Определение № 1278 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1278 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Н.й К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500660 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248,ал.1 от ГПК.

С молба с вх.№11851/28.03.2025 г. частният жалбоподател „Лено“ АД, с ЕИК: 203217465, чрез пълномощника си по делото адв. С. В.-М. , е поискал допълване на постановеното по делото на 11.03.2025г.

Определение №656 с присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна ЕТ“Иви-Иванка Стефанова, ЕИК: 20583480,чрез пълномощника си по делото адв.Н. А., изразява становище за неоснователност на молбата, като поддържа, че не са налице предпоставките по чл.81 от ГПК за присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски, тъй като с постановеното от въззивния съд определение не се прекратява висящността на материалноправния спор и същият не е разрешен по същество.

Настоящият състав намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК от страна в производството и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК и константната практика на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и 1 по частните производства, когато 1./ те самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2./ макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор./ в този смисъл Определение № 234/24.06.2020 по дело № 1958/2019 на II т. о. и цитираните в него определение № 271/04.04.2012г. по ч. гр. д. № 735/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 667/16.09.2014г. по в. ч. гр. д. № 1922/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 311/20.05.2013г. по ч. гр. д. № 715/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 34/ 26.01.2016г. по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 437/21.07.2015г. по ч. т. д. № 1732/2015г. на ВКС, ТК, I т. о./

В процесния случай с постановеното по делото на 11.03.2025г.

Определение №656, въззивният съд е уважил частната жалба на търговското дружество, като е отменил прекратителното определение № 1977 от 11.02.2025 г. постановено по гр. д. № 17878/2013 г. по описа на РС –Пловдив и върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Следователно с така постановеното от въззивния съд определение не се разрешава материалноправния спор между страните и не се прекратява висящността на материалноправния спор. Напротив възстановява се висящността му пред първоинстанционния съд , който следва съобразно изхода на спора и правилото на чл.81 вр. чл.78 от ГПК да разпредели направените от страните в настоящето производство разноски.

Поради това следва да се приеме, че с постановеното от въззивния съд определението делото не е приключило пред съответната инстанция по смисъла на чл.81 от ГПК и не са налице основания за произнасяне по направените от страните разноски, респ. за присъждането на такива в полза на молителя- частен въззивник.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№11851/28.03.2025 г. подадена от „Лено“ АД, с ЕИК: 203217465, чрез пълномощника по делото адв. С. В.-М. за допълване на постановеното по в.гр.д.

№660/2025г. на 11.03.2025г. Определение №656 с присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3