Присъда № 19 от 27.05.2025, Районен съд - Сандански

Мотиви към Присъда № 19/27.05.2025г., постановена по НОХД № 115 по описа на Районен съд- Сандански за 2025 година

Производството пред РС – Сандански е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура - гр. Сандански срещу Х. Т.

Х., ЕГН - **********, затова, че през месец октомври 2022 г. в гр. С., в местността „С. г.“, от гараж собственост на К. А. М. от гр. С., е отнел чужди движими вещи - 40 кг медни проводници за скрап, на стойност 420 лева, от владението на собственика М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с Присъда № 72/19.09.2022 г. постановена по НОХД 253/2022 г. по описа на PC Сандански, влязла в сила на 16.09.2022 г. и случая е немаловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.7 НК, във вр. с чл.194, ал.1 НК и във вр. с чл. 28 ал. 1 НК.

Производството пред Районния съд е протекло по диференцираната процедура по гл.27 от НПК, като по искане на подсъдимия и неговия защитник, и на основание чл.370, ал.1 от НПК е проведено предварително изслушване на страните. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 от НПК и го е уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371 т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съкратеното съдебно следствие, участващият в съдебно заседание прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението.

Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” минамално определения от законодателя размер, а именно 1 година, което да бъде намалено с 1/3 на 8 месеца лишаване от сводоба при първоначален строг режим.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, и с надлежно упълномощен защитник. Признава се за виновен, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия пледира съдът при определяне на наказанието на подсъдимия да приложи разпоредлбат ана чл.55, както и на чл.58а ал. НК.

На основание чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.372, ал.4 НПК по делото не е извършван разпит на подсъдимия, не са разпитвани свидетелите и 1 вещото лице.

Районният съд, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл.374 от НПК, намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. Т. Х. живее в с. П., обш. С. и е осъждан 3 пъти за извършени различни престъпления от общ характер.

Така наложените наказания не изиграли положителна роля, не бил постигнат целения поправителен и възпитателен ефект и Х. Т. Х. продължил да извършва престъпления от общ характер.

Свидетелят К. А. М. от гр. С., притежава къща, няколко складови помещения и гаражи в местността „С. г.“, в гр. С.. В гаражите М. държи строителни материали, както и отпадъчни цветни метали. Ключовете за гаражите се съхраняват в къщата.

В края на месец септември 2022 г., в гр. С., свидетелят К. А. М. срещнал подс.Х. Т. Х.. Последният се оплакал, че нямало къде да живее и че си търси работа и потърсил помощ. Свидетелят М. го съжалил и го настанил в своята къща в местността „С. г.“. Също така му намерил работа във фирма за мебели „Бор-Димитров“, която се намирала в близост до неговия имот.

На неустановена дата през месец октомври 2022 г., подс.Х. Т. Х. намерил ключовете за гаражите и ги отворил. В един от тях открил пластмасова кофа от отрязан бидон за вода в която имало медни кабели. Видял и две топки от мостов кабел със сечение 4 мм с дължина от 20 метра във всяка топка.

Подсъдимият взел кабелите и ги предал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали „Гуров ауто скрап“ гр. С., Парите които получил за медните кабели ги изхарчил.

На 14.10.2022 г. К. Ал. М. установил извършената кражба и потърсил подс.Х. Т. Х., но не го открил. Посетил РУ Сандански, където депозирал жалба за извършената кражба. Свидетелят М. предоставил на полицейските служители и диск със записи от монтираните в имота му камери за видеонаблюдение, на които се виждало как подс.Х. Т. Х.извършва престъплението.

Служители при РУ на МВР гр. Сандански, провели оперативноиздирвателни мероприятия и установили, че извършител на престъплението е подс.Х. Т. Х..

Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, стойността на предмета на престъплението към инкриминираната дата на деянието възлиза на обща стойност 420 лева.

