Решение № 8717 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8717 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110149399 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на „М..." ЕООД, ЕИК ....., с адрес: гр. С.... представлявано от управителя със съдебен адрес: гр. С..... чрез адв. Г. спрямо „З...." АД, ЕИК ...., представлявано от Изпълнителните директори чрез юрисконсулт П..

Излага се, че на 29.09.2025г, е настъпило ПТП между л.а. марка „Киа" модел „К5" с рег. № СВ ... ХЕ и л.а. марка „Ауди", модел „АЗ" с per. № СА ...

НН, при което ЛА „Ауди", който като се е движил по ул.„Васил Кънчев" непосредствено след кръстовището на улицата с бул.„Владимир Вазов" след ЛА „Киа" на разстояние, което не му позволява да спре, при намаляване на скоростта от водача на ЛА „Киа“ водачът на ЛА Ауди удря ЛА „Киа“ в задната част.

Излага се, че за гореописаното ПТП е съставен протокол за ПТП № 1830923 от 29.9.2025г. с отразяване, че вина за случилото се носи водачът на ЛА „Ауди", модел „АЗ" и е съставен АУН за случилото се.

Твърди се, че увреденият ЛА „Киа" модел „К5" е собственост на ищеца „М..." ЕООД като за нанесените на ЛА увреждания по задна броня, основа на задна броня, задна маска, външни задни леви светлини комплект, капак на багажник, декоративна лайстна на задна броня, заден ляв светлоотразител, 1 заден десен светлоотразител, греда на задна броня средна, лява и дасна панта на заден капак, капак на сенник на задна броня описани в опис, който е изготвен от служител на ответника и по повод наличие за ЛА „Ауди" към датата на случилото се - 29.9.2025г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при „Лев инс" АД, е заведена щета за обезщетяване на вредите от случилото се ПТП.

Навежда се, че след оглед и представяне на исканите от застрахователя документи ЗК „Лев инс" АД е изплатило застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 2540.48 лева като се твърди, че за възстановяване вредите по автомобила е била нужна сумата от 7540,48 лева, от която след приспадане на платената от застрахователя е останала дължима сума от 5000 лева, от която първоначално се търси само част в размер на 1000 лева.

С горните твърдения се желае решение за тази сума като частичен иск от цялата в размер на 5000 лева и се търси законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди от датата на завеждане на исковата молба – 20.10.2025г. до окончателното плащане се претендира решение в този смисъл. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва само досежно стойността, необходима за ремонт по отстраняване на щетите като се навежда, че за горницата от платената от застрахователя искът е недоказан. Ангажират се доказателства.

В съдебно заседание от 24.03.2026г. е прието изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК като съдът е приел, че е сезиран с иск в размер на 2556.46 евро, заявен изцяло спрямо ответника.

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание чл.146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване съдът приема, че на исковата дата и място между ЛА Киа , модел К5 с рег. № СВ ... ХЕ и ЛА „Ауди А3“ с рег. № СА ... НН се е случило процесното ПТП при вина на водача на ЛА Ауди А3 и с уврежданията по описа на застрахователя – ответника, който е застраховател на водача на ЛА „Ауди А3“ по гражданската му отговорност. Установява се и е безспорно в 2 процеса, че е била образувана щета при ответния застраховател с № 30005000-25-000431, по която не се спори между страните е изплатено обезщетение за исковите вреди в размер на 2540.48 лева или 1298.93 евро.

Спорно е дали така определеното от застрахователя и платено обезщетение е адекватно и отговаря на действително претърпените от собственика на ЛА вреди, с оглед на което съдът е допуснал и назначил САвЕ, която е приета без възражения от страните.

От прието заключение на вещото лице Й., което съдът приема за обективно и пълно се установява, че стойността, необходима за възстановяване на ЛА „Киа К5“, с peг. № СВ...ХЕ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 7803,88 лв. или 3990,06 евро. Съдът не е допуснал задача към вещото лице за даване на стойност по възстановяване на автомобила по цени на алтернативни части тъй като настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер, необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор, извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.

Установеният размер на действителните вреди е в размер на сумата от 7803.88 лева или 3 990.04 евро. Следва да се вземе предвид заплатеният размер на обезщетение от ответника в размер на 2540.48 лева или 1298.93 евро преди образуване на настоящото производство. Непогасеният остатък възлиза на сумата от 2691.11 евро, но искът е предявен за сумата от 2556.46 евро, което дава основание на съда да уважи иска в пълен размер.

При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на 3 законната лихва от момента на завеждане на иска е само по отношение на предявената част от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК, когато е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част - в този смисъл Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. дело № 2022/2020 г. на I т.о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 1000 лева или 511.29 евро следва да бъде присъдена, считано от подаването на исковата молба, а върху пълния размер от 2556.46 евро – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК, а именно – 24.03.2026г.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК за ищеца възниква правото за присъждане на разноски, които съобразно списъка по чл.

80 от ГПК са в размер на 593 евро като сбор от 108 евро за държавна такса, 153 евро за заплатено възнаграждение на вещо лице и 332 евро за възнаграждение на адвокат.

Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З...." АД, ЕИК ...., представлявано от Изпълнителните директори чрез юрисконсулт П. да заплати на „М...“ ЕООД, ЕИК ..... сумите, както следва:

318,76 евро на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 496, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на лек автомобил марка „Киа К5“, с peг. № СВ...ХЕ, настъпили вследствие на ПТП, случило се на 29.09.2025г между л.а. марка „Киа" модел „К5" с рег. № СВ ...

ХЕ и л.а. марка „Ауди", модел „АЗ" с per. № СА ... НН по вина на водача на ЛА „Ауди А3“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника ведно със законната лихва върху сумата от 511.29 евро, считано от 20.10.2025г. до погасяване на задължението, и законна лихва върху сумата от 2556.56 евро, считано от 24.03.2026 г. до погасяване на задължението и ОСЪЖДА „З...." АД, ЕИК ...., представлявано от Изпълнителните директори чрез юрисконсулт П. да заплати на „М...“ ЕООД, ЕИК ..... на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 593 евро, представляваща разноски по делото.

4

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5