Решение № 239 от 10.11.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. ЛЕВСКИ, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20224410100463 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 183 от ЗЗД и с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД.

Ответната страна е направила възражение по чл. 83 ал.1 от ЗЗД и по чл.

92 ал.2 от ЗЗД.

В исковата молба ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител твърди, че е с предмет на дейност производство на всички видове фураж, а ответника като земеделски производител се занимава с отглеждане на едър рогат добитък – крави в стопанството му в гр. Левски.

Твърди се, че страните са сключили договор за продажба на 19.11.2021 г. по силата на който ищцовото дружество като продавач се е задължило да произведе по индивидуална рецепта и достави фураж за крави, при цена и условия уговорени в договора, а цената по фактурата да се заплаща в 45 дневен срок от издаването. Твърди се, че с договора е уговорена и неустойка в размер на 0,5% за всеки ден закъснение.

Твърди се, че произведеният фураж е получаван от ответника с приемно-предавателни протоколи, в които е посочена датата на получаване, вида и количеството на фуража, като към всеки протокол е издавана фактура, която страните са се уговорили да бъде платена по банков път.

Твърди се, че въз основа на договора са извършени три доставки на 1 комбиниран фураж за крави, а именно на 23.11.2021 г., на 15.12.2021 г. и на 12.01.2022 г., като към всеки протокол е издадена фактура, а именно:

-фактура № 0000001441/23.11.2021 г. на стойност 1599,84 лв. със срок на плащане 02.01.2022 г., по която фактура след множество напомняния са заплатени 200 лв. по банков път и са останали за плащане 1399,84 лв.

-фактура № 0000001471/15.12.2021 г. на стойност 2391,48 лв. със срок на плащане 24.01.2022 г. и

-фактура № **********/12.01.2022 г. на стойност 1615,68 лв. със срок на плащане 21.02.2022 г.

Твърди се, че след последната фактура на основание чл. 9 от договора продавача е отказал следващи доставки, тъй като няма плащания по издадените фактури и че общата сума на задължението по посочените фактури и 5407,36 лв. с вкл. ДДС.

Твърди се, че многократно е напомняно задължението за заплащане на фактурите, но такова не е извършено.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.А.Е., в качеството му на земеделски производител да заплати на ищцовото дружество сумата от 5407,36 лв. за произведен и продаден фураж по три броя неплатени фактури, както следва: фактура № 0000001441/23.11.2021 г., фактура № 0000001471/15.12.2021 г. и фактура № **********/12.01.2022 г., ведно с уговорена неустойка в размер на 0,5% на ден, считана от 45-тия ден след издаване на всяка от фактурите до подаване на исковата молба в общ размер на 4 722,05 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, с който е заявил, че предявеният е процесуално допустим, но неоснователен. Твърди се, че действително между страните е сключен предварителен договор, по силата на който ищеца е следвало да доставя фураж за крави на ответника, че действително ответника не е платил в срок сумите по посочените в исковата молба издадени фактури, но заявява, че не е сторил това, тъй като доставеният фураж не отговарял по качество и животните не искали да се хранят с него, което от една страна намалило прираста им, а от друга страна ответника се принудил да закупи други фуражи и подобрители, за да може животните да го консумират.

2

Оспорва се искът в частта за предявената неустойка по размер, като се твърди, че същата се явява почти, колкото са задължения за доставеният фураж. Твърди се, че забавянето на плащането се е наложило поради силно ограничените приходи на ответника от свилият се почти изцяло пазар в следствие пандемията от „Ковид“, а след това и от настъпващата финансова криза в страната, както и поради възникналата спешна необходимост от извършването на допълнителни разходи за закупуването на други фуражи и подобрители. Заявява се, че търсената неустойка е прекомерно по-голяма по размер в сравнение с претърпените вреди от ищеца и е направено искане, ако съда приеме, че такава се дължи да намали нейния размер.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представен договор за продажба от 19.11.2021 г. сключен между страните, от който се установява, че продавачът /ищцовото дружество/ произвежда, продава и доставя на купувача /ответника по делото/ фураж за крави, произведени по индивидуална рецептура, заявка и срещу цена, която купувачът е приел съгласно представена оферта от продавача и се задължава да заплати по начин и в срок съгласно договора. В договора е посочено, че стоката ще бъде произведена и доставена до стопанството на купувача в гр.

Левски, посочено е, че качеството на стоката трябва да отговаря на БДС EN, съгласно действащите норми.

Посочено е, че стоката се доставя ежеседмично, че за всяка доставка се съставя приемно-предавателен протокол, който се подписва от упълномощен представител на купувача, а ако протокола не се подпише, се приема, че стоката е доставена съгласно уговорките и купувача няма забележки и възражения. В договора е посочено, че продавачът се задължава да издаде на купувача фактура, а купувачът се е задължил за произведения и доставен фураж, за който е издадена фактура, да заплати цената по фактурата в 45 дневен срок от издаването й. Уточнено е, че доставеният и неплатен фураж не може да надхвърля сумата от 4500 лв. и че всяка от страните има право да развали договора, ако насрещната страна виновно не изпълнява свое задължение по него. При неизпълнение на задълженията на която и да е от страните е предвидена неустойка, дължима от виновната страна по договора.

Видно от представената по делото /л. 8/ фактура № 0000001441 от 23.11.2021 г. е, че същата е издадена от ищцовото дружество на ответника за 3 продадени 2020 кг. комбиниран фураж за крави за сумата от 1599,84 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от представител на ответника, поради което, съдът приема, че същата е достигнала до знанието на ответника на посочената в нея дата 23.11.2021 г. Във фактурата е посочен начина на плащане, а именно по сметка и е изписан номера на сметката. Същата не е оспорена от ответника, поради което съдът приема, че действително ищцовото дружество е извършило посочената във фактурата продажба на фураж, за което му се дължи сумата от 1599,84 лв.

