Решение № 260589 от 20.05.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260589 / 20.5.2021г. гр. Перник, 20.05.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 6198 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А.Ж.Г., с ЕГН: **********,***, с БУЛСТАТ: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки, страдания и стрес, причинени от инцидент – спъване и падане, настъпил на 13.01.2020 г. около 07.40 часа в гр. Перник, на пътното платно на ул. Черешово топче, между входа на дентална клиника „ЕО Дент“ и входа на административна сграда, ведно със законната лихва върху така претендираната сума, считано от датата на увреждането – 13.01.2020 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 13.01.2020 г. около 07.40 часа ищцата се намирала на ул.

Черешово топче в гр. Перник между входа на дентална клиника „ЕО Дент“ и входа на административна сграда. Уточнява се, че пътното платно било разкопано изцяло и имало зеледяване. Поради това десният крак на ищцата попаднал в дупка на платното и същата паднала. В резултат от падането ищцата изпитала силна болка в глезена на десния крак. Направила опит да стане, но поради силната болка не успяла и се наложило нейна колежка да й помогне. Доколкото болката продължила ищцата още същия ден била откарана в МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, където й била направена рентгенова снимка. Последната установила фрактура на дясна глезенна става. Това наложило мануална репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация за 45 дни.

Излагат се подробни доводи, че след инцидента и през време на възстановителния период ищцата изпитвала силни болки и страдания, които продължават и понастоящем.

Твърди се, че непосредствено след инцидента ищцата не можела да се обслужва сама и имала нужда от ежедневни грижи. Бил нарушен начинът й на живот, наложило й се да приема медикаменти включително обезболяващи. След махане на гипса ищцата провела рехабилитация в СБПЛР ЕООД гр. Перник. Уточнява се, че в резултат от травмата ищцата била в болничен отпуск от 13.01.2020 г. до 14.06.2020 г.

В тази връзка ищцата счита, че претърпяла множество неимуществени вреди, които се намират в пряка връзка с процесния описан по-горе инцидент – болки, страдания, неудобства, прием на лекарства, дискомфорт.

По тези съображения ищцата счита, че настъпилите промени в здравословното и психическото й състояние вследствие на падането са й причинили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника. Излагат се подробни доводи, че именно последният следва да отговаря за поддръжката на тротоарната и пътната настилка на мястото на инцидента, като злополуката е причинена именно поради ненадлежно изпълнение на това задължение.

Представени са фактури за медицински консумативи и медицинска документация.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер.

В тази връзка на първо място се твърди, че на мястото, където се твърди, да е настъпил процесният инцидент, има пътно платно с изградени тротоари. В тази връзка и ищцата като пешеходец била задължена да се придвижва именно по тротоарите, а не по пътното платно – чл.

108 от Закона за движение по пътищата. Допълва се, че съгласно цитираната разпоредба пешеходецът може да се придвижва по платното само ако липсва тротоар/банкет или използването им е невъзможно.

На следващо място се твърди, че на мястото на процесния инцидент от двете страни на тротоара има частни и административни сгради. В тази връзка и съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Перник именно собствениците и/или ползвателите на тези сгради имали задължение да почистват тротоарите пред същите през зимния сезон.

В отговора се излагат и подробни доводи, че съгласно твърденията в исковата молба инцидентът настъпил, докато ищцата отивала на работа, поради което се касаело за трудова злополука, за която следвало да отговаря работодателят на ищцата.

Твърди се, на следващо място, че процесният участък бил разкопан по изрично искане на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. В тази връзка и бил съставен протокол, съгласно който именно електроразпределителното дружество следвало да осигури безопасността на разкопания участък.

На следващо място се поддържа, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените вреди, доколкото липсвали доказателства за увреждане и причинна връзка.

Излагат се подробни доводи, че размерът на претендираните неимуществени вреди е прекалено завишен и не кореспондира на принципа на чл. 52 от ЗЗД предвид претърпените болки и страдания. Твърди се, че липсва причинно следствена връзка между описаното от ищцата падане и претърпените от нея неимуществени вреди. Оспорват се твърденията за претърпените болки и страдания, както и продължителността на възстановителния период.

Към отговора са представени: протокол за разкопаване от 02.08.2019 г. и писмо до Община Перник. В хода на производството е представено писмо от ТП на НОИ Перник.

С определение от 13.01.2021 г. по делото като трето лице помагач на страната ответната Община Перник е конституирано дружеството „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК: *********. Обратен иск срещу третото лице помагач не е предявен.

По делото е изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/. Разпитани са и двама свидетели.

В съдебно заседание, проведено на 26.04.2021 г., процесуалният представител на ищцата изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.

Процесуалният представител на ответника счита исковете за недоказани по основание, евентуално по размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло или частично.

Процесуалният представител на третото лице помагач не се явява в заседание на 26.04.2021 г.

