Решение № 1305 от 12.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Варна, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20213110105558 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Р. Д. М. срещу „Енерго – Про Продажби” АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3235,51 лв., представляваща получена от ответника без правно основание начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, с абонатен номер 0101706053 и клиентски номер 1100092669, за която е издадена фактура от № 0303036490/31.12.2020 г.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е потребител на ел. енергия, клиент на ответното дружество и при проверка на текущата си сметка на каса на ответника през м. януари 2021 г. узнала, че от нея се претендира процесната сума, която й е служебно начислена, поради извършена корекция. Въпреки, че не е консумирала начислената енергия, ищцата заплатила процесната сума с единствения мотив да не й бъде преустановено снабдяването с ел. енергия.

Твърди се, че сумата е заплатена без основание. Сочи се, че сумата е произволно определена от електроснабдителното дружество и липсва нормативна възможност за ответника в релевантния за спора момент да коригира едностранно сметките на потребителите. Навежда се довод, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. Поддържа се, че проведената корекционна процедура се основава на нищожни правни норми.

Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго – Про Продажби” АД е депозирал писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Твърди се, че ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализирания регистър има показания за отчетена ел. енергия, която не е визуализирана на дисплея. В БИМ е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Съставено е Становище за начисляване на ел. енергия, което отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Сочи се, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, с абонатен номер 0101706053 и клиентски номер 1100092669, както и че процесната сума в размер на 3235,51 лв. е начислена като корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № 0303036490/31.12.2020 г.

От съдържанието на представения по делото Констативен протокол № 1104710/06.07.2018 г. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на електромер с фабричен номер 1115031500723967, отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на член на домакинството на клиента и един свидетел. В протокола е отразено, че при проверката са установени следните показания на средството за техническо измерване: 1.8.1 – 003235; 1.8.2 – 010504, 1.8.3 – 044171 и 1.8.4 – 000000.

Посочено е, че електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен за проверка в БИМ.

Видно от Констативен протокол № 11118936 от 23.02.2015 г., демонтираният при горната проверка електромер е бил монтиран в обекта на потребление на абоната на 23.02.2015 г. с нулеви показатели по нощна и дневна тарифа.

Като писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1682/15.07.2019 г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Варна. В него е посочено, че електромерът е предаден 2 за експертиза в плик, пломбиран с пломба № 507983, придружен с Констативен протокол № 1104710/06.07.2018 г., с показания на тарифите: T1 – 003235,6 kWh и T 2 – 010504,8 kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 044171,6 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики.

На съда е служебно известно, че с Решение № 5861 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 448/2020 г. на Окръжен съд – Варна, е прието за установено, че ищцата Р. Д. М. не дължи на ответника “Енерго-Про Продажби“

АД сумата от

4990 лв., начислена по фактура №

0283234309/25.07.2019 г. със стойност 8225,84 лв., представляваща корекция на сметка за периода 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. по клиентски № 1100092669 и абонатен № 0101706053, с адрес на потребление гр. Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Впоследствие ищцата е предявила иск срещу ответника “Енерго-Про Продажби“ АД с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника сумата от 3235,8 4 лв., представляваща частичен иск от 8225,8 4 лв., начислена по фактура №

0283234309/25.07.2019 г., за периода 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. за електрическа енергия по партида с абонатен № 0101706053, клиентски № 1100092669 с адрес на потребление гр.Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16. С Определение № 260581/04.09.2020 г. образуваното производство по гр.д. № 7952/2020 г. по така предявения иск е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Съдебният акт на първоинстанционния съд е потвърден с Определение № 3628/04.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2941/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прието, че страните, искането и основанието и по двете дела са едни и същи, като различен е само размерът на вземанията (като сборът на двете дава размер а на цялото), предвид което решението по първото дело формира СПН по отношение и на претенцията, заявена по новото дело, и е процесуална пречка за образуването.

За същия период на потребление, предмет на корекционната процедура, оспорена в производството по гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна, в което е прието, че ответното дружество не е установило по какъвто и да е начин, че съдържащата се в регистър 1.8.3. ел. енергия в размер на 44 171 kWh, установена след софтуерното му прочитане, е реално доставена и потребена от абоната, а именно от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. е изготвено Становище за начисление на електрическа енергия от „Електроразпределение Север“ АД от 31.12.2020 г. в размер на общо 17 374 kWh. Посочено е, че корекцията е извършена на основание Заявление № 5631930 и влязло в сила СР.

Изяснява се по делото, че на 31.12.2020 г. ответното дружество е издало процесната фактура № 0303036490/31.12.2020 г. за сумата от 3235,51 лв. за ел. енергия за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г., която видно от представения фискален бон е заплатена от ищцата на 06.01.2021 г.

3

От заключението на назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2013 г., като към датата на проверката на 06.07.2018 г. е бил метрологично годен. Вещото лице посочва, че показанието от 44171,6 kWh, прочетено в регистър 1.8.3, не е визуализирано на дисплея на СТИ. Съгласно експертното заключение наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на намеса в тарифната схема, посредством използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице – експерт заявява, че в процесния случай за едногодишния период на корекцията процесното количество ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, няма как да бъде доставено, защото инсталацията няма да издържи, като това би било възможно за целия период на ползване на електромера.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия, начисляване на процесната сума и плащане на същата.

Ответникът следва да докаже дължимостта на сумата по корекцията, а именно той следва в условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

Установено е по делото и не се спорно между страните, че процесният обект е присъединен към електропреносната мрежа и ищцата е заплатила процесната фактура за начислена й в резултат на корекция сметка. Спорно е обстоятелството дали са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. Този спор обаче е решен със силата на пресъдено нещо между страните в производството по гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна, като с Решение № 5861 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 448/2020 г. на Окръжен съд – Варна, е отречено правото на ответника на едностранна корекция на сметките на потребителя за процесния минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. В този смисъл на основание чл. 299, ал. 1 ГПК се явява недопустимо да бъде преразгледано това право на електроснабдителното дружество в настоящия процес, независимо че същото е издало нова фактура след постановяване на съдебното решение относно същия период на потребление и въз основа на същия констативен протокол, доколкото Решение № 5861 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 12097/2019 г. н а Районен съд – Варна, се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право на ответника да извърши корекционната процедура за отчетния период 07.07.2017 г. – 4

06.07.2018 г. по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. С издаването на процесната фактура ответното дружество не се е съобразило със съдебното решение по предходното водено между страните дело, а на практика е целяло заобикаляне на действието на същото, въвеждайки ново основание за плащане на сумата – новоиздадената фактура от 31.12.2020 г. за сумата от 3235,51 лв., която ищцата под угрозата да не й бъде прекъснато електрозахранването е платила на 06.01.2021 г. С влязлото в сила между страните съдебно решение не е установено, че потребителят дължи заплащането на по-малко количество начислена служебно ел. енергия в резултат на корекционната процедура, а всъщност е било извършено оттегляне на част от исковата претенция от страна на ищцата.

Ако се приеме противното би се стигнало до правния абсурд след като е отречено правото на потребителя да установи, че не дължи сумата от 3235,84 лв., представляваща разликата до 8225,8 4 лв., начислена по фактура №