Решение № 2461 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2461 гр. ...., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря Г. ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110143608 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част III, глава X, чл. 310 и сл. ГПК.

Ищцата Й. Л. Н. е предявила срещу ответника „ОЛИМП-Ю.В. - ....“ ЕООД обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване наложеното й наказание „дисциплинарно уволнение“ за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „мениджър покупкопродажби” при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 3) за заплащане на парично обезщетение за периода от 02.06.2023г. до 31.07.2023г., през който не е полагала труд по трудово правоотношение вследствие на уволнението й, в размер на 5156 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2023г. до окончателното плащане (съгласно уточнителни молби с вх. № 236986/23.08.2023г. и с вх. № 350095/05.12.2023г.). Претендира разноски.

Ищцата твърди, че е работила по безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността „мениджър покупко-продажби“. Твърди, че уволнението й, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение от 30.05.2023 г., връчена на ищцата на 02.06.2023 г., е незаконно. Излага конкретни съображения, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание била грубо нарушена, тъй като работодателят не изслушал предварително обясненията й. Освен това поддържа, че заповедта не отговаряла на изискването за мотивираност, тъй като в същата не било посочено в какво се състоят нарушенията, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност.

Според ищцата липсвало фактическо основание за налагане на наказанието.

1

Дисциплинарните простъпки не представлявали нарушение на трудовата дисциплина, защото работодателят не е давал указания за начина на сключване на сделки, а ищцата съобразила трайно установената практика в работата си. Твърди, че е поискала от работодателя да прекрати трудовото й правоотношение, като го уведомила, че при липса на съгласие от негова страна следва да счита уведомлението за едностранно предизвестие.

Вместо да се съобрази с искането на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение между страните ответникът упражнявал тормоз върху нея, поставяйки я в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Изтъква чистото си дисциплинарно минало. Предвид изложеното, моли съда да отмени уволнението й и да я възстанови на заеманата преди това длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното й уволнение, като заедно с това й присъди и законната лихва върху обезщетението за оставане без работа, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Прави възражение за неспазване давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от ищцата виновно. Сочи, че поискал от ищцата писмени обяснения, но тя отказала да ги депозира, което обстоятелство било удостоверено с подписите на трима свидетели, присъствали при връчването. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Преди да бъде разгледан спорът по същество, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за погасяване по давност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ поради предявяването му след изтичане на установения в чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. 2 КТ срок. Съгласно цитираните разпоредби исковете по трудови спорове относно прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок, който започва да тече от деня на прекратяването. Относно деня на прекратяване на трудовото правоотношение чл. 335, ал. 2 КТ предвижда три хипотези: 1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Няма спор в настоящия случай, че основанието, което е използвал работодателят за прекратяване на трудовия договор на ищцата – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, не изисква отправяне на предизвестие до служителя. Следователно, денят на прекратяване на трудовото правоотношение между страните ще бъде определен по предвидения в чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ начин, а именно - от момента на получаването на 2 писменото изявление за прекратяването на договора. Не е спорно обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от момента на получаване от ищцата на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение от 30.05.2023 г., връчена й на 02.06.2023 г., а исковата молба по настоящото дело е изпратена по пощата на 01.08.2023 г., т.е., преди изтичането на предвидения в закона двумесечен срок. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.

Възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно от ответника с отговора на исковата молба, но разгледано по същество, се явява неоснователно, доколкото меродавна за предявяването на исковата молба следва да бъде датата на пощенското клеймо, а именно 01.08.2023 г.

По делото е безспорно и от приетите писмени доказателства съдът приема за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „мениджър покупко-продажби” при ответника, както и че същото е прекратено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение от 30.05.2023 г., подписана от управителя .........., връчена на ищцата на 02.06.2023 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени две групи нарушения на трудовата дисциплина: неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила (чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ) и злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя, както и разпространяване на поверителни за него сведения (чл. 187, ал. 1, т. 3 вр. чл. 190, ал.

1, т. 4 КТ)

Дисциплинарната отговорност на служителя е уредена с разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят или определено от него лице или друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал.

1 КТ).

Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя, който по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание, както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.

В конкретния случай твърденията на ищцата за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна 3 защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с неизслушване от страна на работодателя на обясненията на ищцата преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение; немотивираност на заповедта, изразяващо се в непосочване в какво се състоят нарушенията и липса на фактическо основание за налагане на наказанието; липса на нарушение на трудовата дисциплина.

Установява се от представеното по делото искане за даване на обяснения от 16.05.2023г., че преди налагане на наказанието от ищцата са изискани писмени обяснения за описаните в заповедта за уволнение нарушения. Ищцата оспорва искането да й е било връчено и твърди, че е антидатирано. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ............................, работещи по граждански, респ. по консултантски договор с ответника, снети в откритото съдебно заседание по делото от 12.12.2023 г.

Свидетелят ......... съобщава, че на 16.05.2023 г. в офиса на работодателя (ответник по настоящото производство) се е провела среща, на която са се поискали писмени обяснения на служителя Й. Н. (ищца по настоящото производство). Твърди, че Й. Н. е отказала да ги даде с думите „нищо няма да пиша, нищо няма да кажа, аз съм виновна“. При това положение управителят .... прочела на Й. Н. искането за обяснения във връзка с трите сделки, по които Й. е работила и по които били открити проблеми. Съгласно показанията на свидетеля ......... ищцата Й. Н. отказала да подпише искането, при което си тръгнала и не се появила повече, а присъстващите се подписали в качеството им на свидетели на станалото.

Свидетелят ......... изрично посочва, че на 16.05.2023 г. се е подписала като свидетел на отказа на Й. да даде обяснение.

От показанията на свидетеля ..... по делото се установява, че е присъствала на срещата на 16.05.2023 г. в офиса на работодателя, на която среща управителят е поискал обяснение от Й. относно три сделки, в които е участвала и по които са установени нередности. Твърди, че Й. категорично е отказала да говори, казала е единствено, че тя е виновна, вследствие на което управителят .... е прочела на Й. искането за обяснение и е поискала от последната да каже дали наистина се е случило по този начин. Свидетелят ..... разяснява, че Й. категорично отказала да подпише документа, станала и си тръгнала, без да го вземе. Била е поканена писмено да обясни ситуацията относно трите сделки преди да й се връчи искането за обяснение, но тя категорично е отказала да напише каквото и да е.

След дължимата се внимателна преценка и анализ и при отчитане евентуалната им заинтересованост съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, логични и последователни, поради което достига до извод, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена и правото на защита на служителя в дисциплинарното производство е осигурено. За да се счита спазен законът, е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения от служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни нарушения, и те да са достигнали до него (Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение ). Съгласно Решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, когато при дисциплинарна процедура по КТ работодателят пряко поиска 4 писмени обяснения, това снема от него задължението от лично изслушване на служителя, но без да променя следващото се от характера на трудовите задължения правило, че обясненията се дават веднага след като са изискани и когато са поискани устно, те се дават непосредствено. Ето защо съдът не споделя тезата на ищцата, че правото й на защита в дисциплинарното производство е било нарушено поради неизслушване от страна на работодателя на обясненията й.