Решение № 1129 от 05.10.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000501494 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №570/06.02.2023 г. по гр. д. № 8128/2021 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен предявения от В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. срещу П. Д. К. иск с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. по гр.д. № 8128/2021 г. по описа на СГС, I-17 състав, с което е обявен за окончателен сключеният на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 6, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота гр. София, район „***“, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена по документа площ 114 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня и тоалетна, при граници по документа за собственост: апартамент № 10, апартамент № 2, отдолу - апартамент № 5 и отгоре - апартамент № 7, заедно с прилежащите избено помещение № 6 с площ от 4.05 кв.м. и таванско помещение № 6 с площ от 11.15 кв.м., заедно с 47/1237 ид. ч. от общите части на сграда и от 1 правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

Посоченото решение е обжалвано от Б. В. П., действаща чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че П. Д. К. не е заплатила в срок дължимата продажна цена на Б. В. П., поради което са настъпили предпоставките за приложение на чл. 362, ал. 2 ГПК. Моли се решението да бъде отменено, като се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски в полза на Б. В. П..

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник по иска с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК в първоинстанционното производство П. Д. К., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивният съд констатира, че останалите лица - В. П. К. и Й. П. К., предявили иска по чл. 362, ал. 2 ГПК, не са обжалвали процесното решение №570/06.02.2023 г. Същите са обикновени другари на Б. В. П. и не са упражнили правата си по чл. 265, ал. 1 ГПК, поради което не са конституирани във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК от страна на адв. И. П., действаща като процесуален представител на Б.

В. П., В. П. К. и Й. П. К., за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. по гр. д. № 8128/2021 г., с което предявеният от П. Д. К. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е уважен.

2

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

С решение №2175/08.08.2022 г., поправено с решение № 2990/01.11.2022 г., СГС е обявил за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключения на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Д. П. К., В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. се задължили да прехвърлят на П. Д. К. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 6, с адрес гр. София, район „***“, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, с площ от 114 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня и тоалетна, заедно с прилежащите избено помещение № 6 с площ от 4.05 кв.м. и с 47/1237 ид.ч. от общите части на сграда и от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ по документ за собственост УПИ V- 4 по плана на гр. София, м.

„Центъра“, целият с площ от 753 кв.м., за сумата от 208 180 лева, при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила заплати на продавачите останалата част от продажната цена на стойност - 187 380 лева, както следва: на Д. П. К. - 52 380 лева, а на В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. - по 45 000 лева, включително чрез прихващане на платените за сметка на ответниците задължения към държавата.

Посоченото решение на СГС не е обжалвано от страните, като по аргумент от нормата на чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК, то влиза в сила след изтичане на двуседмичния срок за обжалването му, съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Началото на срока започва с връчване на препис от решението на всяка от страните.

На 16.08.2022 г. на П. К. е връчено запорно съобщение от ЧСИ С. Я., рег. № *** по изпълнително дело № 20158440404018, с длъжник Б. В. П. и взискател „Анди БГ“ ООД за сума на обща стойност 98 724.68 лева.

Срокът за обжалване на решение № 2175/08.08.2022 г. е изтекъл на 14.10.2022 г. и то е влязло в сила, считано от тази дата. От този момент за П.

Д. К. е започнал да тече двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 ГПК за изпълнение на задължението й да заплати на продавачите посочените в 3 диспозитива на съдебния акт суми: на Д. П. К. - 52 380 лева и на В. П. К., Й.

П. К. и Б. В. П. - по 45 000 лева.

Безспорно е по делото, а и от представените пред СГС платежни нареждания от 21.10.2022 г., се установява, че на В. К. и Й. К. са заплатени по 45 000 лева, а на Д. К. - 52 380 лева.

На същата дата - 21.10.2022 г. П. Д. К. е превела по сметка на ЧСИ С. Я. сумата от 45 000 лева в изпълнение на запорното съобщение по изпълнително дело № 20158440404018.

От страна на въззвиницата се оспорва моментът на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и законосъобразността на извършеното плащане на нейната част от цената по изпълнителното дело.

