Определение № 538 от 02.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. София, 02.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20251800100208 по описа за 2025 година

Софийският окръжен съд е сезиран с искова молба от Н. К. К. от гр. Самоков, с която са предявени искове срещу „Обединена Българска банка“ АД с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника /като правоприемник на „Райфайзенбанк“ България“ ЕАД/, че ищцата не дължи сумата 60 675 лева по договор за кредит № 175125 от 05.07.2007 год. поради нищожност на договора, с оглед наличието на неравноправни клаузи, както и поради погасяване на задълженията по давност. Моли съдът да признае за установено също така, че ищцата не дължи на ответника и сумата 60 675 лева по запис на заповед от 05.07.2007 год., издадена за обезпечение именно на вземанията на банката по договора за кредит. Сочи още, че РС-Самоков издал по заявление на банката на основание чл. 417 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 1421/30.12.2010 год. по ч.гр.д № 1414/2010 год., с която е постановено ищцата да заплати солидарно с други лица на банката сумата 60 675 лева, представляваща парично вземане по записа на заповед, ведно със законната лихва от 22.12.2010 год. до окончателното изплащане, мораторна лихва и разноски. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист срещу ищцата и е образувано изп. дело № 481/2011 год. по описа на ЧСИ Дангова с рег. № 793 в КЧСИ, като срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от страна на ищцата.

Съдът, след като съобрази доводите на ищцата и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените в настоящото производство искове са недопустими.

Заповедното производство е създадено като облекчен ред за правна защита на накърнени точно определени материални права и основно има предназначение в сравнително кратки срокове да снабди кредитора със заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на които да започне незабавно принудително изпълнение за събиране на вземането си, което има срещу неизправния длъжник. Същевременно с това, той предвижда и една сравнително облекчена форма на защита на длъжника по чл. 414 от ГПК, изразяваща 1 се в подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Самото възражение има определена форма и съдържание като за да се приеме, че е валидно и надлежно направено е достатъчно да се заяви от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Подавайки такова възражение, се осуетява възможността кредитора да пристъпи към принудително изпълнение за реализиране на вземането и се прехвърля на него задължението да проведе исков процес за установяване на вземането си срещу длъжника. В този исков процес длъжникът разполага с всички възможности да възразява срещу съществуването на вземането, да прави правопогасяващи или правоизключващи възражения, включително и да възразява за настъпила погасителна давност. В хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл 417 от ГПК длъжникът може да възразява както срещу разпореждането за незабавно изпълнение подавайки жалба по чл. 419 от ГПК, придружена и с възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В случая ищцата не е подала в срок такова възражение, с което да оспори вземането, нито е подала частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. При подадено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена на основание чл.

417, т. 10 от ГПК /предишна т. 9/ въз основа на запис на заповед, същото спира изпълнението и без направено искане за това по реда на чл. 420 от ГПК. Ищцата не се е възползвала и от възможността евентуално да предяви иск по чл. 424 от ГПК за оспорване на вземането при намиране на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства, които са съществували към момента на издаването на заповедта, но не са могли обективно да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение.

Исковата претенция, предмет на настоящото дело, настоящият състав намира за недопустима, тъй като за ищцата липсва правен интерес от търсената с иска защита. Налице е влязла в сила надлежно издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която има съответния стабилитет, при което оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността или изискуемостта на вземането, се преклудира. Твърдяните факти, на които се основава исковата претенция са били известни на ищцата, длъжник в заповедното производство и не е съществувала пречка да бъдат посочени в срока за възражение по чл.

414 от ГПК, като тези факти нямат и качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства или на новонастъпили/настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти, с което се очертават специалните хипотези на исковете по чл. 424 и чл.

439 от ГПК. С неподаването на такова възражение заповедта за изпълнение се стабилизира, което води до недопустимост да се заявява искова претенция за признаване недължимост на задължение към кредитора от страна на длъжника или поръчителя по договор за кредит, основаваща се факти и обстоятелства съществували отпреди издаването на заповедта.

Исковата защита срещу изпълнението може да се основава само на факти и обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, каквито в случая не се сочат от ищцата. В този смисъл е налице и задължителна практика по чл. 290 от ГПК - решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 12/2010 г., ІІІ г.о., ГК; определение № 24 от 9.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 798/2012 г., III г. о., ГК; Определение № 1005 от 21.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 678/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 692/2009 г., III г. о., ГК; Определение № 643 от 2.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2009 г., II т. о., ТК и др.

2

Неоснователно е позоваването от страна на ищцата на практиката на Съда на Европейския съюз, според която националните съдилища са длъжни да преразглеждат влезли в сила заповеди за изпълнение, ако съдията, издал изпълнителният лист не е направил проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора с длъжника. Това е така, тъй като заповедното производство е инициирано не въз основа на договор с потребител, а въз основа на запис на заповед /абстрактна правна сделка/, подписан от ищцата в качеството й на авалист. Същата е поела солидарна отговорност за посоченото задължение, като не може да прави възражения за недействителност на поръчителството поради недействителност на задължението, което гарантира /чл. 485, ал. 2 от ТЗ/.

Поради недопустимост на предявените искове производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а исковата молба - върната, на основание чл. 130 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на Н. К. К. от гр. Самоков, с която са предявени искове срещу „Обединена Българска банка“ АД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 208/2025 год. по описа на Софийски окръжен съд, на основание чл. 130 от ГПК.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на ищцата пред САС.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3