Представен е /л.8 на гърба/ приемно-предавателен протокол от 23.11.2021 г., от който се установява, че посочения във фактурата фураж от 2020 кг. е доставен до фермата на купувача в гр. Левски. Протокола е подписан от представител на дружеството /продавач/ и от представител на земеделския производител – ответника по делото.

По делото няма представени доказателства дължимите суми по тази фактура да са платени от ответника, но в исковата молба е направено признание от представител на ищцовото дружество, че по тази фактура е заплатена сумата от 200 лв. и е останала като дължима сумата от 1399,84 лв.

Видно от представената по делото /л.9/ фактура № 0000001471 от 15.12.2021 г. е, че същата е издадена от ищцовото дружество на ответника за продадени 3020 кг. комбиниран фураж за крави за сумата от 2391,84 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от представител на ответника, поради което, съдът приема, че същата е достигнала до знанието на ответника на посочената в нея дата 15.12.2021 г. Във фактурата е посочен начина на плащане, а именно по сметка и е изписан номера на сметката. Същата не е оспорена от ответника, поради което съдът приема, че действително ищцовото дружество е извършило посочената във фактурата продажба на фураж, за което му се дължи сумата от 2391,84 лв.

Представен е /л.9 на гърба/ приемно-предавателен протокол от 15.12.2021 г., от който се установява, че посочения във фактурата фураж от 3020 кг. е доставен до фермата на купувача в гр. Левски. Протокола е подписан от представител на дружеството /продавач/ и от представител на земеделския производител – ответника по делото.

По делото няма представени доказателства дължимите суми по тази фактура да са платени от ответника.

Видно от представената по делото /л.10/ фактура № ********** от 4

12.01.2022 г. е, че същата е издадена от ищцовото дружество на ответника за продадени 2040 кг. комбиниран фураж за крави за сумата от 1615,68 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от представител на ответника, поради което, съдът приема, че същата е достигнала до знанието на ответника на посочената в нея дата 12.01.2022 г. Във фактурата е посочен начина на плащане, а именно по сметка и е изписан номера на сметката. Същата не е оспорена от ответника, поради което съдът приема, че действително ищцовото дружество е извършило посочената във фактурата продажба на фураж, за което му се дължи сумата от 1615,68 лв.

Представен е /л.10 на гърба/ приемно-предавателен протокол от 12.01.2022 г., от който се установява, че посочения във фактурата фураж от 2040 кг. е доставен до фермата на купувача в гр. Левски. Протокола е подписан от представител на дружеството /продавач/ и от представител на земеделския производител – ответника по делото.

По делото няма представени доказателства дължимите суми по тази фактура да са платени от ответника

По делото е направено възражение от ответника, че доставения му фураж е бил некачествен и че животните са отказали да го приемат, в резултат на което прирастът им и даваното от тях мляко са намалели. По тези си възражения ответника не е представил каквито и да било доказателства.

Що се касае до възражението за некачествен фураж, съгласно договора купувача е имал възможност да възрази и да уведоми продавача, че доставената му стока е некачествена, както и че животните отказват да се хранят с този фураж. По делото не само няма представени нито гласни, нито писмени доказателства установяващи тези обстоятелства, но и купувача е подписал приемно-предавателните протоколи без възражения. Нещо повече – продължил е да приема и следващите доставени му фуражи без възражения, което не би могло да бъде обяснено като логическо действие, в случай, че животните отказват да се хранят с този фураж.

Предвид изложеното и предвид липсата на доказателства за извършени плащания на други суми, освен признатите и липсата на доказателства по възражението на ответника по чл. 83 ал.1 от ЗЗД за доставен негоден и некачествен фураж, съдът приема, че ответника дължи на ищцовото дружество претендираната главница от 5407,36 лв. в пълен размер.

По претенцията за лихва, съдът приема, че и тя е основателна.

5

Задължението за лихва има акцесорен характер на главното задължение за главница. Предвид изхода на настоящия спор в частта за претендираната главница, съдът приема, че и акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба е основателно.

По предявения иск за присъждане на уговорена между страните неустойка и по възражението за прекомерност на същата, съдът приема следното:

Видно от сключения между страните договор глава V чл.8 и 9 е, че страните са уговорили дължимост на неустойка при неизпълнение на задълженията на продавача и при забава в плащането от купувача. Съгласно чл. 9 от договора „При забава в плащането по чл. 6.3., купувача дължи неустойка в размер на 0,5% за всеки ден закъснение…“. Разпоредбата на чл.

6.3. от договора предвижда, че „фактурата се заплаща в 45 дневен срок от издаването й“. Първата от фактурите е издадена на 23.11.2021 г. и в съответствие с разпоредбата на чл. 6.3. от договора е следвало да се плати до 07.01.2021 г. Втората от фактурите е издадена на 15.12.2021 г. и е следвало да се плати до 31.01.2022 г. и третата фактура е била издадена на 12.01.2022 г. и е със срок на плащане 28.02.2022 г. Както бе посочено по-горе по делото няма представени доказателства да са платени дължимите суми по посочените погоре три броя фактури, с изключение на 200 лв. по първата фактура, за която сума е направено признание от ищцовата страна, поради което е налице забава в плащането и съгласно разпоредбата на чл. 9 от сключения между страните договор ответника дължи неустойка на ищцовото дружество. При така уговорената неустойка в размер на 0,5 % на ден, съдът приема, че се формира обща база от 182,5% на година, което надхвърля значително всяка нормална лихва предлагана от банкови и финансови институции, а дори и законната лихва.