Решение № 75 от 20.02.2020, Районен съд - Монтана

№. 75 / 20.2.2020 г.

Р Е Ш Е Н И. Е

20.02.2020 година, град Монтана

В И. М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV –ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 23.01.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Татяна Иванова и. с участието на прокурора..........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2319 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот.

Ищецът, Е.И..А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Й.А.,xxx е предявил иск против: Община Г. Д. XXXX , с адрес: с. Г. Д. о. М. у. Е. №.

2.

В исковата си молба твърди, че е собственик на имот №. 500.436, за който е образуван ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с.Г. Г., ЕКАТТЕ xxxx община Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: имоти с №. №.

500.435. 500.437 и. землищна граница, по силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 9, том V, рег.№. 7265, дело №. 411 от 31.08.2011г., издаден от нотариус с рег.№. 578 на Нотариалната камара.

Твърди, че този имот се владее от него до сега, а преди това и. от неговите родители повече от 40 години.

През лятото на настоящата година разбрал, че Община І. Д. е съставила Акт за частна общинска собственост с №. 1646/2019г. върху посочения по- горе имот.

Впоследствие с Решение №. 372 по протокол №. 49/21.05.2019г., Общинският съвет-Г.

Д. взел решение имотьт да се продаде.

На 09.07.2019г. поискал от община Г. Д. да му издаде скица на и. имота, за което заплатил съответната такса. В срока, за който е следвало да му се издаде скицата, това не е сторено. Вместо това му е връчено Становище с изх.№.

9400-0229/31.07.2019г., издадено от общината, с което се твърди, че не той е собственик на имота, а общината.

След запознаване със съдържанието на това становище твърди, че липсва закон, който да определя имота като общински, защото той никога не е имал такъв характер. Не са налице и. основанията посочени в него за съставяне на Акт за частна общинска собственост.

С предприетите действия от страна на Община Г. Д. по съставянето на Акт за частна общинска собственост и. решението за продажба на имота, на практика се оспорва правото му на собственост върху него.

От друга страна отричането на правата на ответника с основание за упражняването на правото му на собственост върху имота в пълния му обем.

Моли на основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на Община Г. Д. че тя не е собственик на имот №. 500.436, за който е образуван ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с.Г. Г., ЕКАТТЕ: xxxx община Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: имоти с №. 500.435, 500.437 и. землищна граница.

Претендира направените в хода на производството разноски.

Ответникът, ОБЩИНА Г. Д. О. М. с адрес: с. Г. Д. о. М. у.” Е.” №. 2, представлявана от НИНА ПЕТКОВА – КМЕТ, чрез процесуалния си представител адвокат А.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

ОТНОСНО допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

В т.1 от диспозитива на решението от 27.11.2013 г., по тълк.дело №. 8/2012 г., по описа на ОСГТК на ВКС, е даден отговор на поставения въпрос относно предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск за собственост и. други вещни права, а именно: ,, Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и. други вещни права е налице, когато, ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.”

Върховният касационен съд формулира извода, че в производството ищецът ,,доказва фактите, от които произтича правния му интерес”, защото в противен случай ,, производството се прекратява”. ВКС приема, че съществуването или липсата на самостоятелно право на ищеца, засегнато от претенциите на ответника, обуславя правния му интерес от установяването и. е въпрос на ,,допустимостта на иска, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.” Когато констатира, „че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията- дали ответникът притежава или не претендираното от него и. отричаното от ищеца вещно право.” Това означава, че за допустимостта на иска е необходим процесуален интерес, който произтича от твърдението за засегнат материалноправен интерес. Или ищецът в производството по отрицателния установителен иск за собственост доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес - да защити наличието на свое защитимо право, респ.фактите от които то произтича.

По настоящото дело ищецът се легитимира като страна по предявен отрицателен установителен иск с издаден в негова полза, по обстоятелствена проверка, констативен нотариален акт №. 9, том V, рег. №. 1265, д.414 от 2011 г., на нотариус с рег. №.

578 на нотариалната камара, за имот №. 500.436, за който е образуван УПИ ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с. Г. Г., общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972 г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, скица №. 13/ 12.02.2016 г., издадена от общ. Г. Д. Становище изх. №.

9400-0229/31.07.2019 г. и. приходна квитанция 0001901 от 09.07.2019 г. за платен данък за 2019 г. Твърдението на ищеца е, че наличието на Акт за частна общинска собственост №. 1646/2019г. за описания по-горе имот и. решение№. 372, взето по Протокол №.

49/21.05.2019 г. на ОбС, Г. Д. имотът да се продаде, както и. отказът на общината да го снабди със скица за имота, представлява оспорване на правото му собственост, установено в посочения нотариален акт.

Правото на собственост е от категорията абсолютни права, поради което не би могло да съществува в един и. същи обем в патримониума на две или повече лица.

Съгласно приетото в ТР №. 8 от 27.11.2013 г., на ВКС, по тълк.дело №. 8/2012 г., по описа на ОСГТК на ВКС, „интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и. при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и. същи обект. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и. обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост или други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое ЗАЩИТИМО право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

С приложените към исковата молба писмени доказателства ищецът не доказва наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор по повод вещните претенции на община Г. Д. върху процесния имот. Това е така защото:

Приложеният по делото констативен нотариален акт №. 9, том V, рег. №. 1265, д.414 от 2011 г., на нотариус с рег. №. 578 на нотариалната камара, за имот №.