Изразява писмено становище за неоснователност на претенцията. Прави възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля Ж.М.Н. /без дела и родство със страните/ се установява, че заедно с ищцата са колеги като работят при един и същи работодател – ЧСИ Е. Добренова с район на действие Пернишки ОС. На 13.01.2020 г., докато свидетелката се придвижвала с автомобил към работното си място на улицата пред кантората на ЧСИ Добренова забелязала ищцата, която също идвала на работа. Свидетелката паркирала автомобила си, след което слязла от него и тогава видяла как ищцата пада на улицата /Черешово топче/, докато пресича в отсечката срещу „ЕО Дент“. В тази връзка свидетелката веднага се притекла на помощ на пострадалата, която от своя страна се оплакала от болка в крака.

На следващо място от показанията на свидетелката се установява, че ищцата с нейна помощ все пак успяла да се качи до работното им място, където след като свалила ботуша си според свидетелката кракът й вече видимо се подувал. По тази причина свидетелката дала на ищцата чехли, след което двете с помощта на друг служител на кантората успели да стигнат до автомобила на свидетелката, която закарала пострадалата в „Бърза помощ“. Там свидетелката отново помогнала на ищцата да стигне до приемния кабинет, където с помощта на инвалидна количка закарали пострадалата на рентген. Впоследствие било установено, че кракът на ищцата е счупен, поради което й поставили гипс, а свидетелката се свързала със семейството на ищцата.

Относно мястото, където ищцата се спънала и паднала, свидетелката разказва, че всички пешеходци не използвали тротоара откъм „ЕО Дент“, защото бил опасен – тесен и с множество железни решетки, като към момента на инцидента имало и ограничителни ленти заради падаща от сградата мазилка. От другата страна на пътното платно пък въобще липсвал тротоар, тъй като съществуващата страда била съборена на скоро и се извършвали строителни дейности. По тази причина и ищцата се придвижвала към работното си място по пътното платно. Последното обаче също било разкопавано – по ширината от тротоар до тротоар, като поради невъзстановена дълго време асфалтова настилка теренът /с камъни/ в частта на изкопа бил хлътнал. Областта на това хлътване била около половин метър широка и над 10 см. дълбока, което затруднявало дори преминаването с автомобил. В тази връзка и според свидетелката именно поради това хлътване и поледицата в зимната сутрин ищцата се спънала и паднала на платното.

На следващо място от показанията на свидетелката се установява, че ищцата била с гипс около

45 дни, но и след свалянето му болките в крака й останали като й било нужно да използва патерици съответно провела и рехабилитационни процедури. Положението на ищцата се усложнило допълнително доколкото съпругът й получил лек инсулт около 10 дни след инцидента и бил приет в болница. Това наложило сестрата на ищцата да се грижи, както за нея така и за мъжа й. Посочените обстоятелства според свидетелката й били съобщени от ищцата по телефон, доколкото след като ищцата получила болнични двете не се виждали. Впоследствие след като се върнала на работа ищцата продължавала да се оплаква от болки в увредения крак.

От показанията на свидетелката Р.Ж.И. /сестра на ищцата/ се установява, че ищцата претърпяла инцидент на 13 януари като паднала на улицата пред работното си място и била закарана в болница. От там пострадалата се обадила на сестра си, за да й намери патерици и да я чака в дома й. Когато ищцата се прибрала свидетелката установила, че същата плаче и не може да ходи, нито да слиза по стълбите в дома като изпитва и силни болки, което обезпокоило семейството. На следващо място свидетелката разказва, че сестра й била с гипс около 45 дни, през което време свидетелката й осигурявала памперси, защото тоалетната в дома била на друг етаж. В тази връзка на свидетелката се наложило да помага на ищцата ежедневно – с тоалета, почистването на дома, приготвянето на храна. В тази връзка свидетелката уточнява, че със сестра й не живеели заедно, но след инцидента свидетелката всяка сутрин отивала в дома на ищцата, за да й помага като си тръгвала едва вечерта. Свидетелката освен това купувала на ищцата изписаните й лекарства, както и калции и хранителни продукти със съдържание на такъв.

Свидетелката посочва и че положението на ищцата се усложнило, доколкото съпругът й скоро след инцидента получил мозъчен инсулт. В тази връзка и на свидетелката се налагало да помага и на двамата, а след свалянето на гипса ищцата провела рехабилитация в профилакториум.

Уточнява, че именно тя помагала на сестра си, защото снахите й били много ангажирани. На последно място според свидетелката ищцата не ходила на работа около 6 месеца като скоро след като върнала на работа била уволнена.

Разказва, че дори към момента ищцата не ходи нормално, куца и изпитва болки, поради което свидетелката все още й помага.

Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски показания. Показанията на св. И. съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелката е сестра на ищцата. Изнесените от нея твърдения обаче са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на процесуалния представител на ответника и третото лице помагач, а кореспондират и на останалите представени по делото доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. Съдът кредитира и показанията на св. Н., доколкото същите са ясни и непротиворечиви, а за свидетеля липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Освен това свидетелката е възприела и непосредствено падането на ищцата като познава й мястото, където е настъпил инцидентът. В тази връзка и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни доказателства при формиране на правните си изводи по делото.