Решение № 486 от 10.04.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№486 10.04.2020 г. град

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав

На седми февруари година 2020

В публично заседание в следния състав:

Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

Съдебни заседатели:

Секретар: Камелия

Славейкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 3772 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Б.Н.М., с ЕГН: ********** и адрес на призоваване: с. Извор, общ. Бургас, ул. „****“ № 4 против наказателно постановление № 11-00-70/02.08.2019 г., издадено от заместник- министъра на културата, с което за нарушение на чл. 200в, ал. 2 от ЗКН, на основание чл.

200в, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. второ от ЗКН и чл. 18 и 53, ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева и на основание чл. 200в, ал. 2, изр. второ от ЗКН, в полза на държавата е отнет трактор „Беларус МТЗ - 5 МС“, с червен цвят, заводски номер 36633, без регистрационни табели, с механизъм за копаене и за нарушение на чл.

221 от ЗКН, на основание чл. 221 от ЗКН във вр. с чл. 160, ал. 2 от ЗКН и чл.

18 и 53, ал. 2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 4000 (четири хиляди) лева.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП, като жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощени процесуални представители. Поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Молят НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Не правят искане за разноски.

За ответника по жалбата - Министерство на културата на Република България, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Ангажират доказателства. Молят НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С вх. № 11-00-70/01.04.2019 г. в

Министерство на културата (МК), било получено Постановление на Окръжна прокуратура (ОП) - Бургас от 27.03.2019 г. с техен изх. № 17554/2017 г. от 28.03.2019 г., за прекратяване на досъдебното производство по преписката. Преписката била разгледана по същество от адмнистративнонаказващия орган, с оглед изпълнението на изискванията на ЗКН и след преценка на приложените по нея материали било установено следното:

Жалбоподателят Б.Н.М. извършил изкопни дейности в местността „Калето“, на територията на археологическа недвижима културна ценност, в землището на с. Извор, общ. Бургас, обл. Бургас, на 19.07.2017 г., като използвал земекопна техника - трактор „Беларус“, без да вземе мерки за опазване на разкритите структури и находки и без да уведоми за съответните органи по реда на чл. 160, ал. 2 от ЗКН. Така той е осъществил фактическия състав на административни нарушения на ЗКН, изразяващи се в повреждане на археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, което административно нарушение се наказва по чл. 200в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗКН, както и не е предприел на мерки по запазването на откритите находки и структури, и не е информирал съответните органи в нарушение на чл. 160, ал. 2 от ЗКН, което административно нарушение се наказва по чл. 221 от ЗКН.

Проверяващите установили, че на

19.07.2017 г., Б.Н.М., с ЕГН: ********** извършил изкопни работи, като е използвал земекопна техника, в местността „Калето“, в землището на с. Извор, общ. Бургас, обл. Бургас, на територията на недвижима археологическа културна ценност с национално значение, регистрирана в АИС-АКБ с Регистрационна карта № ****, идентифицирана като късноелинистическа крепост, и е открил археологически находки и структури, като не е предприел мерки по запазването им и не е информирал съответните органи, като по този начин е осъществил състав на административно нарушение на чл. 200в, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл.второ и на административно нарушение на чл. 221 от ЗКН.

Гореизложеното било установено от съдържащите се доказателства в Преписка № 17554/2017 г., по описа на ОП-Бургас, получена в МК с Писмо, вх. №11-00-70/30.05.2019 г. на МК и изх. № 17554/2017/28.05.2019 г. на ОП - Бургас, към Постановление за прекратяване на наказателно производство на ОП- Бургас от 27.03.2019 г.

След разглеждане на преписката от

АНО, било издадено обжалваното Наказателно постановление НП, с което за нарушение на чл. 200в, ал. 2 от ЗКН, на основание чл. 200в, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. второ от ЗКН и чл. 18 и 53, ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева и на основание чл. 200в, ал. 2, изр. второ от ЗКН, в полза на държавата е отнет трактор „Беларус МТЗ - 5 МС“, с червен цвят, заводски номер 36633, без регистрационни табели, с механизъм за копаене и за нарушение на чл. 221 от ЗКН, на основание чл. 221 от ЗКН във вр. с чл. 160, ал. 2 от ЗКН и чл. 18 и 53, ал.

2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 4000 (четири хиляди) лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП,както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима,подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателят, по отношение извършеното нарушение по чл. 200в, ал. 2 ЗКН. Атакувано в настоящото производство Наказателно постановление е съставено от компетентен орган, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган.

