Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 28.01.2022, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Административно наказателно дело 488/2021
Вид
Решение № 16
Подписан
28.01.2022
В сила
19.04.2022
Състав
Ивайло Параскевов Шабански

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Б.С., 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20211410200488 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Д. П. Т. гр.Л., обл.М., ул. „Кубадин“ № 91А, ет.2, ЕГН ********** е обжалвал НП № 20-0248-001123/18.11.2020 год. на Началник група към ОД МВР гр.В., РУ-Б.С., с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.

Жалбодателят, редовно призован, се явява в с.з. Представя и писмено становище.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 17.09.2020г. служителите на РУ – Б.С. свидетелите П.В. Б., Т. В. Т. били на работа и в с.Т. извършвали контрол на движението. Около 10.20 часа спрели два камиона, като единия бил управляван 1 от Д. П. Т. от гр.Л.. При опит за извършване на проверка на документите, служителите на РУ – Б.С. констатирали, че Т. не носи никакви документи в себе си. Същите извършили справка чрез дежурната на ОДЧ, където им било отговорено, че камиона е бил с прекратена регистрация, тъй като не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От РУ – Б.С. изпратили Ил. Кр. Ив. и Ц.Д.М., които отишли в с.Т. за оказване на съдействие.

Жалбодателят бил приведен в сградата на РУ – Б.С., където отново била извършена справка и са установили, че камиона /влекача/ е бил със служебно прекратена регистрация. Наред с това били констатирани и други нарушения, като за другите нарушения бил съставен АУАН, за който има издадено и НП. За това, че управлявал влекача с прекратена регистрация, започнала предварителна проверка, като на по-късен етап РП – В., ТО – Б.С. отказала да образува досъдебно производство. Във връзка с нейния отказ за образуване на досъдебно производство, било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмни доказателства – НП № 20-0248-001123/18.11.2020 год., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.11.2020г., АУАН № 779/17.09.2020г., справка, Заповед с № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за автомобила, справка за водачнарушител, както и допълнително изискано НП № 20-0248-000772/02.10.2020г., становище от жалбодателя, както и Решение на РС – Шумен, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели П.В. Б., Т. В. Т. и Ил. Кр. Ив., и тримата служители на РУ гр.Б.С..

От така изяснената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано.

Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 28.05.2018г. и от отказът на прокуратурата да образува наказателно производство. Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.

От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че Д. П. Т. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 17.09.2020г. е управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 28.05.2018г.

От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективния елемент на нарушението от страна на жалбодателя Д. П. Т. в извършване на административно нарушение. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбодателят Д. П. Т. не е знаел за прекратената служебно регистрация, като 2 по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван собственика на автомобила – жалбодателя, че е прекратена служебно регистрацията на МПС. Управляваното от Т. МПС към момента на проверката е имало регистрационни номера, в постановлението на прокуратурата за прекратяване е описано, че на 17.09.2020г. регистрацията на влекача е възстановена служебно, след сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което Т. няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС.

Предвид на това настоящата инстанция приема, че Т. не е извършил деянието виновно нито умишлено, нито поради непредпазливост.

Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице.

Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

На следващо място при постановяване на наказанието, административнонаказващия орган не е взел предвид и разпоредбата на чл.27, ал.2 вр. чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар.

„маловажен случай“ на административно нарушение. В конкретния случай действително се касае за едно строго формално нарушение, но не е съобразил индивидуализиращите обстоятелства. Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или при наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че от служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да е уведомен собственика му – жалбодателя. Освен това от нарушението не са произтекли никакви вредни последици за трети лица. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказващия орган е следвало да направи съвкупна преценка на всички обстоятелства и да констатира, че това нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение, като го съпостави с останалите случаи на такова нарушение.

Административнонаказващия орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал едно немотивирано наказателно постановление.

3

НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.

Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20-0248-001123/18.11.2020 год. на Началник група към ОД МВР гр.В., РУ-Б.С., с което на Д. П. Т. гр.Л., обл.М., ул. „Кубадин“ № 91А, ет.2, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

4