Решение № 2305 от 23.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2305 гр. София, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100511531 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 136919/10.06.2019 г., постановено по ГД № 22303 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд (СРС), е отхвърлен предявеният от Т. П. Т. срещу М. П. АНГ., М. Е.А. и Р. Е.. АНГ. иск за делба на апартамент № 38, находящ се гр. София, ж. к. „Гео Милев“, ул. „*******“ *******, вх. ****** ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски в първоинстанционното производство в размер на 2380 лева и държавна такса за образуване на делото в размер на 100 лева.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на ищецът Т.Т., като в депозираната жалба се излагат доводи за неговата неправилност, в частност противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила при ценене на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В депозираната въззивна жалба се излагат съображения, че процесният недвижим имот е бил собственост на бащата на жалбоподателя и ответницата М.А. при квоти от по 1/2 ид. ч.

Впоследствие, ответницата е прехвърлила на сина си – Р.А., притежаваната от нея 1/2 и д . ч. от имота с договор за дарение. Поради изложеното, според жалбоподателя, следва същият да бъде допуснат до съдебна делба при квоти: 1/4 ид. ч. за ищеца, 1/4 ид. ч. за ответницата М.А., и 1/2 ид. ч. за ответника Р.А., а искът за делба следва да се 1 отхвърли по отношение на ответника М.А.. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, че ответникът М.А. е придобил 1/2 ид. ч. въз основа на осъществено давностно владение. Според жалбоподателя в хода на първостепенното производство, несъмнено е установено, че съставеното от П.П. саморъчно завещание в полза на ответника М.А. е нищожно, доколкото не е съставено от наследодателя.

Нищожното завещание не е произвело действие, поради което и ответникът не може да черпи права въз основа на осъществено давностно владение, а на основание чл. 34 от ЗЗД е длъжен да върне полученото. Изтъква се, че не е съобразено, че между ищеца и ответницата М.А. е проведено производство за съдебна делба на процесния недвижим имот, като исковата молба е вписана в Служба по вписванията при СРС на 11.05.2011 г., като с предявяването на иска, давността е спряла да тече. Давността била прекъсната и с депозиране на молбата за отмяна на влязло в сила решение, вписана на 28.05.2015 г. Исковата молба за делба по предходното дело била известна на ответника М.А., доколкото в производството страна била неговата майка – М.А.. Поради изложеното и първостепенното решение се явявало недопустимо по отношение на ответника М.А.. Възразява се срещу кредитирането на свидетелските показания на свидетелите В.П. и Е. А.. Посочва се, че първоинстанционният съд не е установил началото на давностното владение, което опорочава постановеното решение. Излагат се доводи, че с обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК жалбоподателят е посочил, че както преди, така и след смъртта на баща си, е посещавал процесния недвижим имот.

Навеждат се съображения, че извършването на ремонтни дейности от ответниците М. и Р.А.и може да се основава на заем за послужване или на търпими действия от тяхна страна. Поради изложеното се претендира първостепенното решение да бъде отменено, като процесният недвижим имот бъде допуснат до съдебна делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от М.А., М.А. и Р.А., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Излагат се доводи за правилност на първоинстанционното решение. Възразява се срещу участието в производството по делба на ответницата М.А., доколкото още през 1997 г., същата е прехвърлила притежаваната от нея идеална част от собствеността. Посочва се, че депозираната молба за отмяна на влязло в сила решение няма отношение към осъществяваното давностно владение на ответника М.А.. В тази насока се излагат съображения, че наследодателят П.П. е оставил завещание на своя внук – ответника М.А., за притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, което е вписано в служба по вписванията при СРС на 09.08.2005 г., като впоследствие ответникът се е сдобил с констативен нотариален акт. Поради изложеното се възразява, че от 2005 г. до април 2016 г., когато е предявен искът за делба, от страна на ответника е осъществявано давностно владение, продължило необезпокоявано повече от 10 години, поради което посочената идеална част е придобита по давност. Излагат се съображения, че се касае за възникнала смесена съсобственост, не наследствена, 2 поради което съобразно разясненията на Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяване. Предвид изложеното въззиваемите страните молят първостепенното решение да бъде потвърдено като в тяхна полза бъдат присъдени разноски в производството.

