Решение № 1280 от 19.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. София, 19.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. П. при участието на секретаря РУМЯНА П. С.А като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №

20211110128298 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от [фирма] срещу [фирма], в която се твърди, че на 08.10.2020 г. около 15 ч. на [улица] в [град], водачът на [марка], рег. № [рег. № на МПС], при маневра на заден ход ударил л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС], по който били нанеси вреди. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като последното било настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на [марка], рег. № [рег. № на МПС]. Навежда доводи, че към датата на ПТП-то за увредения л. а. [марка] била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440218213000905. Излага съображения, че с оглед ПТП-то била образувана застрахователна преписка (щета), като била изплатена сумата от 411.43 лева на сервиза извършил ремонта, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15 лева, поради което претендира обща главница в размер на 426.43 лв. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 426.43 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 20.05.2021 г., както и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който искът се оспорва. Твърди, че механизма на ПТП-то е неясен, като същият не отговарял на твърдяното в исковата молба. Оспорва вината на водача на [марка], твърди, че вината е на водача на л. а. [марка]. При евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Оспорва размера на претенцията. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ:

Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от 1 фактическия състав на регресната претенция, а именно: че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиито застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

С определение от 01.11.2021 г. като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на [марка], рег. № [рег. № на МПС], настъпването на ПТП и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице, както и предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника.

В приетото заключение на САТЕ е посочено, че механизмът на ПТП-то, описан в Протокола за ПТП, е следният: на 08.10.2020 г. около 10 часа л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС], се движи по [ул.] с посока от [улица] към [улица], като в района пред № 3 водачът предприема маневра за паркиране, при която реализира ПТП с намиращия се зад него л. а.

[марка], рег. № [рег. № на МПС]. В съдебно заседание на 14.12.2021 г. вещото лице е конкретизирало, че не може да се установи кой е бил в движение, дали л. а. [марка] се е придвижил назад или леката кола [марка] се е придвижвала напред. Според вещото лице [улица] е достатъчно широка, еднопосочна, но е достатъчно широка, като от това къде са зоните на удара, не може да се установи кой каква маневра е бил предприел.

Свидетелят К. посочва, че м.10.2020 г., при управление на л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС] в еднопосочна улица, била спряла зад л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС], за да го изчака, тъй като последният бил спрял с включен авариен светлинен сигнал, но в следващия момент предприел маневра за паркиране на автомобила на заден ход в паркомясто, което вече бил подминал, при което реализирал процесното ПТП. Твърди, че зад нея имало друго МПС, поради което нямало възможност да се придвижи назад, за да избегне удара, но била спазила достатъчна дистанция от паркиращия л. а. Посочва, че подала звуков сигнал, но непосредствено след това последвал удар, вследствие от който били нанесени вреди на управляваното от нея МПС в предна лява част на автомобила точно на ъгъла по бронята, имало драскотини по фара. При разговор с другия участник в процесното ПТП, последният казал, че не я е видял.

Свидетелят С., водач на л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС], си спомня, че бил спрял с намерение да се придвижи на заден ход, за да паркира на паркомясто вляво на улицата.

Навил волана на автомобила и непосредствено преди започване на маневрата последвал удар. Твърди, че не бил подминал паркомястото, а му било нужно място за заход към него.

Отрича да е чул подадения от водача на л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС] звуков сигнал.

Посочва, че имало щети по задната броня, но не помнел в коя част. Твърди, че водачът на л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС] му казала, че не го е видяла.

От показанията на свидетеля П. се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП същият се е намирал в л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС], управляван от свидетелката К.. Твърди, че непосредствено преди изхода на улицата имало джип, който подал авариен светлинен сигнал и тръгнал назад, за да паркира. Нямало къде да преместят л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС], тъй като зад него имало други автомобили, поради което и водачът К. подала звуков сигнал, но водачът на л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС] не прекратил маневрата и последвал удар. Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС] бил спрял. Двамата водачи съставили 2 двустранен протокол за инцидента, като и двамата не били разбрали какво точно се е случило.

Между свидетелите К. и С. е проведена очна ставка относно обстоятелствата, касаещи механизма на ПТП. Свидетелката К. твърди, че към момента на удара управляваният от нея л. а. не бил в движение, а свидетелят С. посочва, че не си спомня дали това е така. На следващо място, свидетелката К. посочва, че л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС] бил започнал да предприема маневра за паркиране, а свидетелят С. изразява несигурност относно това обстоятелство, като твърди, че е възможно и заявеното от К. да е вярно, но няма ясен спомен. Свидетелката К. посочва, че преди настъпване на удара е подала звуков сигнал, а свидетелят С. не отрича това да е така, но твърди, че той не го е чул.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, най-вече от разпита на тримата свидетели и проведената очна ставка между двамата водачи на автомобилите, участници в процесното ПТП, съдът намира, че се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС], тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, предприемайки маневра за паркиране на заден ход при липса на съобразяване с наличието, респ. липсата на предпоставките за това. Съгласно чл.

25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съдът преценя показанията на разпитаните свидетели по реда на чл. 172 ГПК, но кредитира показанията на свидетелите К. и П.. На първо място, при проведената очна ставка свидетелят С. не е убеден, че казва истината. На поставения от съда въпрос, свидетелят С. заявява само, че това са неговите спомени от събитието. При проведената очна ставка се установява, че категорични са тези на свидетелката К., докато свидетелят С. изразява несигурност при изложението на фактите, за много от тях твърди, че не си спомня, както и че е възможно да са се случили по начина, по който твърди К.. На следващо място, в представения по делото двустранен констативен протокол, подписан и от свидетеля Д. С. е отбелязано като обстоятелство за настъпване на ПТП-то „при паркиране“. Така отбелязаното обстоятелство съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Отбелязването, че ПТП-то е станало „при паркиране“, противоречи на показанията на свидетеля С. в съдебно заседание на 14.12.2021 г., че при настъпване на удара не е бил тръгнал още назад, т. е. не е тръгнал да паркира. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и П., доколкото същите са последователни и категорични. Същите съвпадат и с останалия доказателствен материал, а именно представения по делото двустранен констативен протокол и отговорът на задача № 1 в САТЕ. Ето защо, съдът намира за установен по делото механизмът на ПТП-то, посочен в исковата молба, като именно водачът на л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС] е предизвикал процесното ПТП.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че уврежданията по л. а. [марка], рег. № [рег. № на МПС], се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.10.2020 г. ПТП.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или 3 пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Възстановяването се извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди.

Съгласно кредитираното заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а.

[марка], рег. № [рег. № на МПС], изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 431.02 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то и каква е стойността за отстраняването им. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. Така общият размер на дълга възлиза на 431.02 лв., при претенция от страна на ищеца в по-малък размер от 426.43 лв.