Решение № 545 от 25.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Велико Търново, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав С.ски

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500930 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.437 от ГПК ввр. чл.435 ал.2 т.6 от ГПК ввр. чл.435 ал. 1 т.1 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№12377/18.10.2024г. от страна на ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор Стоян Ст.Проданов и Изп.директор Крум Д.Крумов - заедно(чрез адв.Maриян Ил.Г. от САК), срещу Постановление от 09.09.2024г. на Помощник-ЧСИ Евелина Русанова при ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, постановено по изп.дело№20248090407715, с което е отказано да се прекрати производството по изп.дело на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Счита, че същото постановление е неправилно и следва да бъде отменено. Изпълнително дело било образувано на основание молба и изп.лист от 05.08.2024г. издаден по гр.дело№40/2022г. на PC-Елена. На 13.08.2024г. преди уведомяването за образуване на изп.дело, ЗД„Бул Инс”АД заплатило сумата от 1367.89лв. по банкова сметка с титуляр С. П. Н., представляващи присъденото застрахователно обезщетение за претърпените от лицето имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 16.04.2020г. и разноски. На 20.08.2024г. на ЗД„Бул Инс”АД била връчена ПДИ по изп.дело№20248090407715,с която ЧСИ Силвия Косева уведомила дружеството-длъжник, че задължението по образуваното изп.дело възлиза на: 651.60лв.

- главница, законна лихва в размер на 321.25лв. за периода: 16.04.2020г.-02.09.2024г., 400.00лв. присъдени разноски, а също и 400.00лв. разноски по изп.дело и 352.68лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. С молба от 21.08.2024г. ЗД„Бул Инс”АД поискало прекратяване на делото на основание чл.433 ал. 1 т.1 от ГПК, тъй като е заплатило изцяло дължимата сума на 13.08.2024г. С Постановление от 09.09.2024г., получено в ЗД „Бул Инс" АД на 11.09.2024 г., на Помощник-ЧСИ 1

Евелина Русанова при ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, постановено по изп.дело№20248090407715, с което е отказано да се прекрати производството по изп.дело на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, като е било посочено, че изп.дело било образувано на 08.08.2024г. Счита атакуваното постановление за неправилно, тъй като дружеството изпълнило точно задължението си към взискателя по делото преди образуването му. Претендира направените по делото разноски(вкл. адв.възнаграждение).

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на взискателя С. П. Н.(адв.Ц. Д. от ВТАК) е постъпило писмен отговор-възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника. След като изпълнителното дело е образувано на 08.08.2024г. въз основа на изп.лист от 05.08.2024г., издаден въз основа на Решение(влязло в законна сила на 31.07.2024г.) по гр.дело№40/2022г. на РС-Елена, а съответно длъжникът платил на взискателя сумите по изп.лист на 13.08.2024г., което е почти две седмици след влизане на решението в сила и една седмица след образуване на изп.дело(ПДИ е връчена на длъжника едва на 20.08.2024г.). Твърди, че след влизане в сила на решението по гр.дело№40/2022г. на РС-Елена длъжникът по никакъв начин не се бил свързал с Н., за да го уведоми, че имал намерение да плати доброволно присъдените суми. От датата на образуване на изп.дело(08.08.2024г.) и датата на плащане(13.08.2024г.), то не било направено непосредствено преди или заедно с образуването на същото. В случая не било налице плащане към момента на образуване на изп.дело. Плащането на дължимите суми по издадения изп.лист е станало в условията на висящ изп.процес, което изключва приложението на хипотезата за прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Не се установявало недобросъвестно поведение на взискателя, изразяващо се в осуетяване на доброволно изпълнение, а по-скоро длъжникът не бил положил достатъчно усилия да плати доброволно - да уведоми взискателя за намеренията и действията си.

Моли съда да остави без уважение жалбата.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС. Заема се становище за неоснователност на жалбата, с искане да бъде оставена без уважение. С обжалваното Постановление от 09.09.2024г. на Помощник-ЧСИ Евелина Русанова при ЧСИ Силвия Косева били приспаднати заплатените от длъжника суми от размера на задължението и било отказано прекратяване на изп.производство и било отхвърлено възражението за недължимост на разноските. В чл.433 ал.1 т.1 от ГПК са изрично изброени случаите, в които ЧСИ е длъжен да прекрати производството по изпълнителното дело и в настоящия казус посочената разпоредба не намирала основание. Представеното платежно нареждане от 13.08.2024г. не било сред изрично изброените платежни документи, от които може да се заключи получаване на сумата от взискателя. Получаването бе потвърдено от пълномощника на взискателя със становище от 23.08.2024г. Изп.дело било образувано на 08.08.2024г., а сумата от длъжника била наредена на 13.08.2024г.(след образуване на изп.дело), a ПДИ била връчена на длъжника на 20.08.2024г. Счита, че моментът на уведомяване на длъжника за образуване на изпълнителното дело е неотносим към разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК(основание за прекратяване осъществено плащане преди момента на „образуване на изпълнителното производство“). Разпореждането за образуване на изп.производство от 08.08.2024г. предхожда нареждането на дължимата сума от длъжника по сметка на взискателя на 13.08.2024г. Счита за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Производството по изп.дело№20248090407715 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС е образувано на 08.08.2024г. въз основа на молба с вх.№33179/08.08.2024г. на взискателя С. П. Н.(адв.Ц. Д. от ВТАК) и изп.лист от 05.08.2024г. издаден по гр.дело№40/2022г. на PC-Елена против ЗД„Бул Инс”АД за: 651.60лв. - главница, законна лихва в размер на 321.25лв. за периода: 16.04.2020г.-02.09.2024г., 400.00лв. - присъдени разноски в исковото производство. По изп.производство е присъдено адв.възнаграждение в полза на взискателя в размер на 400.00лв. и 352.68лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. С молбата С. П. Н.(адв.Ц. Д. от ВТАК) е поискал да се извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл. притежавани от банкови сметки и налагане на запор на банкови сметки. След извършена справка в Регистър БНБ, са установени банкови сметки на ЗД„Бул Инс”АД при „Юробанк България“АД, върху средствата по които е наложен исканият запор с изх.№23102/19.08.2024г.

