Определение № 1208 от 20.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1208 гр. Стара Загора, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500672 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.417 и чл.418 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 13176/13.10.2025г. от заявителя „О.Б.Б.“ АД, гр.С. против Разпореждане № 1026/03.10.2025г., постановено по приключеното ч.гр.д. № 689/2025г. по описа на РСгр.Раднево, обл.Старозагорска, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу длъжника Ч. И. С. с първоначален адрес в с.А., *** и с нов адрес в гр.С.З. в частта, в която се претендират такси за връчване на покана в размер на общо 318 лв. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист върху претендираната сума.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК от „ОББ“- АД, гр.С. срещу длъжника Ч. И. С. от гр.С.З. за издаване на Заповед за изпълнение за сумите 1584,86 лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит № 23R-L884074/31.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2025г. до окончателното й погасяване, сумата от 160,83 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2023г. до 21.07.2025г., сумата от 26,56 лв. - обезщетение за забава върху просрочените плащания, за периода от 10.12.2023г. до 21.07.2025г., сумата от 36, 64 лв. - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 22.07.2025г. до 01.10.2025г., както и разноските по делото за държавна такса в размер на 30, 75 лв., 318 лв.за 1 разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /02.10.2025г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 23R-L884074/31.10.2023г., сключен между „ОББ“ АД /като кредитодател/ и Ч. И. С. /като кредитополучател/.

С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил частично заявлението за сумата в размер на 318 лв., представляваща разноски на кредитодателя за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането му.

При така установените обстоятелства, въззивният съд направи следните правни изводи :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочен претендирания размер на разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост от 318, 00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея 2 обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК. Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера 2 на ГПР.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, са действия по управление на кредита. Ето защо разноските, които кредиторът прави във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, тъй като представляват такса за действия, свързани с управлението на кредита.

Предвид противоречието й с императивни правни норми, претенцията за заплащане на сумата от 318, 00 лв.- разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника по потребителски кредит е неоснователна.

Посочената претенция, от която произтича вземането за разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост в размер на 318,00 лв. директно противоречи на чл.33, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

Твърденията в заявлението сочат, че предпоставка за начисляване на такси и разноски е единствено забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК.

Налице е противоречие и с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като разходите които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит предвид разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното Разпореждане в атакуваната му част се явява напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, със законните последици.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.278, чл.411, ал.2, т.2, чл.417 и чл.418 от ГПК във вр. с чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС - Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 1026/03.10.2025г., постановено по приключеното ч.гр.д.№ 689/2025г. по описа на РС гр.Раднево, обл.Старозагорска, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател /заявителя/ „ОББ“ АД, гр.С. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу длъжника Ч. И. С. от гр.С.З. за сумата 318, 00 лв. разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4