Определение № 914 от 28.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. Пловдив, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500842 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, чрез адв.С.К., против Разпореждане № 3188/31.01.2025г. по ч.гр.д.№ 1852/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от дружеството против Д. Г. Т., ЕГН **********, за цедирани вземания по Договор за потребителски кредит № 7001120726 от 30.12.20219 г. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД против Д. Г. Т. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит № 7001120726 от 30.12.2019г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК – 131134023, Приложение № 4 към Договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания, подписан на 24.07.2024г. между дружествата.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението, излага основни съображения, че е установил неправомерно включване на застрахователните премии към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на разходите. Посочено е, че това води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

Наложен е правен извод, че процесният договор за кредит е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК - липсва ясно разписана методика на формиране ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 49,18 %. На следващо място, Районният съд е аргументирал също, че на основание чл. 23 от ЗПК, на връщане по принцип би подлежала само неплатената главница, но такава сума не следва да се присъжда в заповедното производство, доколкото в заявлението си кредиторът е посочил, че длъжника е погасил 7557,30 лв., а предоставената главница по кредита е в размер на 3600 лв.

С подадената частна жалба на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД са направени основни възражения, че неправилно в обжалваното разпореждане е посочено, че застрахователните премии са били включени към общия размер на отпуснатия кредит, а не към размера на разходите. Поддържа, че застрахователните премии са част от общия размер на кредита, доколкото те са част от общата „първоначална" сума във връзка с кредита към датата на подписване на договора. Счита, че тези премии са част от ГПР, като никъде в договора не било записано, че те са сума, усвоена по кредита от страна на кредитополучателя.

На следващо място, дружеството посочва, че в процесния договор ясно била разписана сумата, усвоена по кредита, а сумите за застрахователна премия са посочени по непротиворечив начин, като към заявлението е приложен и застрахователния договор. Въпросът за застрахователните премии не следвало да бъде разглеждан като аргумент във връзка с недействителността на договора. Изтъква, че в случай, че Районният съд е констатирал подаденото заявление да е нередовно, съответно, ако претендираните суми не са формирани по ясен и разбираем начин, на основание чл. 411 от ГПК, то е следвало да даде указания за отстраняване на 2 нередовностите, но не и да постановява директен отказ.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл.7.1 от Договора за потребителски кредит № 7001120726 от 30.12.2019г. размерът на отпуснатия кредит е в размер на 3600 лв., размерът на застрахователната премия е в размер на 1740,96 лв. Видно е от разпоредбата на чл.10 от Договора, че ГПР е в размер на 49,18%, а общата сума, дължима от потребителя е в размер на 10960,46 лв. При така описания цифров израз не е ясно дали е включена и сумата 1740,96 лв.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи в бъдеще.

Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В конкретния случай липсва изобщо описание кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, за да се прецени дали посочения процент 49,18 % отговаря на действителния размер ГПР. Това поставя потребителя в положение да не знае колко точно като сума в лева е оскъпяването по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото 3 законово основание.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния договор са посочени като стойности ГПР и лихвения процент. Не е посочена ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Обоснован е изводът на Районния съд, че не следва да се присъжда в заповедното производство на заявителя сума за главница. От съдържанието на т.12 от заявлението е видно, че кредитополучателят не е изпълнил договорното си задължение, тъй като е погасил сумата 7457,30 лв. от общо дължимата сума в размер на 13048,68 лв. При положение, че главницата е в размер на 3600 лв. и длъжникът е надплатил тази сума, не следва да се издава заповед по приложението на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че посочените основания за неиздаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не съставляват нередовности на заявлението, които биха могли да бъдат отстранени, след съответни указания на Районния съд, в каквато насока е направеното с частната жалба възражение на дружеството.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

4 подлежи на

Потвърждава Разпореждане № 3188/31.01.2025г.

1852/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5