Определение № 13318 от 08.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13318 гр. София, 08.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.НКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от И.НКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110165004 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.

Ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че оспорва автентичността на положения за него подпис, но не е посочил документа, върху който твърди, че същият е положен, поради което съдът следва да му окаже да посочи изрично автентичността на подписа на кой от представените от ищеца с исковата молба документи оспорва, като има предвид изложените в исковата молба фактически твърдения, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР.

След отстраняване нередовността на заявеното от ответника искане, съдът ще се произнесе по него, както и по заявеното доказателственото искане за допускане на СГрЕ.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 30.05.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи изрично автентичността на подписа на кой от представените от ищеца с исковата молба документи оспорва, като има предвид изложените в исковата молба фактически твърдения, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР.

При неизпълнение на указанията в срок, това оспорване няма да бъде разгледано.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

1

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу И. М. Д. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2 700 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №........... от 12.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 15.09.2022г. до окончателното плащане, сумата от 183,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2021г. до 12.07.2022г. и за сумата от 295,13 лв. – мораторна лихва за периода от 13.08.2021г. до 15.09.2022г. След връчване на заповедта за изпълнение по чл.47, ал. 5 ГПК и при събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №.........../12.07.2021г. по реда на чл. 6 ЗПФУР – чрез предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника заем под формата на потребителски кредит в размер на 2700 лв., а ответникът се задължил да върне предоставения кредит, ведно с договорената възнаградителна лихва на дванадесет месечни вноски като крайната дата за погасяване на кредита е 12.07.2022г. Ответникът е направил частично плащане в размер на 13,79 лв. по първата вноска с падеж 12.08.2021г., след което е преустановил плащанията.

Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът И. М. Д. чрез назначения особен представител оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно правоотношение между страните по договор за кредит, както и обстоятелството, че е получила посочената в исковата молба сума. Моли съда да отхвърли предявените искове.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между него и ответника с твърдяното съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от кредитополучателя; уговорения начин за връщане на усвоените суми, падежа на уговорените дължими вноски за връщане на заема и настъпване на падежа на задължението за връщане на претендираните вноски по кредита.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3