Предмет на производството по чл. 362, ал. 2 ГПК, в рамките на което е постановено процесното решение на СГС, е изпълнил ли е купувачът по предварителния договор задължението си да заплати на продавачите продажната цена на имота в двуседмичен срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Според известната на настоящия състав непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 362, ал. 2 ГПК – решение № 82/21.03.2012 г. по гр. д. № ***/2011 г. на III г. о. на ВКС, решение № 194/25.02.2009 г. по г. д. № 6193/2007 г. на I г. о. на ВКС и др., в производството по обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати остатъка от продажната цена, съдът преценява само дали в законоустановения срок е направено от него плащане на определената в решението сума и дали неизпълнението се дължи на извинителни причини, които не могат да му се вменят във вина, т. е. дали е била налице обективна невъзможност за изпълнение. В случая първоинстанционното решение е изцяло съобразено с тази практика.

В разглеждания случай релевантният момент, от който е започнал да тече срокът за въззивното обжалване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е връчването на препис от решението по реда на чл. 42 ГПК вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК. От значение е единствено официалното удостоверяване на връчването на преписа от съдебния акт, в изпълнение на задължението на съда по чл. 7, ал. 2 ГПК. Видно е от книжата по гр. д. № 8128/2021 г. по описа на СГС, че препис от решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е връчено на Б. П., Й. К. и В. К., 4 чрез адв. П., на 30.09.2022 г. При това официално удостоверяване датата на връчване на преписа от решението от връчителя, като служител на съда, ирелевантно е обстоятелството кога всяка от страните е узнала фактически за постановеното решение по делото. В тази насока решението е влязло в сила на 14.10.2022 г., като на 21.10.2022 г. (в двуседмичния срок по чл. 362, ал. 1 ГПК) от страна на купувача са извършени плащания в полза на продавачите на дължимите суми.

Въззивният съд приема за несъстоятелни възраженията на въззивницата, че плащането по изпълнително дело №20158440404018 не представлява изпълнение на задължението на купувача К. да й заплати остатъка от продажната цена. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземането на длъжника се смята наложен спрямо третото задължено лице, каквото се явява П. Д. К., от деня, в който му е връчено запорното съобщение.

В случая, от 16.08.2022 г., когато на П. К. е връчено запорното съобщение, тя има задължението по чл. 507, ал. 3 ГПК - на пазач на сумите. Освен това в чл.

507, ал. 2 ГПК се съдържа забрана за третото задължено лице да предава дължимите от нея суми на своя кредитор Б. П. и същевременно длъжник по изпълнително дело № 20158440404018. С плащането на дължимата от купувача на процесния имот сума в размер на 45 000 лева по сметка на съдебния изпълнител С. Я. валидно е настъпил погасителен ефект по отношение на задължението на П. К. към кредитора й Б. П.. Изпълнението е направено на овластено от закона лице по смисъл на чл. 75, ал. 1, изр. 1, пр. 4 ЗЗД вр. чл. 508, ал. 3 ГПК - кредиторът по изпълнителното дело „Анди БГ“ ООД, по което е наложен запор на вземането на длъжника Б. П.. Неотносими към производството по чл. 362, ал. 2 ГПК са твърденията на Б. П., че по изпълнително дело № 20158440404018 е настъпила перемпция и че плащането е извършено на отпаднало основание, тъй като делото е било прекратено през 2018 г. На първо място тези твърдения са недоказани, а освен това П. К., която не е страна по изпълнителното дело, няма как да е узнала и да е съобразила такива обстоятелства. Ето защо в случая плащането, което третото задължено лице е направило в изпълнение на запорното съобщение, има същото погасително действие, както би имало плащането, извършено от самия купувач в полза на продавача преди запора. Това сочи на извода, че има надлежно плащане на цената по отношение на Б. П..

Ирелевантни са останалите оплакванията, релевирани във въззивна 5 жалба, които се отнасят изцяло към правилността на решението, с което предварителният договор е бил обявен за окончателен и което е влязло в законна сила. Поради силата на пресъдено нещо тези оплаквания не следва да се обсъждат в настоящото производство. Такива са оплакванията, касаещи твърдения за неизпълнението на задълженията на П. К. по предварителния договор и твърденията, че предварителният договор е обявен за окончателен само в определени негови части. В тази връзка цитираната от въззивницата съдебна практика на ВКС е неотносима към конкретния случай.

При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че искането на основание чл. 362, ал. 2 ГПК е неоснователно.

Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата се дължат разноски, за които е представен списък по реда на чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното реално осъществяване.