В НП, АНО изрично е посочил форма на вината за извършване на деянието по чл. 200в, ал. 2 от ЗКН, като непредпазливост, но не е уточнена формата на вината. Именно това обстоятелство, според процесуалния представител на жалбоподателя, изключва вината на жалбоподателя и е основание за отмяна на НП.

Съгласно нормата на чл. 7, ал.1 от ЗАНН, деянието обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Нормата на чл. 11 от ЗАНН указва, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. С оглед на това, следва да се има предвид текста на чл.11, ал. 2 от НК, в който е дадено легално определение на понятието непредпазливо деяние, съгласно което деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод, че санкционираното лице е извършило административното нарушение именно при форма на вината – непредпазливост. Както се твърди в съдебно заседание, жалбоподателят не е знаел, че местността „Калето” е била археологически обект, но е могъл и е бил длъжен да установи това обстоятелство, още повече предвид намерените от него археологически находки, както и предвид обстоятелството, че на живущите в с. Извор е било известно, независимо от липста на официална заповед, издадена от кмета на населеното място, че имат право да вземат пръст само от местността „Пръстниците” – факт, потвърден от св. С. в съдебно заседание.

В нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН е указано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай, липсва текст, който да указва, че административно нарушение по чл. 200в, ал. 2 ЗКН не се наказва, когато е извършено при форма на вината – непредпазливост, поради което правилно и законосъобразно, жалбоподателят е бил санкциониран за констатираното административно нарушение.

По отношение, твърдението на процесуалния преставител на жалбоподателя, че АНО не е доказал наличието на земекопна техника, Съдът намира следното: Безспорно е установено, че трактор

„Беларус МТЗ - 5 МС“, с червен цвят, заводски номер 36633, без регистрационни табели е собственост на жалбоподателя, видно от договор за покупко – продажба от 09.08.2014г. Независимо, че няма свидетели – очевидци на момента с разкопаването с горепосочения трактор, това обстоятелство се установява по косвен път, от показанията на свидетелите М., К., Н., А. и Л.. Св. М. заявява, че често е помагал на жалбоподателя при изкопни дейности с горепосочената машина. Потвърждава, че в деня на установяване на нарушението е бил с нарушителя отново с такава цел. Свидетелите К., Н., А. и Л. заявяват, че са заварили Б.М. на мястото на извършване на деянието с трактора му, като в последствие е избягал и е бил установен в дома си, където е бил и въпросния трактор, с лопата, туба и кирка, заснети по-рано от св. А., пръст, сходна с пръстта от м „Калето” в каросерията на камионче и артефакти, подробно описани от свидетелите. Свидетелят Л. – археолог с опит е категоричен, че изкопите в м „Калето”, са били направени видимо със земекопна машина, каквато е горепосочения трактор.

Обстоятелството, че АНП започва без издаване на АУАН не представлява административно нарушение и основание за отмяна на НП, тъй като попада в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН „Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган”. С вх. № 11-00-70/01.04.2019 г. в Министерство на културата (МК) е получено Постановление на Окръжна прокуратура (ОП) - Бургас от 27.03.2019 г. с техен изх. № 17554/2017 г. от 28.03.2019 г., за прекратяване на досъдебното производство по преписка № 17554/2017 г. на същата прокуратура, т.е. настоящият случай, попада в тази хипотеза и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, са несъстоятелни.

Съдът кредитира изцяло дадените от горепосочените свидетели показания, като намира същите за логични, последователни, безпротиворечиви, безпристрастни, взаимно допълващи се и подкрепени от останалите събрани и приложени по делото доказателства, още повече, че горепосочените свидетели са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и независимо от родствените връзки на св. М. с жалбоподателя, няма индиция за тяхната заинтересованост.

В показанията на горепосочените свидетели не са открити вътрешни противоречия, които да изключват достоверността им в тяхната цялост. Горепосочените показания, депозирани в настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с извършеното деяние от страна на жалбоподателя, квалифицирано като съставомерен състав на чл.200в ал. 2 от ЗКН.

Преценявайки горепосочените писмени и гласни доказателства, Съдът намира, че те съставляват в своята съвкупност система от факти, свързани помежду си с основния факт, представляват отделни звена от веригата, намират се в хармония и водят до извод, който е единствено възможен, изключващ всички останали, относно авторството на административното нарушение.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано в тази му част, поради което следва да бъде потвърдено.