По делото е постъпила и въззивна жалба срещу Решение № 20128822/01.06.2021 г., постановено по ГД № 22303 по описа за 2016 г. на СРС, с което е оставена без уважение претенцията на жалбоподателя за допълване на Решение № 136919/10.06.2019 г., постановено по същото ГД № 22303/2016 г. по описа на СРС, в частта, с която е поискано отмяна на констативен нотариален акт за собственост на основание завещание № 68, том I, дело № 61/01.09.2005 г. на нотариус Б. Тасков а с район на действие – СРС. В депозираната жалба се излагат съображения, че съдът не е изпълнил указанията на въззивната инстанция за произнасяне по направената претенция. Навеждат се доводи, че съдът е следвало да допусне съдебна делба и да отмени издадения констативен нотариален акт. Поради изложеното се претендира обжалваното съдебно решение да бъде отменено.

В указания срок е постъпил отговор по депозираната въззивна жалба от ответниците М.А., М. А. и Р.А., с който се излагат съображения за правилност на постановеното Решение № 20128822/01.06.2021 г., постановено по ГД № 22303/2016 г. по описа на СРС. Навеждат се доводи, че с отхвърляне на иска за делба, съдът не е длъжен да отменя издадения констативен нотариален акт. Поради изложеното претендират първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като в тяхна полза бъдат присъдени разноските в производството.

Постъпила е и частна жалба срещу Определение № 94317/20.05.2020 г., постановено по ГД № 22303/2016 г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на Решение № 136919/10.06.2019 г., постановено по ГД № 22303/2016 г. по описа на СРС, в частта за разноските. В депозираната частна жалба се излагат доводи, че присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, поради което следва да бъде намалено.

В срока по чл. 276, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на депозираната от ищеца частна въззивна жалба от ответниците, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. Възразява се, че заплатеното и присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответниците е съобразено с фактическата и правна сложност на производството. Поради изложеното претендират депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна 3 страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, депозирана от Т. П. Т. срещу М. П. АНГ., М. Е.. АНГ. и Р. Е.. АНГ. , с който се предявява иск с правно основание чл.

34 от ЗС за делба на апартамент № 38, находящ се гр. София, Ж.К. ****** ул.

“*******” *******, вх. *****

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът и ответницата М.А. се явяват наследници на техния баща – П.А.П.. Процесният недвижим имот бил придобит от наследодателя П.П. и ответницата М.А. при квоти от по 1/2 ид. ч. Праводателят П.П. придобил собствеността върху посочената 1/2 ид. ч. като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по реда на ЗТСУ, който бил негова индивидуална собственост. Излагат се доводи, че с влязло в сила Решение по ГД № 8914/2011 г. по описа на СРС е допуснато извършване на делба на процесния недвижим имот между ищеца и ответницата М.А. при квоти от по 1/2 ид. ч. Въпреки изложеното, от страна на тримата 4 ответници била подадена молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 304 от ГПК с мотив, че не участват всички страни в производството, като ответниците Р.А. и М.А. също били носители на правото на собственост. С Определение № 321/23.09.2015 г., постановено ГД № 4199/2015 г. по описа на ВКС, молбата за отмяна била оставена без уважение, с мотиви, че при неучастието на някой от съделителите в делбеното производство, делбата е нищожна. Към депозираната молба по реда на чл.

304 от ГПК били приложени и писмени доказателства, които до този момент не били известни на ищеца, както следва: договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 160, том 15, дело № 2900/1997 г. на нотариус с район на действие – СРС, по силата на който М.А. е прехвърлила на Р.А. притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, и саморъчно завещание, съставено от П.П. от 20.05.2004 г., по силата на което П.П. е завещал на ответника М.А. притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Въз основа на саморъчното завещание бил съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на завещание № 68, том 1, дело 61/01.09.2005 г. на нотариус с район на действие – Софийски районен съд. Навеждат се доводи, че допуснатата съдебна делба с Решение по гр. д. № 8914/2011 г. по описа на СРС е нищожна, доколкото не са участвали в същата всички страни в производството. От правна страна се оспорва представеното към молбата за отмяна саморъчно завещание, доколкото същото не е изпълнено от наследодателя П.П., поради което се явява нищожно. При условията на евентуалност се възразява, че саморъчното завещание се явява унищожаемо, доколкото от 1992 г. наследодателят П.П. бил в тежко здравословно състояние поради получен изсхемичен инсулт, деменция и склероза. Поради изложеното се оспорва М.А. да е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот въз основа на саморъчно завещание и се претендира на констативния нотариален акт да бъде отменен до посочената част. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи възраженията за нищожност и унищожаемост на представеното саморъчно завещание, се претендира да се намали завещателното разпореждане и да се възстанови запазената част на ищеца от наследството на П.П..