500.436, за който е образуван УПИ ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с. Г. Г., общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972 г., с площ от 717 кв.м., е издаден по обстоятелствена проверка.

Съгласно т.1 от ТР/ 2012 г. на ВКС, от 21.03.2013 г. , по тьлк. дело №. 11/2012 г. на ОСГК, е прието, че ,,Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй-като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.” Вярно е, че в т. 2 на посоченото решение е указано, че „При оспорване на признато с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Но в приетото в ТР №. 8 от. 27.11.2013 г., на ВКС, по тълк.дело №. 8/2012 г., по описа на ОСГТК на ВКС, „интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и. при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и. същи обект. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и. обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост или други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое ЗАЩИТИМО право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

Следователно, с последващо ТР, касаещо предявяване на отрицателен установителен иск, е прието, че ищецът обосновавайки правния си интерес, с подаване на исковата молба, трябва да установи наличие на свое защитимо право, като докаже фактите, от които то произтича.

По делото са представени скица №. 13 от 12.02.2016 г. на имот 500.436, за който е образуван УПИ ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с. Г. Г., общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287/03.03.1972 г. на председателя на ОНС М., Е.К. както и. актуална скица от 2019 г. В първата скица е записано, че имотът е отреден по плана за жилищно застрояване и. е записан на Е.И..А., ЕГН xxxxxxxxxx на основание документ: заповед на кмета №. 104 от 24.04.1978 г. Под това отбелязване, на ръка е добавено н.акт №. 9, т.V, рег. №. 7265, д. №. 414 от 31.08.2011 г. Във втората скица е записано, че имотът е записан на община Г. Д..

Пред нотариуса и. пред съда обаче не е представена заповед№. 104 от 24.04. 1978 г., на кмета.

В неприложена към исковата молба, Заповед №. 104 от 24.04.1987 г. на председателя на общинския народен съвет с. Г. Д. М. окръг, е посочено, че на основание чл.103 от Наредбата за държавни имоти и. молба вх. №. 94-00-Е-7 от 01.04.1987 г. на Е.И..А. xxx Ж. - 2”, ап.9, съгласно Протокол Ле 4, решение 20 от 16.04.1987 г. на ИК на Общински народен съвет, е отстъпено право на строеж възмездно, на Е.И..А. от М. , върху парцел ХVІІ в кв.44 по плана на с. Г. Г., окръг М., от 688 кв.м., по 2 лв. кв.м., за сумата 1376 лв., която да се внесе по сметка 180/ 1 фонд жилищно строителство на ОНС, М.. Заповедта е одобрена от Председателя на ОНС М. Е.К.. Лицето Е.И..А. е внесло по посочената сметка, дължимата сума от 1 376 лв. съгласно вносна бележка от 27.08.1987 г.

В предвидения в закона срок за осъществяване на учреденото право на строеж, така и. към настоящия момент, правото на строеж не е осъществено, и. ПИ е незастроен.

В разписния лист към плана от 1972 г. за имот 436 в графата собствено, бащино и. фамилно име на собственика е отбелязано името на Е.И..А., а в графата №. и. дата на документа за собственост е написано - Заповед №. 104 от 1987 г., т.е. отбелязването е направено по повод издадената в полза на Е.И..А. заповед за учредено право на строеж, което по своята правна характеристика представлява ограничено вещно право и. при осъществяване на строежа, щеше да възникне право на собственост върху построената сграда, но не и. върху площта на терена.

Следователно, това учредено право на строеж, ако беше осъществено, не е титул и. не създава право на собственост върху терена на ПИ за лицето, в чиято полза е учредяването. Поради неосъществяване на учреденото право на строеж, същото е погасено по давност, при съобразяване на промените в ЗС след 1990 г., поради което Е.И..А. не притежава и. ограничено вещно право, каквото е правото на строеж в чужд имот, респ. право на собственост върху сграда, поради неосъществен строеж.

Посочените писмени доказателства категорично сочат, че към 1987 година и. конкретно към датата на подаване на молбата на ищеца с вх. №. 94-00-Е-7 от 01.04.1987 г. за учредяване на право на строеж в чужд имот, както и. към датата на издаване на заповед №. 104/24.04.1987 г. за учредяване на такова право, лицето Е.И..А. е било информирано и. е знаело, че парцел ХVІІ в кв.44 е със статут - държавна / социалистическа/ собственост, която независимо от кого и. колко продължително се владее, не се придобива по давност, съгласно чл. 86 ЗС, ред Изв. бр.92/1951 г., според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Тази разпоредба беше изменена ДВ бр.31 от 1990 г. като според редакцията й, не може да се придобие в собственост вещ, която е държавна или общинска собственост, а с редакцията ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., придобивният способ по чл.79 ЗС вече е изключен само по отношение на вещите- публична държавна или публична общинска собственост. В същия смисъл са и. разпоредбите на чл.7 ал.1 от ЗДС от 1996 г. и. чл. 7 ал.1 ЗОС 1996 г. Преди изтичането на последния ден от предвидения в чл.79 ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата на пар.1 от ЗД на ЗС, ДВ бр. 46 от 06.06.2006 г. е прието, че давността за придобиване на частни държавни и. частни общински имоти спира да тече за срок от 7 месеци, считано от 31.05.2006 г. Впоследствие, с няколко изменения на пар.1 от ЗД на ЗС наложеният мораториум е продължен до 31.12.2022 г..

Разпечатката съдържа 45 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73239ec2-f613-4420-b8ff-616db012cbfa