Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1968 от 25.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1049/2022
Вид
Определение № 1968
Подписан
25.05.2022
В сила
25.05.2022
Състав
Марин Георгиев Маринов, Ралица Цанкова Райкова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1968 гр. Варна, 25.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100501049 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпили:

1 / въззивна жалба вх. № 47804

/ 29.11.2021г., подадена от

„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от Валентин Вълканов – управител, срещу Решение № 1717 / 17.11.2021г., постановено по гр.д. № 11110 / 2021г. на ВРС, 24 с-в, В ЧАСТТА , в която са отхвърлени предявените от “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, срещу В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *****, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за разликата над присъдената сума от 461, 07 лв. до претендираната от 791, 55 лв., представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в с. Кипра, ул.”Христо Гайдаров” № 19, Община Девня за периода от 09.08.2018г. до 13.09.2018г. и от периода от 05.06.2020г. до 01.02.2021г. , във връзка с която са издадени фактури на 13.09.2018г. и за времето от 08.07.2020г. до 03.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението и за разликата над присъдената сума от обезщетение за забава в размер на 61, 03 лв. до претендираната от 73, 73 лв., както следва:

1 ./ Фактура № 1221205784 от 13.09.2018 г. в размер на 4,64 лв. за периода от 09.08.2018 г. до 13.09.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 0,07 лв.; 2./ Фактура № 1221205786 от 13.09.2018 г. в размер на 35,00 лв. за периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 8,02 лв.; 3 ./ Фактура № 1221384841 от 08.07.2020 г. в размер на 30,61 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 08.07.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,90 лв.; 4./ Фактура № 1221392736 от 06.08.2020 г. в размер на 43,73 лв. за периода от 1

08.07.2020 г. до 24.07.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,36 лв.; 5./ Фактура № 1221392741 от 06.08.2020 г. в размер на 45,91 лв. за периода от 24.07.2020 г. до 06.08.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,47 лв.; 6./ Фактура № 1221403248 от 09.09.2020 г. в размер на 59,03 лв. за периода от 06.08.2020 г. до 02.09.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,62 лв.; 7./ Фактура № 1221411348 от 06.10.2020 г. в размер на 48,10 лв. за периода от 02.09.2020 г. до 02.10.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,78 лв.; 8./ Фактура № 1221420392 от 05.11.2020 г. в размер на 28,43 лв. за периода от 02.10.2020 г. до 03.11.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,81 лв.; 9./ Фактура № 1221431991 от 10.12.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 03.11.2020 г. до 10.12.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,21 лв.; 10./ Фактура № 1221437044 от 06.01.2021 г. в размер на 41,60 лв. за периода от 10.12.2020 г. до 04.01.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,47 лв.; 11./ Фактура № ********** от 03.02.2021 г. в размер на 22,14 лв. за периода от 04.01.2021 г. до 01.02.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,08 лв., за които суми е издадена заповед № 1460/29.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6198/2021г. на ВРС.

2 / насрещна въззивна жалба с вх. N o 3232 / 19.01.2022г. , подадена от В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *****, , срещу Решение № 1717 / 17.11.2021г., постановено по гр.д. № 11110 / 2021г. на ВРС, 24 с-в, В ЧАСТТА, в която е прието за установено в отношенията между страните, че В. К. К., ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, гр. Варна сумата от 421, 43 лв. /четиристотин двадесет и един лева и четиридесет и три ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в с. Кипра, ул.”Христо Гайдаров” № 19, Община Девня за периода от 13.09.2018г. до 05.06.2020г. и за времето от 01.02.2021г. до 02.03.2021г., във връзка с която са издадени фактури за времето от 11.10.2018г. до 09.06.2020г. и на 05.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 52, 92 лв. /петдесет и два лева и деветдесет и две ст./, както следва:

1./ Фактура № 1221215264 от 11.10.2018 г. в размер на 6,26 лв. за периода от 13.09.2018 г. до 11.10.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 1,39 лв.; 2./ Фактура № 1221221696 от 08.11.2018 г. в размер на 4,18 лв. за периода от 11.10.2018 г. до 08.11.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 0,89 лв.; 3./ Фактура № 1221229685 от 05.12.2018 г. в размер на 4,18 лв. за периода от 08.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 0,86 лв.; 4./ Фактура № ********** от 07.01.2019 г. в размер на 4,20 лв. за периода от 05.12.2018 г. до 07.01.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 0,83 лв.; 5./ Фактура № 1221245842 от 06.02.2019 г. в размер на 4,28 лв. за периода от 07.01.2019 г. до 06.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 0,81 лв.; 6./ Фактура № 1221256043 от 12.03.2019 г. в размер на 4,28 лв. за периода от 06.02.2019 г. до 12.03.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 0,77 лв.; 7./ 2

Фактура № 1221264105 от 11.04.2019 г. в размер на 4,28 лв. за периода от 12.03.2019 г. до 11.04.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 0,73 лв.; 8./ Фактура № 1221275634 от 16.05.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 11.04.2019 г. до 16.05.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1,73 лв.; 09./ Фактура № 1221280926 от 13.06.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 16.05.2019 г. до 13.06.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1,64 лв.; 10./ Фактура № 1221287675 от 10.07.2019 г. в размер на 107,16 лв. за периода от 13.06.2019 г. до 10.07.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 15,63 лв.;

