Решение № 138 от 26.11.2024, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. З., 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100178 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от М. Р. К., ЕГН**********, адрес: обл. С., общ. З., с. Д., ул. ,,Р.“ № , чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № против ОБЩИНА З., БУЛСТАТ 000614938, с адрес: област С., общ. З., гр. З. ул. „С. С.“ №, представлявана от М. М. Я. – Кмет на общината.

Ищецът, чрез адв. В. твърди, ч е в границите на ПИ № ***, област С., община З., с. Д., вид собств. „Общинска частна“, вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“, целият имот с площ 3159 кв. м., стар номер 140005, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18113/15.01.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, притежава и е собственик на реална част от него, с площ 440 кв. м., находяща се в североизточната част на имота, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***.

Пълномощникът на ищеца твърди, че от 1960 г., владее реалната част от имота, описан по-горе явно и необезпокояван от никого,облагородил го и имота е с ясни поставени граници - синори. Ищецът е този, който обработва и владее процесната реална част ежегодно от 1960 г., като имотът е бил първоначално нива, която се засаждала с различни селскостопански култури картофи, тютюн, пшеница. Имотът от преди 7-8 години е превърнат в ливада, която се почиства и коси ежегодно.

1

Пълномощникът на ищеца сочи, че при направена справка установил, че процесният имот включително и неговата реална част от 440 кв. м. от имота е записан като стопанисван от община З. и попадаща в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор ***, област С., община З., с. Д., вид собств. „Общинска частна“, вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“, площ 3159 кв. м., стар номер 140005, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-113/15.01.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК с граници и съседи, имоти с идентификатори ***;

***; ***, включително и собствената на ищеца реална част от него с площ 440 кв.м., никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община З. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други, образувани въз основа на тях земеделски организации, не е отнеман или одържавяван в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Ищецът, чрез пълномощника си сочи още, че при позоваване за изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици В периода от 1960 г. до настоящия момент, вкл. не е прекъсвал и не е губил владението върху имота, същият този имот постоянно явно и необезпокояван от никого е владян от него като свой. Процесният имот не е бил внасян в блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението му или неговият праводател чрез отчуждаване или одържавяване.

По този начин и Община З. не е могла да стане собственик на имота предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. Във връзка с горното, в общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ (Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 ГПК).

Пълномощникът на ищецът сочи още, че процесният имот, никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не е бил отчуждаван и одържавяван. Съгласно чл.

10 от същия ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, но които 2 фактически или юридически са били отнети от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/ или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане (ограничаване) от държавата на правото на лична (частна) собственост по отношение на определена категория имоти - земеделските земи.

След като спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.

На следващо място, следва да се отбележи и обстоятелството, че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част от земеделски имот, то за доверителят му е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесната реална част от имот с идентификатор ***, в землището на с. Д., общ. З..

Цитира, че съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по Гр. д. № 1716/2015 г., Първо г.о.; Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на Първо г.о.; Решение № 102/30.05.2016 г, по гр.д.

№ 5728/2015 г. на Първо г.о.; Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на Второ г.о. ; Решение № 67/16.06.2017 г., по гр. д. № 3533/2016 г. на Второ г.о.; Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., Г. К., Второ г.о. на ВКС), забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай.

Адв. В. твърди също, че не е налице забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ, доколкото ВКС в редица свой решение приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност, на каквато в случая се е позовал ищеца (Решение № 36 от 09.09.2020 г., по гр.д. № 3117/2019 г., Първо г.о., по описа на ВКС, Решение № 107 по гр. д. № 434/2009 г., Второ г.о., по описа на ВКС).

С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае спрямо ответника Община З., Код по БУЛСТАТ: 000614938 адрес: област С., общ. З., гр. З., п.код ****, ул. „С. С.“, № представлявана от М. М. Я., Кмет, че ищецът М. Р. К. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ.

З., с. Д., ул. „Р.“ № е собственик на основание давностно владение на реална част с площ 440 кв. м., находяща се в североизточната част на Поземлен имот с идентификатор ***, област С., община З., с. Д., вид собств.

„Общинска частна“, вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“ с обща площ 3159 кв. м., стар номер 140005, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-113/15.01.2018 г. на Изпълнителен директор на 3

АГКК, с граници и съседи, имоти с идентификатори: ***;

***; ***.

В съдебно заседание пълномощникът поддържа иска и моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 ГПК, като не претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответникът Община З., чрез юрк. З. Ц., в който заявява, че намира претенцията на ищеца М. Р. К. за неоснователна и недоказана. Юрк. Ц. сочи, че имота предмет на настоящото производство е земеделска земя, общинска собственост, на осн. чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

В съдебно заседание на 30.10.2024 г., юрк. Ц. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият да бъде уважен.

Представя пълномощно с права да признае иска.

Като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното.

От СГКК, гр. С. е приложена по делото скица на Поземлен имот № 15696845-08.07.2024 г. за ПИ с идентификатор ***, от която се установява, че площта на имота е 3159 кв.м., трайно предназначение на територията „Земеделска“; начин на трайно ползване „Нива“, категория на земя „Осем“. Като собственици е посочена Община З., с Булстат 000614938, за площ от 3159 кв.м. от правото на собственост, съгласно Протокол на ПК за предоставяне на земи за стопанисване от общината по чл. 19 ЗСПЗС № 1/24.07.2008 г., издаден от ОСЗ З.. Не са посочени сгради, които да попадат в имота. Не са посочени и носители на други вещни права по данни от КРНИ.

По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. С..

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изпълнено. От същото, съдът приема за установено, че процесният имот е с граници и съседи, имоти с идентификатори: ***;

***; ***, съгласно находящите се на място граници, представляващи: на юг - круша, каменна стена на каптиран извор и синор (камък); на запад синори (камъни) – отразена на снимки, Приложение №2А и Приложение № 2Б (л. 64 и 65 от делото).

На изготвената от вещото лице по делото Комбинирана скица в М 1:500 - Приложение №1, на която върху извадка от КККР на село Д., общ. З. в цифров вид, вещото лице е съвместило имотните граници в района на процесния имот със заснетата от него част от този имот по показани материализирани граници, като заснетата, ползваната от ищеца част от 4 поземлен имот с идентификатор *** е с площ 440 кв.м. На изготвената от вещото лице Комбинирана скица в М 1:250 - Приложение №1 тази площ е оцветена в зелен цвят. На място при огледа на заснетата от вещото лице част от поземлен имот с идентификатор *** с площ 440,0 кв.м., се установява, че в същата площ са засадени овощни дръвчета и е построена дървена паянтова селскостопанска едноетажна постройка, отразена на Снимка (заснети в Приложение №2В, л. 66 от делото).

При направената от вещото лице справка в Общинска Техническа служба и Общинска служба по Земеделие гр. З., не е предоставена информация относно провеждане на отчуждителни процедури за поземлен имот с идентификатор ***, както и за това дали процесният имот е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и няма допълнения към него.

Като взе предвид установеното и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Според трайната съдебна практика, в това число на ВКС, липсва забрана за придобиване по давност на части от земеделски земи. Тази забрана важи само за урегулираните имоти(парцели и УПИ).

В случая са неприложими и забраните на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл.72 от ЗН, тъй като ВКС приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност