Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3149 от 19.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4200/2023
Вид
Решение № 3149
Подписан
19.06.2023
В сила
19.06.2023
Състав
Богдана Желявска, Евгени Георгиев, Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3149 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231100504200 по описа за 2023 година

I. Твърдения и искания

1. На жалбоподателя

[1] На 06.04.2023 г. Г.ф. (Ф.) е подал жалба срещу постановление от 02.03.2023 г. по изп. дело 20237900400384 на ЧСИ Р.М., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса за ЧСИ по т. 26 от Тарифата. Ф. твърди, че се дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, понеже не са били извършвани действия по изп. дело, извън подаването на молба за образуването му. Затова не се дължи адвокатско възнаграждение за извършване на изпълнителни действия и Ф. моли съда да намали адвокатското възнаграждение за взискателя и таксата за взискателя по т. 26 от Наредбата (л. 7-8 от делото на СГС).

2. На ЧСИ

1

[2] ЧСИ М. заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като се дължи адвокатско възнаграждение и за извършване на изпълнителни действия. ЧСИ М. твърди, че липсва доброволно изпълнение. Затова моли съда да потвърди постановлението (л. 3-5 от делото на СГС).

3. На взискателя

[3] Взискателите оспорват жалбата. Те заявяват, че Ф. не е платил в срока за доброволно изпълнение, а определените адвокатски възнаграждения са съобразени с минималните размери на адвокaтските възнаграждения.

Затова те молят съда да потвърди обжалваното постановление (становището л. 10-13 от делото на СГС).

II. Обстоятелства, които съдът установява

[4] На 17.02.2023 г. Апелативен съд – Пловдив е издал изпълнителен лист в полза на Д.И., Я.И., Н.И. и И.И. срещу Ф. (л. 2-3 от изп. дело). На 22.02.2023 г. те са упълномощили адвокат П.С. да образува изп. дело и да осъществява процесуално представителство по него, като всеки от тях му е заплатил по 5 025,00 лева (л. 4-8 от изп. дело).

[5] На 22.02.2023 г. адвокат С. е подал до ЧСИ М. молба за образуване на изп. дело. С нея той е поискал да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника (л. 1 от изп. дело). На 22.02.2023 г. ЧСИ М. е връчила на Ф. покана за доброволно изпълнение (л. 9 от изп. дело).

[6] На 24.02.2023 г. по искане на Ф. и след като е установил, че Ф. е бил внесъл по сметка на ВКС 639 240,08 лева обезпечение, ВКС е спрял изпълнението на решението на САС (определението, л. 24 от изп. дело). В същия ден Ф. е подал до ЧСИ М. възражение, с което поискал намаляването на адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата (л. 10 от изп.

2 дело). На 02.03.2023 г. ЧСИ М. е издала обжалваното постановление, с което е отказала да намали адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата (л. 12 от изп. дело). В срока за доброволно изпълнение Ф. не е заплатил на взискателите търсената сума.

III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото право и решение на съда

[7] Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).

[8] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е основателна.

[9] Съдът приема, че дължащото се адвокатско възнаграждение за взискателя е само за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Това е така, защото изпълнителното дело е било образувано срещу сигурен платец.

[10] Критериите, по които един длъжник може да бъде определен за сигурен платец, са различни. В случая длъжникът е Ф., който е юридическо лице, извършващо дейност в публичен интерес, имащо осигурени активи да извършва плащания на пострадали от пътно-транспортни произшествия.

Нещо повече, законът изисква Ф. да подържа активи многократно надвишаващи сумата, събирана по изп. дело. В случая търсената сума все още не е събрана поради спирането на изп. дело, но събирането е абсолютно сигурно предвид предоставеното обезпечение за спирането на изпълнението.

Всичко това е било известно на ЧСИ М.. Ето защо съдът отменя обжалваното разпореждане и намалява адвокатското възнаграждение за взискателя на 200,00 лева.

3

[11] Таксата по т. 26 от Тарифата се изчислява само върху сумата по изпълнителния лист и лихвите върху нея. Ето защо съдът намалява и тази такса, като от основата за изчисляването ЧСИ М. следва да извади (т. е. да не включва в нея) адвокатското възнаграждение за взискателите. Затова съдът РЕШИ:

[12] ОТМЕНЯ постановление от 02.03.2023 г. на ЧСИ Р.М. по изп. дело 20237900400384, с което ЧСИ М. е отказала да намали възнаграждението за адвоката на взискателите до 200,00 лева – само за образуване на изп. дело.

НАМАЛЯВА: адвокатското възнаграждение на взискателите на 200,00 лева; таксата за ЧСИ М. по т. 26 от Тарифата, като от основата за нейното определяне следва да се изключи адвокатското възнаграждение на взискателите.

[13] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4