Решение № 1362 от 20.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. Плевен, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430100253 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. К. П. с ЕГН ********** против ***, ***, в която се твърди, че ищецът сключил с ответника *** *** на стойност 2000 лева; срок на кредита 34 седмици; брой вноски - 17; размер на двуседмична погасителна вноска 132,41 лв; при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35 % ; и ГПР 40,53 %. Сочи, че общия размер на всички плащания бил 2250,97 лева. Сочи, че съгл. чл. 4 от Договора, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора заемателя следвало да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, които да отговарят на определени изисквания; 2. Банкова гаранция; и 3. Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Твърди, че на 24.04.2023г. е сключил с ответника ***, ***, съгласно който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ***, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него. За поемане на тези задължения дължал възнаграждение 1 на гаранта в размер на 1234,03 лева, платимо разсрочено на вноски, съвпадащи по падеж с тези по договора за паричен заем. Сочи, че е предявил искови претенции срещу двете дружества относно недействителността на договорите, както и за връщане на недължимо платени суми на основание чл.

23 от ЗПК. Твърди, по тези искания е постановено Решение № 1325/12.09.202г., по гр. дело № 2887/2025 по описа на ПлРС, влязло в сила на 08.10.2025 година. Сочи, че с решението съдът е прогласил за нищожен ***, сключен между М. К. П., и ***, прогласил за нищожен *** сключен между М.

К. П., и ***, и осъдил ***, да му заплати на основание чл.55,ал.1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 250,97лв., недължимо платена по *** при начална липса на основание, Сочи, че в хода на производството по гр.д. № 2887/2025г. *** е представил Справка по Договор (гаранционна сделка/поръчителство), съгласно която към него е платена сумата от 1234,03 лева. Заявява, че предвид обявената нищожност на ***/24.04.2023г., получената от ответното дружество сума в размер на 1234,03 лева подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като недължимо платена по недействително правоотношение, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответника да заплати на ищеца сумата от 1234,03 лева/630,95 евро, представляваща недължимо платени суми по *** от 24.04.2023 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата. Представени са писмени доказателства и направено искане за изискване на гр.д. № 2887/2025г.

Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим, заявил е че ищецът не е отправил покана до него за връщане на исковата сума, твърди, че не оспорва дължимостта на сумата и прави признание на иска. Моли на ищеца да не се присъждат разноски на осн. чл. 78 ал. 2 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

В с.з. е направено искане за постановяване на решение при признание на иска, като съдът не приел това искане и не е постановил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно Решение № 1325/12.09.2025г., в сила от 2

08.10.2025г., по гр.д. 2887/2025г. на ПлРС, са: прогласени за нищожни сключеният *******., между М. К. П., ЕГН **********, като заемател и ***, ****, като заемодател, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, и сключеният ****., между М. К. П., ЕГН **********, като потребител и ***, ***, като гарант, на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 от ЗЗД. С това решение ***, *** е осъдено да заплати на М. К. П., ЕГН **********, на основание чл.55,ал.1,пр. 1 от ЗЗД, сумата от 250,97лв., недължимо платена по *** при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 09.05.2025г. до окончателното изплащане. В това производство, ответникът ***, е представил на л. 49, стр.2 от делото, справка, че по обявения впоследствие за нищожен ***/24.04.2023г., ищецът М. К. П. му е заплатил сумата от 1234.03лв. Ищецът е представил по делото писмено искане до ответника *** от 06.10.2025г., с което го е уведомил, че сключения договор между страните е обявен за нищожен и е поканил ответника да му заплати сумата от 1234.03лв. и адв. възнаграждение от 300лв., като е заявил, че при това положение няма да има претенции във връзка с нищожния договор. На 22.10.2025г. представител на ответника е благодарил за отправеното предложение, но е посочил, че след разговор с ръководството, към момента не биха могли да предложат споразумение. Настоящият иск, с искане за присъждане на законна лихва от подаване на и.м., е предявен на 04.02.2026г., след разменената кореспонденция между страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е влизането в сила на съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо между същите страни, сключеният между тях ***/24.04.2023г., е прогласен за нищожен. Безспорно и признато от ответника е, че по този договор той е получил сумата от 1234.03лв. Няма доказателства тази сума да е върната след влизане в сила на решението и след поканата от ищеца от 06.10.2025г., дори и след подаване на настоящия иск и признанието от страна на ответника. Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена 3 сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от ответника. В случая, от представените по делото и по приетото гр.д. 2887/2025г. на ПлРС писмени доказателства, е безспорно, че ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 1234.03 лв./630.95 евро, която се явява недължимо платена - без правно основание по нищожен договор. Поради горното, и при наличието на признание от ответника, искът по чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото.

По отношение на претендираните от страните разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, които възлизат на 22.80 евро – ДТ и такса по чл.

102з ал. 3 от ГПК, както и адвокатско възнаграждение. Налице са доказателства за заплатен адв. хонорар от 210 евро. Независимо от признанието на иска, не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78 ал. 2 от ГПК, на които ответникът се позовава – той е станал причина за завеждане на делото, отказал е извънсъдебно уреждане на спора, до датата на приключване на съдебното дирене не е заплатил исковата сума на ищеца, въпреки, че е признал задължението си. Претендираното адв. възнаграждение е в рамките на минималното такова, по чл. 7 ал. 1 т. 1 от НВАР, поради което следва да бъде присъдено в тежест на ответника изцяло. При това положение, на ищеца се дължат разноски в общ размер от 232.80 евро и възражението зах прекомерност на това възнаграждение се явява неоснователно.

Воден от горното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М. К. П., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 1234.03 лв./630.95 евро, представляваща недължимо платено по ***/24.04.2023г., при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 04.02.2026г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М. К. П., ЕГН **********, сумата от 232.80 евро – разноски по делото.

4

Банкова сметка, по която могат да се преведат присъдените суми: I*** Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5