Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 388 от 05.11.2024, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 901/2023
Вид
Решение № 388
Подписан
05.11.2024
Състав
Никола Дойчинов Дойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 24 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 46б · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 5 и сл. · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 148, ал. 2 и ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал. 2 и ал. 4 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. гр.Н., 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Д.Д. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Д.Д. Гражданско дело № 20232150100901 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по повод постъпила искова молба от „Б.С.И.Т. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „К.Б.” № **** представлявано от П.Р., против Етажна собственост на сграда с идентификатор № 53045.503.****- А-Т., представляванa от А.Н.С. с искане съдът да прогласи за нищожни всички решения, взети на проведеното на 31.07.2023 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти с сграда А-Т. с идентификатор № 53045.503.****, евентуално да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

Ищецът твърди, че жилищна сграда А-Т. с идентификатор № 53045.503.****, заедно с жилищни сгради с идентификатори 2, 3 и 4, представляват част от комплекс от затворен тип, който се управлява по реда на чл.2 от ЗУЕС. Сочи, че е станал собственик на самостоятелни обекти с идентификатори 53045.503.****.13, 53045.503.****.***, 53045.503.****.*** и 53045.503.****.*** по силата на приращение върху собствения на дружеството поземлен имот, придобит чрез покупко-продажба съгласно нотариален акт № ***, том IХ, рег. № ****, дело № ****/2*** г., нотариален акт № 42, том IХ, рег. № ****, дело № ****/2*** г., нотариален акт № 34, том VIII, рег. № ****, дело № ****/2*** г. на нотариус С. А.ов с рег. № 208 на НК. Излага, че комплексът е от затворен тип и е бил управляван като такъв повече от 10 години, като решенията на проведеното на 31.07.2023 г. общо събрание били взети в нарушение на всички материалноправни и процесуални разпоредби. Развива съображения, че събранието е било проведено в комплекс от затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, което не можело да бъде провеждано и същото не можело да взема такива решения, тъй като поддръжката и управлението на комплекса следва да се осъществява по предвиден в чл. 2 от ЗУЕС ред. Изтъква, че са нарушени правилата на чл. 8 от ЗУЕС. На това основание намира, че подобни решения били нищожни и подлежали на отмяна поради очевидна злоупотреба с право.

На следващо място заявява, че общото събрание не е редовно свикано. Развива подробни доводи за последното. Сочи, че събранието не е било свикано от легитимирано лице, не била налице и покана по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Счита, че разпоредбите на чл. 13, ал.

1

2 и ал. 4 от ЗУЕС не били приложими. Твърди, че не е бил спазен срокът за свикване на събранието, тъй като поканата не била стигнала до собствениците. Наред с това се излага, че при провеждане на събранието били допуснати процесуални нарушения. Релевират се твърдения за нарушение при изчисляване на кворума. Събранието било водено не на български, а на руски език. Навежда се, че В.Н. се представял за преводач, като не превеждал всичко на български език, което затруднявало вземането на отношение по разглежданите въпроси. Събранието било ръководено от В.Н., който правил предложения на проекти на решенията, но същият нямал качеството на собственик, ползвател или обитател, с оглед на което е нямал право да участва в събранието, да прави предложения и да ги подлага на гласуване. За секретар на събранието бил избран адв. Л. К., който също не е бил собственик или пълномощник на собственик. Изтъква се нарушение на чл. 14 от ЗУЕС.

Лицата, които участвали в събранието били без представителна власт. Ищецът оспорва удостоверяванията на всички гласувания в протокола. Сочи, че не са били налице необходимите мнозинства за нито едно от решенията. Не била спазена процедурата в чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС, като сборът от идеалните части на собствениците във входа не бил равен на 100. На събранието не било прието площообразуване, което имало отношение към изчисляване на кворума. Мандатната комисия и комисиите по гласуването не били избирани, като налице били разминавания при всички гласувания между списъка за регистрация, бюлетините и отразените резултати от гласуването. Изчисленията на идеалните части при гласуването били изцяло погрешни, налице било разминаване между посочените в списъка на присъстващите на събранието, посочените в бюлетините за гласуване и в резултатите от него, поради което удостоверяванията за това в протокола за всички решения били неверни. Всички решения, взети в отклонение на обявения дневен ред следвало да бъдат отменени. Оспорва се по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС съдържанието на протокола от проведеното общо събрание и достоверността на посочените и отразени решения.

Акцентира се, че посоченият като съставител на протокола не разбирал български език и протоколът бил изготвен от В.Н.. Оспорват се изчисленията на идеалните части при гласуването като грешни. Обръща се внимание, че било нарушено изискването на чл. 16, ал.

5 от ЗУЕС, като се твърди, че има изявления, които не били отразени и имало протоколиране на невзети решения. Оспорват се като незаконосъобразни всички взети решения, като се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на всяко едно от тях. По решението за одобряване на годишен отчет за дейността на управителя за 2022/2023 г. се навежда, че не е бил даден отчет, като ищецът представил доказателства, че той, а не органи на етажната собственост, извършвал дейности по управлението за 2022 г. Относно решенията по т. 2 и т.