На 20.08.2024г. на ЗД„Бул Инс”АД била връчена ПДИ по изп.дело№20248090407715,с която ЧСИ Силвия Косева уведомила дружеството-длъжник, че задължението по образуваното изп.дело възлиза на: 651.60лв. - главница, законна лихва в размер на 321.25лв. за периода: 16.04.2020г.02.09.2024г., 400.00лв. - присъдени разноски, а също и 400.00лв. разноски по изп.дело и 352.68лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На 13.08.2024г. ЗД„Бул Инс”АД заплатило сумата от 1367.89лв. по банкова сметка с титуляр С. П. Н., представляващи присъденото застрахователно обезщетение за претърпените от лицето имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 16.04.2020г. и разноски.

С Молба с вх.№34297/22.08.2024г. ЗД„Бул Инс”АД прилага платежното нареждане от 13.08.2024г. за сумата 1367.89лв., като е направил искане за прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Препис от молбата е изпратена на С. П. Н.(чрез пълномощника му) на 23.08.2024 г. по еmail-adress. По изп.дело е постъпило Становище с вх.№34628/23.08.2024г. от С. П. Н.(адв.Ц. Д. от ВТАК), с което потвърждава получаването на посочената в молбата сума, но заявява непогасяване на направените разноски по изп.дело и моли за тяхното принудително събиране.

С Постановление от 09.09.2024г., получено в ЗД „Бул Инс" АД на 11.09.2024 г., на Помощник-ЧСИ Евелина Русанова при ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, постановено по изп.дело№20248090407715 са приспаднати заплатените от ЗД„Бул Инс”АД суми от размера на задължението, с което е отказано да се прекрати производството по изп.дело на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, като е било посочено, че изп.дело било При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл.435 ал.1 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – взискател по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление прекратяване на производството, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основание за прекратяване на изп.производство е пълното погасяване на вземането на взискателя, за събиране на което то е образувано, независимо дали този факт е настъпил преди завеждане на делото, която хипотеза е уредена в чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, или в хода му, която хипотеза се включва в нормата на чл.433 ал.2 от ГПК, като длъжникът е възможно да е престирал 3 дължимото направо на взискателя, респ. това да е станало в хода на принудително изпълнение чрез превеждане на парични средства по сметка на съдебния изпълнител или чрез осребряване от съдебния изпълнител на притежавано от длъжника имуществено. Макар в чл.433 ал.2 от ГПК да се ползва терминът „приключване“, който е различен от термина „прекратяване“(употребен в чл.433 ал.1 от ГПК), настоящият съдебен състав намира, че и в двете норми са регламентирани случаи, при които изп.производство се прекратява, тъй като очевидно „приключването“ на изпълнението(въведено с изменението на ГПК - ДВ бр.86/2017г.), има същите последици като неговото „прекратяване“. С пълното изплащане на вземането на взискателя производството по принудително изпълнение винаги ще е осъществило своята крайна цел и ще липсва необходимостта да бъде продължавана неговата висящност и извършването на каквито и да било действия по изпълнението, поради което и то трябва да бъде прекратено.

Спорът се концентрира върху предпоставките за прекратяване на изпълнението в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК при направено плащане от страна на длъжника преди образуване на изп.производство.

Представеното платежно нареждане от 13.08.2024г. не е сред изрично изброените платежни документи при възможната хипотеза(„разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изп.производство…“), от които може да се направи извод за получаване на сумата от взискателя. Все пак, получаването на сумата бе потвърдено от пълномощника на взискателя със Становище с вх.№34628/23.08.2024г.

ГПК не изисква сумите по банковия превод/платежното нареждане да са получени от взискателя преди началото на принудителното изпълнение, нито поставя условие длъжникът да съобщи за внасянето им на взискателя преди завеждането на изп.процес. Достатъчно е самото внасяне на парите в полза на взискателя да е преди той(взискателят) да е сезирал съдебния изпълнител, за да се приеме, че изпълнението следва да се прекрати на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Такова плащане преводно/платежно нареждане от 13.08.2024г. впоследствие е станало безспорен факт. Но този документ е входиран с Молба с вх.№34297/22.08.2024г. от длъжника с искането за прекратяване на изпълнението, когато вече е било образувано изп.дело(на 08.08.2024г.).