Решение № 3373 от 10.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3373 гр. София, 10.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110205430 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 5218461 на СДВР срещу М. П. К., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание парична „глоба” в размер на 600.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В жалбата на жалбоподателя се инвокират съображения против обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по възведения административно – наказателен състав.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и релевира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от депозираната въззивна жалба. Не се заявяват доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото наказателно производство, като не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната въззивна жалба. Не се заявяват доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

I . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на 1 основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

На 29.11.2019 г. в 12.50 часа, мобилна система за видеоконтрол автоматизирано техническо средство TFR1-M №509, заснела автобус „Форд Транзит“ с рег. № СВ 3184 МТ, движещ се в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ срещу № 330 с посока на движение от околовръстен път към бул.

„Вл.Вазов“, с превишена скорост – 95.00 км/ч, измерена от техническото средство, при максимално разрешена скорост от 50.00 км./ч., за населено място, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег. №СВ 3184 МТ, било установено, че въпросното МПС е регистрирано на юридическото лице - „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, но се ползва (найвероятно на основание договор за лизинг) от дружеството „ЛИБЪРТИ ПРОПЪРТИС“ ЕООД (съгласно справка, приложена на л.9 от делото), поради което и на основание чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.2 от ЗДвП, на законния представител на ползвателя „ЛИБЪРТИ ПРОПЪРТИС“ ЕООД , а именно *** е бил издаден ЕФ Серия К № 3215682 и връчен на същия на 05.04.2022 г. На 19.07.2021 г. *** е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която декларирал, че на 28.11.2021 г., в 10.30 часа МПС с рег. № СВ 3184 МВ е било във владение на жалбоподателя М. П. К., като представил и копие от СУМПС на К., както и копие от пътен лист №640333. В пътния лист е отразено, че в периода 28.11.2019 г., 10.30 часа - 29.11.2021 г., 14.40 часа, с автобус „Форд Транзит“ с рег. № СВ 3184 МТ, жалбоподателя М. П. К. ще извършва превоз по автобусна линия по посоченото в пътния лист разписание. Същият съдържа подпис на К., в графата водач. Този документ не е оспорен от жалбоподателя К..

С оглед на това, издаденият на *** ЕФ Серия К № 3215682 бил анулиран на 03.09.2021 г. и е издаден обжалваният ЕФ Серия К №5218461 срещу жалбоподателя М.К. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600.00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „ При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно 2 средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. “

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата н а чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото средство не е в движение. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост 3 е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство и данни за извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения протокол за проверка № 3.38.19/30.01.2019 г., издаден от компетентен орган.

Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип TFR-1 M с №509, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш отговорното лице по чл.188, ал.2 ЗДвП.

Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно ко я т о :

„При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В конкретния случай е представен протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда.

Видно от представената снимка към момента на заснемането, в обсега на камерата на техническото средство, микробус „Форд Транзит“ с рег. № СВ 3184 МВ е единствено МПС, с оглед на което не възникват каквито и да е съмнения, че именно неговата скорост е засечена от техническото средство, доколкото снимката съдържа всички необходими реквизити.

Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява, че е спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.612 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТТС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в представения протокол за използване на АТТС са описани всички обстоятелства, при които е извършен контролът.

Съдът приема за доказано извършеното нарушение при управление на МПС с рег. № СВ 3184 МТ, понеже микробусът е заснет с мобилна камера за превишена скорост, в стационарно положение на камерата и контролния автомобил, в който е била поставена и снимката е приложена по делото, като 4 върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. А съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП: Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.