Решение № 5382 от 15.10.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Номер 5382

15.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд

ЧЖ-II-А

На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Виолета И. Йовчева

Мариана В. Георгиева

Симона И. Углярова като разгледа докладваното от Мариана В. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20201100509748 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК-З.“ АД - длъжн ик по изпълнително дело № 20209210400271 по описа на частен съдебен изпълнител С.П., с рег.№ 921 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу разпореждане от 05.08.2020г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, както и за дължимите такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/.

Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане за разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е над законоустановения мининум, предвид в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща към момента на присъединяване в производството на допълнителен адвокатски хонорар в полза на взискателя, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от ТТРЗЧСИ. Развити са съображения, че претендираният допълнителен адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на действителната фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, като е определен произволно от взискателя. В случая 1 извършените процесуални действия не били необичайни и не налагали определянето на претендираното възнаграждение, като единствените предприети от взискателя действия били подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способа за изпълнение, поради което счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не била приложима. Поддържа, че взискателят не е предприел активно поведение по проучване на имущества на длъжника, справки, предлагане на различни способи за изпълнение, съответно – делото не представлява фактическа и правна сложност. По изложените съображения прави искане за намаляване на размера на допълнително присъединеното адвокатско възнаграждение до минимално дължимия се съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата, като същият се редуцира до сумата от 10 лева. Оспорва се и размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по съображения, че в базата за нейното определяне са включени и разноските за адвокатско възнаграждение. Навежда доводи, че материалният интерес, върху който се начислява тази такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че адвокатското възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, се прави искане за коригиране на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на адвокатския хонорар.

Взискателят “ДЗИ – ОБЩО З.” ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че претендирането на допълнително адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е обосновано с оглед поведението на длъжника, който не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Поради тази причина взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде извършена справка относно откритите на името на длъжника банкови сметки, а впоследствие бил посочен и способ за принудително изпълнение – запор върху банковите смитка. Тези действия на взискателя били насочени към удовлетворяване на паричното вземане. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и 2 прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20209210400271 по описа на частен съдебен изпълнител С.П., с рег.№ 921 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от “ДЗИ – ОБЩО З.” ЕАД от 28.02.2020г. срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя парични суми в размер на 420, 85 лева, представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано от 24.08.2016г. до окончателното изплащане и сумата от общо 1 000 лева съдебни разноски в първата и въззивна инстации, за които е издаден на 06.02.2020г. изпълнителен лист по гр.дело № 48169/2016г. по описа на СРС, ГО, 68 състав. Молбата е депозирана чрез адв. Б., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение до дружеството-длъжник.

На 04.03.2020г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва: главница в размер на 420, 85 лева, ведно със законна лихва в размер на 151, 63 лева за периода от 24.08.2016г. до 13.03.2020г.; 1 000 лева присъдени съдебни разноски; 240 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 264 лева такси по ТТРЗЧСИ към 28.02.2020г. В срока за доброволно изпълнение длъжникът не е погасил вземането, предмет на изпълнителното дело.

На 09.07.2020г. взискателят е направил искане пред органа по принудително изпълнение за извършване на справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки и след установяване на същите, на 10.07.2020г. кредиторът е поискал налагане на запор върху банковите сметки на дружеството-длъжник, разкрити в “Общинска банка” АД. В същата молба взискателят е заявил искане за събиране на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 135, 15 лева с ДДС, определено на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представена е фактура за начисленото възнаграждение, както и банково извлечение, удостоверяващо заплащането на същото в полза на процесуалния 3 представител на взискателя. С постановление от 10.07.2020г. съдебният изпълнител е присъединил за събиране в изпълнителното производство на допълнителен адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 135, 15 лева. С разпореждане от 10.07.2020г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банковите сметки, разкрити в “Общинска банка” АД. Запорът е наложен на 14.07.2020г., а на 15.07.2020г. третото задължено лице е превело изцяло дължимата сума в размер на 2 252, 61 лева по изпълнителното дело.

На 20.07.2020г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на допълнително приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 135, 15 лева и като следствие на това – за намаляване и на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като е направено изрично искане за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 10 лева предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност на извършените действия от представителя на взискателя.

С разпореждане от 05.08.2020г. съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, отброяващ се от датата на получаване на препис от обжалвания акт – 06.08.2020г., от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните 4 действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело съдебният изпълнител е приел за 5 събиране в полза на взискателя допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 135, 15 лева, претендирано по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществ ено процесуално представителство и действия с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата към датата на заплащане на допълнителното адвокатско възнаграждение редакция/, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, минималното възнаграждение за вземания до 500 лв. е 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.1, за вземания от 500,01 лв. до 1 000 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1 000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. В конкретния случай паричното вземане, предмет на издадения изпълнителен лист, съответно предмет на принудително изпълнение, е в общ размер над 1 000 лева. Следователно, минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата следва да се определи като ½ от съответното възнаграждение, посочено чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата в редакцията на разпоредбата, действаща към 10.07.2020г., а именно – минималното възнаграждението е 1/ 2 от 200 лв. + 6 % за горницата над 1 000 лева.

В конкретната хипотеза от обсъденото съдържание на молбата по чл. 426, ал. 1 от ГПК се установи, че взискателят е поискал да бъде образувано изпълнително производство и да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника. Действително, за подаването единствено на молба за образуване на изпълнително дело без посочен изпълнителен способ, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело. В случая обаче предвид липсата на доброволно плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, взискателят, чрез своя процесуален представител, е посочил конкретен способ за принудителното изпълнение /чл. 426, ал. 2 от ГПК /, като така той е извършил и действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във връзка с тази молба съдебният изпълнител е изпратил на 10.07.2020г. запорно 6 съобщение до „Общинска банка“ АД, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника, банкови касетки и вземания, които има по договори сключени с банката, до размер на сумата от 2 253, 65 лева. Запорът е изпълнен на 15.07.2020г. и по сметка на органа по принудително изпълнение била преведена сумата от 2 252, 61 лева. На 07.08.2020г. на взискателя била изплатена сума в размер на 1 826, 97 лева, което обстоятелство се установява от отбелязването върху изпълнителния лист за извършеното плащане и приложеното платежно нареждане. По тези съображения се налага извод, че паричното вземане, предмет на изпълнителното производство, е било изцяло удовлетворено въз основа на реализирания изпълнителен способ, посочен от процесуалния представител на взискателя. Поради тази причина съдът намира, че представителството не се е ограничило единствено до образуване на делото, а са налице реално извършени действия по правна защита и съдействие в производството с цел удовлетворяване на вземането, поради което на взискателя следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.