Решение № 64 от 29.01.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. гр. Хасково, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102069 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от Е. С.

М., ЕГН **********, с адрес: **************, за прогласяване нищожността на сключения между страните на 30.01.2022 г. договор за потребителски кредит № **********, а при условията на евентуалност – на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в сключения между страните на 30.01.2022 г. договор за потребителски кредит № **********, както и за присъждане на сумата от 5 лв. /частично от 200 лв./, представляваща недължимо платени суми по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба в съда – 07.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 30.01.2022 г. сключил договор за паричен заем № ********** с ответника „ВИВУС.БГ" ЕООД /с предишно наименование „4финанс“/. След подписването па допълнителни анекси между страните, размерът па отпуснатия заем възлизал на 1300 лева. В договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 300 лв. такса за бързо разглеждане. Поддържа се в исковата молба, че ищецът погасил сумата по договора, включително и таксата за експресно разглеждане.

Според ищеца, договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В договора било налице грешно 1 посочване на размера на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това било така, тъй като още със сключване на договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписването му. Следователно то следвало да се включи в ГПР, тъй като това бил разход за потребителя по смисъла на чл. 19 ал. 1 ЗПК. Невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредба на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита, с които се стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. С тези действия ответното дружество заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване па финансовата тежест на кредита за длъжника. Приложимото национално законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Във връзка с горното ищецът смята, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставяло и целта на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно. Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула, залегнала в Директива 2008/48/ЕО и транспонирана в ЗПК, поради което същата имала и нормативно значение. Гореописаните такси също попадали в изискванията на Директивата - те били предвидими общи разходи, които обуславяли сключването на договора при тези условия и били предварително заложени. Така неправилното изчисляване и посочване на размера на ГПР било самостоятелно основание за недействителност на договора. Освен това, посочването на ГПР било изведено като съществено условие на договора. Това следвало и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементиращи Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно било формулирано и затвърждавано. Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ищецът допълва, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща“ търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Нищожна била и клаузата, с която е уговорено, че ищецът се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл. 10а ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице била изрична забрана, съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не било налице допълнителна услуга по смисъла па чл. 10а ал. 1 ЗПК.

2

Допълнителни били тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги били свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаляла изискванията на чл. 10а ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което била нищожна съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК. Същата не представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него. Съгласно ЗПК кредиторът нямал право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143 т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

Предвид гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване на клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както и на иска с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД - за връщане на заплатени суми при начална липса на основание.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на сключения между страните на 30.01.2022 г. договор за потребителски кредит № **********, а при условията на евентуалност – на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в сключения между страните на 30.01.2022 г. договор за потребителски кредит № **********, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 лв. /частично от 200 лв./, представляваща недължимо платени суми по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба в съда – 07.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове. Счита ги за недопустими и неоснователни.

Посочва, че на 24.01.2022 г. в системата на „ВИВУС.БГ" ЕООД постъпила заявка за отпускане на кредит в размер на 1300 лева, подадена от ищеца посредством онлайн платформата на кредитора - **************. C получаване на заявката и преди сключване на Договор за кредит, на посочен от заявителя електронен адрес, се изпращала Преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържал относимата по договора информация - размер на заявената за отпускане сума, дължима договорна лихва, други дължими такси за услуги, ако такива са били заявени, общ размер на задължението, падежна дата и др. Това се случвало в момента, в който 3 кредитоискателят е влязъл в сайта ************** и е избрал сумата и срока, за които кандидатства. На този етап ищецът бил задължен внимателно да се запознае със съдържанието на Стандартния европейски формуляр. В общия случай кредиторът одобрявал или отказвал заявката за получаване на потребителски кредит в 7-дневен срок от датата на подаване на заявката, в който срок се осъществявала обстойна проверка за кредитоспособност на заявителя, включително, но не само - справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. Кредиторът предоставял и възможност на кредитополучателя да заяви изрично и по негово желание да се възползва от услугата бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, която гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от подаване на заявката.

Таксата за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане се определяла по тарифа на кредитора, публикувана на сайта на дружеството **************. Тази такса била дължима ведно с погасителната вноска по кредита и в случай че такава бъде заявена, нейният точен размер се посочвал изрично както в преддоговорната информация, така и в С.я Договор за кредит, съответно таксата бивала включена в общо дължимото на падежа парично задължение.

В процесния случай, при постъпване на искането за отпускане на кредит в полза на ищеца Е. С. М., подадено на 24.01.2022 г., същият не изразил желание за получаване на отговор в краткия 15- минутен срок, респективно искането било обработено в общия 7дневен срок за проверка и отговор. Във връзка с гореизложеното, ответникът счита, че между страните е възникнало следното договорно кредитно правоотношение: На 30.01.2022 г. между „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458 като Кредитодател и Е. С. М. като Кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит № ********** (Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставял на Кредитополучателя сума в размер на 1300 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и падежна дата 01.02.2022 г. Начислената договорна лихва била в размер на 44,80 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят трябвало да погаси на падежната дата, бил на стойност 1343,80 лева.

Срокът на Договора за кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по Кредита по сметка на Кредитополучателя. Заявената и отпусната сума по Договора била преведена от „ВИВУС.БГ" ЕООД на Е. С. М. на 30.01.2022 г. по сметка на каса на „Изипей" АД. Кредитополучателят избрал този начин на получаване на заявената от него сума.

Задължението по Договор за кредит № **********/30.01.2022 г. било погасено изцяло на 04.03.2022 г. По сметки на Дружеството постъпила сума в размер на 1343,80 лева, с която сума били погасени, както следва: главница - 1300 лева и договорна лихва в размер на 43,80 лева.

С оглед изложеното, ответникът счита, че твърденията на насрещната страна, изложени в обстоятелствената част на исковата молба за заявена от ищеца допълнителна услуга за бързо разглеждане и обвързаната с тази услуга такса, нито били заявявани от 4 ищеца, още по-малко за него възниквало задължение за престиране на парични суми на посоченото основание. Аналогично на изложеното, такава такса ищецът не бил заплащал при погасяване на задължението. Единствените уговорени като дължими и подлежащи на възстановяване парични задължения, в случая били отпуснатата сума в размер на 1300 лева и възнаградителна лихва, начислена за срока на Договора в размер на 43,80 лева.