От събраните на досъдебната фаза доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК на основание чл.373, ал.1 НПК, се установява по безспорен начин 2 извършването на описаното в обвинителния акт престъпление и авторството на подсъдимия.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства – от показанията на свидетелите М., Т., Ц., С. и Т. - приобщени към доказателствената съвкупност по реда на Глава 27 НПК в настоящото производство, както и от писмените доказателства по делото. След направения анализ и преценка на показанията на тези свидетели, съдът прие, че последващите деянието факти и обстоятелства, които те са възприели лично са изложени правдоподобно и достоверно от тях в разпитите им пред разследващия орган в хода на ДП. При преценка на тези гласни доказателствени средства съдът не отчете непоследователност, вътрешно противоречие или преднамерено излагане на изопачени факти. Съдът оцени житейската достоверност в излаганите от свидетелите факти и кореспонденцията помежду им, както и с обясненията на подсъдимия и с писмените доказателства по делото. В системата на целия доказателствен материал посочените свидетелски показания допълват логично картината на случилото се.

С оглед на безспорно установеното по делото съдът приема, че деянието на подс.Х. от обективна и субективна страна осъществява състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 НК вр. с чл.194 ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.28 ал.1 НК.

Касае се до отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят, като деянието е извършено при условията на повторност след като подс.Х. Т. Х. е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

От обективна страна, подс.Х. Т. Х. през месец октомври 2022 г., в гр. С., в местността „С. г.“, от гараж собственост на К. А. М. от гр. С., е отнет чужди движими вещи - 40 кг медни проводници за скрап, на стойност 420 лева, от владението на собственика М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с Присъда № 72/19.09.2022 г. постановена по НОХД 253/2022 г. по описа на PC Сандански, влязла в сила на 16.09.2022 г. и случая е немаловажен.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено с пряк умисъл. Подс.Х. Т. Х. е пълнолетно и вменяемо лице. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, включително и факта, че осъществява престъплението при условията на повторност след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, предвиждал е неговите общественоопасни последици и въпреки това е искал и целял тяхното настъпване.

3

Подсъдимият е разбирал, че вещите, предмет на посегателство, са чужда собственост и с деянието си ще прекъсне фактическата власт на законният им владелец върху тях, без да има неговото съгласие за това, като установи своя такава с намерение противозаконно да ги присвои. В тази насока са всички събрани по делото доказателства в хода на проведеното разследване срещу него.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подс.Х. Т. Х., стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин и незачитане на установения в Република България правов ред.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Х., съдът съобрази датата на извършване на деянието, както и че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в производството пред първа инстанция, поради което съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.372 ал.4 от НПК съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. В този смисъл безспорно към датата на извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл.195, ал.1, т.7 НК, съгласно която законодателят предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 до 10 години, т.е. наказанието има предвиден долен минимум. От друга страна с последната редакция на чл.58а от НК, в сила от 10.04.2010 година, съдът при постановяване на осъдителна присъда, какъвто именно е настоящия казус, в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58 ал.4 от НК - В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.

В настоящия казус съдът счита, че е налице баланс между смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващr такrва съдът отчете младата възраст на подсъдимия и тежкото му семейно и материално положение, а като отегчаващи - съдебното му минало, времето и начина на извършване на деянието. Отчитайки високата степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид предходното му осъждане за такова деяние, водят съда до извода, че подсъдимия е вече лице с ясно изградена антисоциална нагласа и склонност към извършването на противообществени прояви. С оглед на изложеното, разглеждания случай не може да бъде квалифициран като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Ето защо, при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 НК, във вр. с чл.54 НК, а именно - определи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1/една/ година, което наказание, с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали с 1/3 и при условията на чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194, ал.1 НК вр. с чл.28 ал.1 НК, съдът наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца.

4

С оглед задължението, визирано в разпоредбата на чл.57 ЗИНЗС, съдът следва да определи и режима на затворническото заведение, в което осъдения трябва да бъде настанен. След като съобрази разпоредбите на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС наказанието наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца следва да се търпи при първоначален „строг“ режим за изтърпяване.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид семейното, материалното и имотното състояние на подсъдимия, степента на обществена опасност на дееца и тежестта на престъплението и в тази връзка съдът счита, че именно това наказание, в така определения размер, съответствува в максимална степен на обществената опасност на конкретното деяние и на самия деец, както и че именно такова наказание ще въздействува поправително и възпитателно на подсъдимия и възпиращо към останалите членове на обществото.