11./ Фактура № 1221297214 от 15.08.2019 г. в размер на 64,30 лв. за периода от 10.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 8,73 лв.;

12./ Фактура № 1221304451 от 12.09.2019 г. в размер на 64,30 лв. за периода от 15.08.2019 г. до 12.09.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 8,23 лв.;

13./ Фактура № 1221313081 от 10.10.2019 г. в размер на 21,43 лв. за периода от 12.09.2019 г. до 10.10.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 2,58 лв.;

14./ Фактура № 1221319967 от 07.11.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 07.11.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1,21 лв.;

15./ Фактура № 1221329019 от 05.12.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 07.11.2019 г. до 05.12.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1,12 лв.;

16./ Фактура № 1221336675 от 08.01.2020 г. в размер на 10,75 лв. за периода от 05.12.2019 г. до 08.01.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,02 лв.;

17./ Фактура № 1221344319 от 06.02.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 08.01.2020 г. до 06.02.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,95 лв.;

18./ Фактура № 1221354175 от 11.03.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 5 06.02.2020 г. до 06.03.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,94 лв.;

19./ Фактура № 1221362366 от 09.04.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 06.03.2020 г. до 09.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,94 лв.;

20./ Фактура № 1221370892 от 14.05.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 09.04.2020 г. до 14.05.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,84 лв.;

21./ Фактура № 1221377611 от 09.06.2020 г. в размер на 15,30 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.06.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,07 лв.;

22./ Фактура № 1221454136 от 05.03.2021 г. в размер на 19,93 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми е издадена заповед № 1460/29.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6198/2021г. на ВРС.

В ъ в въззивната жалба вх. № 47804 / 29.11.2021г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, се излага, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно. Счита, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че за времето 09.08.2018г. до 04.01.2021г. в карнета не бил полаган подпис нито от абоната, нито от негов представител.

Сочи, че съгласно чл.23, ал. 4 от ОУ в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет не е необходим подпис на абоната или лице осигурило достъп, какъвто бил и настоящия случай. За извършените действия жалбоподателят бил спазил изискванията на Общите условия и Наредба №4/2004г. на МРРБ, като бил съставил констативен протокол в 3 присъствието на лице, осигурило достъп на служители на „ВиК-Варна"ООД за извършване на смяната. Отделно от това съдът бил пренебрегнал факта, че с отговора на исковата си молба, К. бил признал дължимостта на фактура №1221454136 от 05.03.2021г. С така направеното признание, следвало да се приеме, че същият е признал дължимостта и на предходните издадени фактури, тъй като горепосочената фактура била формирана като разлика между старо и ново показание на водомера, като предходните фактури не били оспорени от него по реда на чл.34 от ОУ на В и К оператора. Моли се решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от В.К.К.. В отговора на въззивната жалба оспорва доводите на „ВиК – Варна“ ООД. Сочи, че съгласно Раздел трети „Закриване на партида", чл. 64, ал. 1 от Общите условия „Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или право на ползване." Именно в тази връзка един от съсобствениците на имота, а именно В.К. бил признал единствено последната фактура на стойност 19.93 лева. В случая В.К. бил приел задължението единствено и само за потребената услуга в размер на 19.93 лева. т. к. за предходния период от 13.09.2018 год. до 03.02.2021 год. задължението било на друго лице абонат- Т. Т. Г.. В.К. бил съсобственик с Т. Т. Г., като вторият продължавал да притежава и съответно да ползва ВиК услугите, т. к. с НА бил продал само част от идеалните части на процесното дворно място. В тази връзка от разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от Общите условия следвало, че когато правата на потребител се притежавали от няколко лица, В и К операторът следвало да открие партида на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества или при липса на такъв количествата да се разпределят по равно до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. В тази връзка и неправилно било твърдението, че с направеното признание за дьлжимостта на фактура № 1221454136 от 05.03.2021 г., следвало да се приеме, че В.К. бил признал дължимостта и на предходните издадени фактури.

В подадената насрещна въззивна жалба преповтаря изложеното в отговора на въззивната жалба, като допълва, че след като В.К. и Т. Г. били съсобственици, то и като страна в процеса не бил конституиран Т. Г., а и не бил изяснен въпросът за това кой е ползвател на имота. В случай, че се приемело, че двамата са ползватели, то и сумите следвало да се разпределят поравно. Твърди, че не бил разписван споразумителен протокол по реда на чл. 59, ал. 4 от ОУ. В приложената справка от 22.07.2021 год. за недобора на частен абонат, бил посочен В.К., като абонат с клиентски номер, но от същата справката било видно, че абонат в периода 13.09.2018 год. до 03.02.2021 год. било лицето Т. Т. Г.. т. е. същият бил и ползвател. Отчетените показания за 4 абонат В. К. К. били от 05.03.2021 година и обхващали периода 01.02.2021 год. до 02.03.2021 год., за което в справката било посочено, че се дължи сумата от 19.93 (деветнадесет лева и 93 ст.) лева. От друга страна, ако се приемело, че Т. Т. Г. не бил вече ползвател, то разпоредбата в Раздел трети „Закриване на партида", чл. 64. ал. 1 от ОУ била категорична, че ако предишният собственик или ползвател не закриел партидата си, В и К операторът събирал дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател. Именно поради това в приложената към исковата молба справка бил посочен за частен абонат Т. Т.