законна лихва от 136.51 евро за периода 11.10.2025г. 28.06.2026г. Вземането произтича от Договор за услуги ID на клиент 50605**** партида 11016**** ID на Договор М687****/02.05.2022г. Твърди,че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 18.02.2026г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание разпоредби на чл.54.12, т.85.4, т.86 от Общите условия на „А1 България“ЕАД и абонатите-ползватели на мобилни услуги и интернет. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIMкарти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.Начислена е и неустойка за предоставено по договора оборудване- във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено на абоната за временно ползване за срока на договора оборудване,което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За неустойката са издадени фактури,които сочи.
Към заявлението са приложени само доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и за внесената държавна такса.
С обжалваното Разпореждане №2791/02.07.2026г. РС-Тетевен е отхвърлил заявлението по отношение вземането за неустойки и мораторна лихва върху него поради липса на доказателства за прекратяване на правоотношението между абоната и мобилния оператор. Уважил е заявлението за претенциите за цена на ползваните електронни съобщителни услуги - 794.84 евро, законната лихва върху главницата от 29.06.2026г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 10.10.2025г.-28.06.2026г.в размер на 54.40 евро, държавна такса 14.44 евро и 350евро-адвокатско възнаграждение
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдение,че облигационното отношение е прекратено, следва да се приложат и доказателствата,с които тази последица е обективирана.
Съставът намира,че не е обосновано обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договорите, както се твърди. В Общите условия и на договора за мобилни услуги и в тези към договорите за продажба на устройство на изплащане, е предвидено, че когато 2 прекратяването,съотв.развалянето е по инициатива на една от страните,това става с едностранно писмено предизвестие. Заявителят не излага твърдения ,не представя и документи към тези по чл.410,ал.3 от ГПК, с които да се установи този факт-кога и как е преустановена договорната връзка. Позовава се на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за услуги без да сочи как е настъпила и как е обявена на абоната. Известно е,че упражняването на правото за прекратяване на договора следва да е във формата,в която е бил сключен-в случая писменасъгл.чл.87,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД. Според трайната съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и достигането й до знанието му. От приложените към заявлението документи не се установява заявителят да е изпълнил тази процедура преди подаване на заявлението. При тези данни съдът не може да установи дали и кога е настъпила тази промяна в договорните отношения, довела до твърдяното прекратяване на отношенията между оператора и абоната. Изводът е,че няма данни да е настъпила изискуемостта на това вземане на оператора към абоната.
Категорично не може да се приеме лансираната теза за диспозитивен характер на нормата на чл.87,ал.1 от ЗЗД. Употребата на израза „трябва“ категорично насочва към изискване, а не към преценка на страните как да преустановят правоотношението.
При липсата на данни за изпълнение на соченото основание за търсената неустойка,правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението за това вземане и е уважил само в частта по отношение търсената стойност на ползваните мобилни услуги.
Заповедният съд не е излагал мотиви за нищожност на претендираната неустойка,поради което и настоящият въззивен състав не следва да отговаря на възраженията в този смисъл от частната жалба.
По изложените съображения съставът приема,че не са дължими неустойките, основаващи се на твърдението за валидно прекратяване на договора за мобилни услуги,сключен между „Крафт Ауто Сървисис“ЕООД и „А 1 България“ЕАД и правилно е отхвърлено заявлението за това вземане.
Обжалваното Разпореждане №2791/02.07.2026г., пост. по ч.гр.д. №1316/2026г. на РСТетевен следва да се потвърди в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2791/02.07.2026г., пост. по ч.гр.д.№ 1316/2026г. по описа на РС–Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „А1 България“ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.****, представлявано от А.Д. и М.М.-изпълнителни директори, чрез адв.Л. Р.-САК, срещу „Крафт Ауто Сървисис“ЕООД с ЕИК **** и седалище в гр.****, за вземания за неустойка от 2 316 евро за неизпълнение на договора и законна лихва от 136.51 евро за периода 11.10.2025г. - 28.06.2026г., по Договор за услуги ID на клиент 50605**** партида 11016**** ID на договор М687****/02.05.2022г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4