3 от дневния ред за избор на управителен съвет/управител на етажната собственост се изтъква, че е налице повторно избиране за две годишен срок, на което основание решенията следва да бъдат отменени. Невярно в протокола било отразено, че кандидатурите за управител и контролен съвет били предложени от общото събрание, като били изчетени от Никонов. Излага се, че има разминаване по решението по т. 4 от дневния ред, касаещо откриване на разплащателна сметка. Сочи се, че протоколираното решение не било отразено в дневния ред. Не фигурирало и записване от кого е направено това предложение за решение. Оспорват се като нищожни решенията за приемане на бюджет за сезон 2023/2024 г., като се излагат съображения за нарушения на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Решението за определене на разходите за фонд „Ремонт и обновяване“, фонд „Резервен“, фонд „Непредвидени разходи“ и „други разходи“ противоречало на чл. 11 от ЗУЕС. В тази връзка се оспорва решението по т. 6 за определяне на размер на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и за разходите за управлението и поддържането на общите части за 2023/2024 г. Изложените съображения се споделят и относно решенията за определяне на финансова година и срок за подаване на информация за недобросъвестни собственици, както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение. Решението по т. 10 се оспорва като неподложено на гласуване.

Моли се да бъде поставено решение, с което да се прогласят за нищожни, а евентуално да се отменят като незаконосъобразни всички решения от 31.07.2023 г. на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда А-Т. с идентификатор № 53045.503.****.

2

Представят се писмени доказателства. Цитира се съдебна практика. Моли се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, чрез процесуалния им представител адв. Н. Г., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. На първо място се излага, че взетите на процесното общо събрание решения не са нищожни. Сочи се, че процесната сграда не е част от комплекс от „затворен тип” по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС. Липсвали договори между ищеца и всички собственици на самостоятелни обекти в сграда А-Т., като бил представен само един вписан договор за управление и поддръжка от 31.12.2012 г. Оспорва се твърдението, че към 2007 г. бил въведен договорен режим на управление. Изтъква се, че етажните собственици сами управляват общите части на сградата и заплащат на ищеца наем, за да използват басейни и други съоръжения. Оспорва се твърдението за наличие на контролиран достъп, като се излага, че в имотите не са осигурени условия за такъв. Развиват се доводи, че не са налице предпоставките за наличие на особен режим за управление по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС.

Сочи се, че без договор по чл. 2 от ЗУЕС не възникват договорни задължения. Акцентира се, че към момента не са представени сключени договори по чл. 2 от ЗУЕС със собственици на сградата. Навежда се, че по справка в партидите на 53 самостоятелни обекти в Служба по вписванията- Н., вписани договори се установяват по партидите само на 31 броя обекти.

Наред с това се твърди, че имотът, в който се намира сградата, не притежава белезите на комплекс от „затворен тип“ по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Сочи се, че в имота е изградена само една сграда със смесено, вкл. жилищно предназначение, като другите са с предназначение „друг вид сграда за обитаване“. Освен това поземленият имот не е за „жилищно застрояване“, а застрояването не е и комплексно. Обръща се внимание, че процесното събрание било свикано законосъобразно от управителя на етажната собственост А.С. при спазване разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Събранието било проведено законосъобразно. Поканата за него била поставена лично от управителя на входните врати на сградата пред свидетел. Сочи се, че съобразно протокол за регистрация на присъствалите лица, събранието било проведено при наличие на изискуем кворум по чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че протоколът отговаря на изискванията и се развиват съображения в тази насока. В протокола били отразени всички резултати от гласуването, процентите от идеалните части на гласувалите лица, както и носил подписите на председателя на събранието и протоколчика. Представени са заверени преписи от пълномощни на участвалите в събранието лица, като се сочи, че представителната власт е била надлежно учредена. Твърди се, че протоколът е обявен по надлежния ред. Излага се становище по твърденията за незаконосъобразност в исковата молба. Сочи се, че са неоснователни твърденията за нарушения на чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 17 от ЗУЕС. При изготвяне на протокола била спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Изтъква се, че не са налице основания за отмяна на взетите решения. Решението за преизбиране на управител и контролен съвет не противоречи на разпоредбата на чл. 19 и чл. 24 от ЗУЕС. Не са били налице и твърдяните нарушения при приемане на бюджета и определяне на вноските за ремонт и обновяване и за управление и поддръжка на сградите. Акцентира се, че приемането на бюджета е въпрос на целесъобразност и е от компетентността на общото събрание. С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде задължен ищеца, ако поддържа твърдението си, че процесната сграда е част от комплекс от „затворен тип“ и е приложим чл. 2 от ЗУЕС, да представи писмени договори с нотариална заверка на подписа и вписани в Служба по вписванията- Н., сключени между инвеститора и собствениците, като при непредставянето им да се приложат последиците на чл. 161 от ГПК. Моли се да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане.

В съдебно заседание, ищците се представляват от упълномощения си представител – адв. А. Д. от АК - В., който поддържа предявените евентуални искове и моли съда да ги уважи, като прогласи нищожността на атакуваните решения на ОСЕС, евентуално – ги отмени като незаконосъобразни. Претендират се разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната етажна собственост, чрез процесуалния си представител – адв. Л.

3

К. от САК, оспорва исковете като недоказани и неоснователни и моли за отхвърлянето им.

Претендира присъждането на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Релевира възражение за прекомерността на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение по делото.